Решение № 318 от 14.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Плевен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500595 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от С. В. С. и С. К.

П . в качеството на длъжниц и по изпълнително дело № 2026***0400063 против отказа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *** на НК и район на действие ПлОС от 23.04.2026 г. да измени постановлението си от 10.03.2026 г. относно приетите разноски по изпълнителното дело като намали на основание чл. 78 ал. 5 от Г П К разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и редуцира останалите разноски за такси в полза на ЧСИ и в полза на взискателя по делото съгласно молба на длъжниците от 06.04.2026 г.. Посочва се, че длъжниците не са съгласни с прекомерният размер на направените разноски от взискателя, които надвишават 102,26 евро, както и подробно са развити доводи за недължимост на конкретни разноски по т. 4, 5, 9, 10, 11, 26 и 31 от ТТРЗЧСИ общо в размер на 782,80 евро. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ и да намали както размера на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и такси на взискателя, така и да намали разноските за такси към ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с оглед намаления размер на събраното вземане. С въззивната жалба е 1 представена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 12,78 евро.

По делото е депозирано писмено възражение срещу жалбата по реда на чл. 436 ал. 1 от ГПК от взискателя Т. Г.Х, дружество регистрирано в Германия чрез пълномощника му адвокат К. В. от САК, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата, като са развити подробни доводи относно справедливия размер на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно обстоятелствата, че възнаграждението е за образуване и водене на делото, делото е с фактическа и правна сложност на делото, тъй като взискателят е чуждестранно юридическо лице и се извършва принудително изпълнение въз основа на изпълнително основание, издадено от чужд съд, длъжниците са двама, отдалечеността на изпълнението спрямо адвокатската кантора, размера на паричното вземане, същото обхаща и защитата по възражения и жалби, свързани с разноските. Иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение.

От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Ц. Н., рег. № *** на НК и район на действие ПлОС се установява становището му за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Според ЧСИ адвокатският хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото, останалите направени от взискателя или дължими разноски се дължат от длъжника, а таксата по по т. 26 от ТТР ЗЧСИ е изчислена правилно.

Плевенският окръжен съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежни страни срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че е сезиран с жалба на длъжниците против разноските в изпълнението по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

От приложеното копие от изпълнително дело № 2026***0400063 против отказа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *** на НК и район на действие ПлОС се установява, че същото е образувано на 20.01.2026 г. против длъжниците С. В.

С. и С. К. П. след депозиране на молба от взискателя Т. Г.Х, дружество регистрирано в Германия чрез пълномощника му адвокат К. В. от САК и 2 представени удостоверение по чл. 53 от Регламент 1215/212 за пряко изпълнение в България съгласно чл. 622а от ГПК и решение № 12 О 2568/24 на Окръжен съд Мюнхен. Установява се от молбата за образуване на изпълнителното дело, че със същата са възложени на ЧСИ правомощия по чл.

18 от ЗЧСИ, поискано е извършване на пълно имуществено проучване на длъжниците, както и налагане на запори върху трудови възнаграждения, банкови сметки, автомобили и други движими вещи, дружествени дялове, както и възбрани върху 8 недвижими имота в гр. Плевен. Установява се, че към молбата са приложени адвокатско пълномощно и фактура и платежно, удостоверяващи заплащане на 65,04 евро /127 лв./ за преводи и легализации на решението на немския съд, а в последствие на 06.03.2026 г. по изпълнителното дело са представени инвойс фактура от 16.12.2026 г. и извлечение от електронно банкиране от 15.12.2026 г., установяващо заплащане от страна на взискателя на договорената сума от 710 евро по конкретното изпълнително дело.

Установява се от представеното в изпълнителното производство удостоверение от ТД на НАП, офис Плевен от 27.01.2026 г., че към посочената дата длъжникът С. В. С. има непогасени публични държавни вземания в размер на 1 130,80 евро, за което са наложени запори върху имуществото на длъжника.

О т връчените на длъжниците покани за доброволно изпълнение се установява, че принудително изпълнение се осъществява за следните парични суми, дължими суми от всеки от длъжниците: главница в размер на 1 255,70 евро, ведно с лихва в размер на 5 %, считано от 03.06.2025 г. до окончателното заплащане на главницата, която лихва до датата на издаване на поканата 09.02.2026 г. е 55,15 евро, както и съдебни разноски в изпълнителното дело в размер на 924,75 евро, включващи всички настоящи и бъдещи разноски, в това число такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 196,20 евро, а също така дължими само от длъжника С. В. С. присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на Държавата в размер на 1 130,80 евро.

Установява се, че с поканата на всеки от длъжниците е дадена възможност да заплати доброволно в двуседмичен срок дължимите суми, вписани в конкретната покана за доброволно изпълнение.

Установява се, че на 10.03.2026 г. ЧСИ е издал постановление за приети 3 разноски по изпълнителното дело, в което е посочил размера на вземанията на всеки от взискателите съответно в размер на 2 686,74 евро в полза на взискателя Т. Г.Х, от които главница в размер на 2 511,40 евро и лихви към 09.02.2026 г. в размер на 110,30 евро и в размер на 1 130,80 евро в полза на НАП като присъединен взискател по чл. 458 от ГПК спрямо длъжника С.

