Решение № 91 от 23.12.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Девня, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20213120200281 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „БКК превози“ ЕООД, ЕИК:

204018631, срещу НП № 23 – 0001231 / 13. 07. 2021 г. на Директор РД – АА – Варна. Със същото на въззивника: за нарушаване разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира 1 за установено следното от фактическа страна:

През м. май 2021 г. била завършена документална проверка на възз.

„БКК превози“ ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 16103, валиден до 23. 09.

2026 г. Свид. З. Дж. Юм. – служител при РД – АА – Варна установил, че на 22. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, въззивникът допуснал извършването на превоз с т. а. с ДК№ В 80 05 НХ, който не бил включен в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

От събраните доказателства по делото може да са направи обоснован извод, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение. От обективна страна се установи, че същият притежава Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 16103, валиден до 23. 09. 2026 г., като на 22. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, е допуснал извършването на превоз с т. а. с ДК№ В*** НХ, който не бил включен в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.

Доколкото въззивникът е юридическо лице, не следва да се разглежда въпроса относно субективна страна.

2

Съдът не споделя наведеното от страна на въззивника за неправилно приложение на закона, доколкото АУАН и НП съдържат относимата към конкретния случай разпоредба, като не съществува пречка една и съща такава да се явява материално – правна и санкционна.

Същевременно, разглеждайки конкретния случай в цялост, съдът намира, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Неприемайки това, административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.

В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси, времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените обществени отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Няма съмнение, че от нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника не са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно увредените обществени отношения.

Осъщественото по никакъв начин не е довело до ненормално извършване на превоза, в частност предлаганите услуги са били изпълнени. Категорично сме изправени пред неизпълнение на задължение, но следва да се отбележи, че с минимално закъснение въззивникът е изпълнил коректно вмененото му /няколко дни след нарушението – на 13. 11. 2020 г. моторното превозно средство е било вписано, а проверката е установила нарушението няколко месеца след това – през м. май 2021 г., респективно доста след допускане и отстраняване на нарушението/. Безспорно за доста голям период от време, а именно от 2008 г. до 2021 г., това е едва второто нарушение на въззивника.

Горното води до резонния извод за правилно отношение към законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за инцидентна 3 проява. В тази връзка следва да се отбележи коректността на въззиваемата страна, приложила към преписката документи, даващи данни относно посочените последващо вписване на превозното средство и санкционираност на въззивника. Не следва да се игнорира и огромната натовареност, предвид района в който въззивникът изпълнява своите задължения. Не на последно място следва да се съобрази липсата на индиция за високи доходи, още повече, че е налице дисбаланс между естеството на нарушението и размера на наложеното, като санкционирането по такъв начин не е в интерес на обществото. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредни последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, нарушението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

С оглед изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено. Следва да бъде уточнено, че от 23. 12. 2021 г. законодателят е предвидил промени в текста на чл. 63 от ЗАНН. Действително настоящето дело е обявено за решаване на 07. 12. 2020 г., но доколкото тогава не е прочетен диспозитив, а такъв се произнася ведно с мотивите, т. е. на 23. 12. 2021 г., съдът следва да съобрази своето произнасяне с настъпилите промени. В този смисъл освен отмяна на НП, въззивникът следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23 – 0001231 / 13. 07. 2021 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: 204018631: за нарушаване разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева, като:

ПРЕДУПРЕЖДАВА „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: 204018631, че при 4 извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5