Решение № 47 от 13.02.2025, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр. Димитровград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610100077 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба, в която се твърди следното: Между И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № ** вх. ** ет. ** ап. ** в качеството й на кредитополучател и ,,Кредито ЕООД, с EHK 204554530, със седanище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, бул. „Гоце Делчев" No 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, в качеството си на кредитодател,е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00057026 от 17.03.2022г. Договорът е сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

По силата на този договор, последният се е sадължил да предостави заемнн средства в размер на BGN 500 /петстотин лева/ на г-жа Т., а тя от своя страна се е задължила да възстанови заеммата сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно т. 1 от параметрите по договора, годишен лихвен процент на заема от 20.05% /двадесет цяло и нула пет процента/, а съгласно т. 3 от параметрите по Договора, годишният процент на разходите е 22% .Кредитьт е доброволно и предсрочно погасен. Между същите страни и в същите им качества, .се сключва Индивидуе,пеg договор за потребителски кредит № 0L00059618 от 29.4.2022 г, Договорът е сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни_слуги .По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин лева/ на г-жа Т., а тя от своя страна се е задължила да възстанови заемната сума, ведно с въsнаградителна лихва върху предоставената главница. Уговореният срок на договора е 5 месеца. Кредитьт е доброволно и предсрочно погасен. Между същите страни и в същите им качества, е сключен и трети договор за заем, а именно Индивидуaлен договор за потребителски кредит № ***** от 1 1 . 1О.

1

2022г. Договорът е сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, ответникът се е задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 800 /осемстотин лева/ на г-жа Т., а тя от своя страна се е задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент на заема от 32.08% /тридесет и два цяло и нула осем процента/, а съгласно т. 3 от параметрите по договора, годишният процент на разходите е 37.24% /тридесет и седем цяло и двадесет и четири процента/. Уговореният срок на договора е 6 месеца. 1. Действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите обаче, е различен от посочения в договорите и с вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 22% /двадесет и два процента/, респективно 37.24 % /тридесет и седем цяло и двадесет и четири процента/. Това е така, защото съгласно договорите се дължи „такса за експресно разгленщане на заявка за парични заем" съгласно т. 4 от параметрите по договора, както и неустойка по смисъла на т. 5 от параметрите 024 договора в случай, че доверителката ми не предостави в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция. Кредитодателят, зaлагайки като клаузи чл. 11 от договора във връзка с т. 4 от параметрите по договора за потребителски кредит и чл. 26 във връзка с т. 5 от параметрите по договора за поiребителски кредит, всъщност цели заблуда на лотребителв и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото лроизводство, използвайки заблуждаваща тьрговска практика създава неравхоправност,която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя.С такива клаузи в договора Кредито ООД цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целите договори, тьй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГТIIС във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвень разходн, комисиони, вьзнагрвждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дъпжими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 26 във връзка с т. 4 от 2 параметрите по трите договора за потребителски кредит, доверителката мн е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължи неустойка в размер на 143.41 лева по договора от 17.3.2022, респективно 223.14 лева по договора от 29.4.2022 г. и 238.26 лева по договора от 11.10.2022 г., която неустойка се дължи пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния 2 план и представлява неразделна част от договора. Поставените в чл. 26 условия, които задължително трябва да изпълни доверителката ми, за да не се дължи неустойка са спедните: да предостави като поръчители по кредита 2 /две/ физически лице, които да работи на безсрочен трудов договор, да имат минимален оситурителен доход от 2000 лв., да нямат неплатени задължения към други финансови институции и ако има да са със статут редовен, както и да не са заематели или поръчители по други договор за заем с Кредит ЕООД.

Уговорените въsнаграждения под формата на „неустойка" са разходи по кредитите, които следва да бъде включени при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, г. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. В тази връзка са Решение №260065 от 08.02Z021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение №260257 от 09.12.2020 г. на РС - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решение №857 от 03.07.2020 г. на РС - Русе по гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от 4.01.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.х потвърждават изложеното от мен по-горе. Потвърждава се и от Решение .№261830 от 28.06.2021 г. по гр. д. №12544 от 2020, образувано по описа на РС - Пловдив и Решение №260626 от 01.03.2021 г. по гр. д. №12545 от 2020, образувано по описа на РС - Пловдив. Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна тьрговска практика, която се излолзва в настоящия случай, с цел свърхпечanба на Кредитора. Такава лрактика от страна на тьрговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да лромени съществено икономическото поведение на средния лотребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава тьрговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не бн взел без използването на търговската практика. Така в 26 във връзка с т. 5 от параметрите от Договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с nоръчител, отговарящ на условияга посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 26 от договора, същият дължи „неустойка" от договора на кредитора в размер на BGN 143.41 /сто четиридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ за договора от 3

17.3.2022, BGN 148.76 /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ за договора от 29.4.2022 г. и респективно 238.26 /двеста тридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ за договора от 11.10.2022 г, 3 която се иачислява дропорционално към всяка вноска по кредита. Тоест се кумулира меоечната вноска за „неустойка", с която неустойка падежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската по кредита става двойно по голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъляване на кредита и създава предпоставказа неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавя и таксата за експресно разглеждане на заявката по чл. 11 във връзка с т. 4 от параметрите на от Договорите, като съгласно нея се дължи също долълнителна сума. Тази такса също се дължи пропорционanно с паричната вноска по заема и е разделена на равни вноски. Трябва да се посочи, че „неизпълнението" на задължението от доверителя ми да се посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдига лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тьй като тази „ неустойка" представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителмия план по договора. Предвид неизпълненото иsискване на чл. 11, an. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК от името ми заявявам, че доверителят ми дължи само чистата стойност на кредита, без лихва unu други разходи по кредита. За пълна изчерпателност, следва да се посочи, че съгласно член 8, лараграф 1 от Директива 2008/48 преди схлючването на договор за кредит, кредиторът е дпъжен да направи оценка на кредитоспособностга на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на Т.а поведение и да лриложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото цели предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областга на потребителските кредити на пълна и нaложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюsа високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смиrьл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С 565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при 4 неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо до 3 работни дни от подписване на договор за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза лрехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособностга на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.