В. С. за непогасени публични държавни вземания съгласно удостоверение от 27.01.2026 г.. Установява се, че в постановлението са посочени приети разноски по т. 1 в полза на ЧСИ в размер на 1 124,12 евро, от които: 12,27 евро по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело, 61,36 евро по т. 2 от ТТРЗЧСИ за 2 бр. такси за проучване на имущественото състояние на длъжниците, 134,98 евро по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на 22 бр. книжа на длъжниците по пощата, 61,36 евро по т. 5 от ТТРЗЧСИ за 2 бр. такси за изготвяне и връчване на 5 бр. книжа, 110,43 евро по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на 12 бр. запори; 55,22 евро по т. 10 от ТТРЗЧСИ за налагане и вписване на 3 бр. възбрани; 30,68 евро по т. 11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискател; 18,41 евро по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение; 460 евро по т. 26 от ТТРЗЧСИ, от които 399,72 евро върху вземането на взискателя Т. Г.Х и 120,83 евро върху вземането на Държавата чрез НАП, 126,04 евро п о т. 31а от ТТРЗЧСИ за получане на информация и документи свързани с имуществото на длъжниците, 16 евро по т. 31к от ТТРЗЧСИ и 36,82 евро п о т. 31и от ТТРЗЧСИ. Установява се, че в постановлението са посочени приети разноски по т. 2 в полза на взискателя Т. ГмбХ в размер на 710 евро.

Установява се от приложените в изпълнителното дело платежно нареждане, сметка по чл. 79 от ЗЧСИ на ЧСИ и фактура, че взискателят е заплатил на ЧСИ на 19.03.2026 г. разноски по делото свързани с длъжника С.

В. С. в общ размер на 303,71 евро по банков път, от които 12,27 евро по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело, 61,36 евро по т. 2 от ТТРЗЧСИ за 2 бр. такси за проучване на имущественото състояние на длъжниците, 67,48 евро по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на книжа на длъжниците по пощата, 24,54 евро по т. 5 от ТТРЗЧСИ за 2 бр. такси за изготвяне и връчване на покана, призовка и др. книжа, 110,43 евро по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори; 27,61 евро по т. 10 от ТТРЗЧСИ за налагане и вписване на възбрани. Установява се от приложените в изпълнителното дело платежно нареждане, сметка по чл. 79 от ЗЧСИ на ЧСИ и фактура, че 4 взискателят е заплатил на ЧСИ н а 19.03.2026 г. по банков път разноски по делото свързани с длъжника в общ размер на 68,03 евро по т. 31а от ТТРЗЧСИ.

Установява се, че на 06.04.2026 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника във връзка с разноските, вкл. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя за разликата над сумата от 102 евро за образуване на изпълнителното дело.

Приложено е удостоверение за липса на данъчни задължения от длъжника, издадено от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен на 30.03.2026 г..

Установява се, че с разпореждане от 23.04.2026 г., връчено на длъжниц и т е Ч С И ги е уведомил за отказа си да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение от първоначалния взискател по изпълнителното дело, както и да измени приетите разноски за такси в негова полза.

Плевенският окръжен съд, като съобрази гореизложеното и закона, намира за ОСНОВАТЕЛНА въззивната жалба на длъжниците срещу отказа на ЧСИ да измени постановлението си относно разноските по изпълнителното дело по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в изрично изброени в разпоредбата случаи.

Въззивният съд приема, че постановлението на ЧСИ за разноските е немотивирано и неясно, поради което неправилно с обжалваното разпореждане ЧСИ същият е отказал да го измени като издаде ново постановление. С постановлението си за разноските ЧСИ е определил като общо дължими от двамата длъжници всички такси начислени от него, които не са внесени предварително от взискателя, както и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ и разноските за адвокатско възнаграждение без да разграничи, че макар и да произтичат от един изпълнителен титул всеки от длъжниците дължи поотделно конкретни парични вземания и дължимите такси във връзка с образуване на изпълнителното дело, проучване на имуществото на длъжника и налагане на обезпечителни мерки по отношение на всеки от длъжниците са различни, а отделно от това Държавата чрез НАП се явява присъединен взискател само по отношение на един от длъжниците. Установява се от 5 данните в изпълнителното производство, че по отношение на длъжника Стилиян С. са наложени като обезпечителни мерки общо 8 бр. запори върху сметки и дружествени дялове и 1 бр. възбрана върху недвижим имот, а по отношение на длъжника С. П. са наложени като обезпечителни мерки 4 бр. запора върху трудово възнаграждение, сметки и дружествени дялове и 2 бр. възбрани върху недвижими имоти, поради което не може да се приеме, че и двамата длъжници дължат солидарно или общо и поравно сумите, посочени от ЧСИ като такси по т. 9 и т.10 от ТТРЗЧСИ. Въззивният съд приема, че всички разноски по изпълнението, свързани със събиране на вземането на присъединения взискател и начислени от ЧСИ не могат да се приемат като дължими солидарно или поравно от двамата длъжници и е следвало в постановлението си същият се разграничи дължимите разноски в полза на ЧСИ и в полза на първоначалния взискател поотделно от всеки от длъжниците за да може в настоящото производство да се извърши преценка какви са дължимите разноски от всеки от тях с оглед конкретиката на спора. Налице е неяснота на какво основание са начислени разноските, посочени от ЧСИ по т.

4 от ТТРЗЧСИ за връчване на 22 бр. книжа на длъжниците по пощата, които не са посочени от него в постановлението, по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на 5 бр. книжа, които не са посочени в постановлението, по т. 11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискател, като е налице неяснота дали става въпрос за присъединения по право взискател; по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение, доколкото по делото няма данни да е извършвано такова и по т. 31а, т. 31к и т. 31и от ТТРЗЧСИ, в която част постановлението изобщо не е мотивирано от ЧСИ. Наред с това с оглед постъпилите след 10.03.2026 г. плащания от страна на взискателя в полза на ЧСИ на дължими такси по изпълнителното дело, последният е имал възможност да съобрази тези обстоятелства като посочи в новото постановление за приетите разноски, че същите се дължат от конкретен длъжник в полза на взискателя, от когото са направени, а не в полза на ЧСИ.