Определение № 424 от 11.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 11.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000576 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 11270/31.07.2026 г. от А. В. К. ЕГН ********** и Н. Д. Ч. ЕГН ****, и двамата с адрес за призоваване: *** – чрез адв. П. К. против Определение №578/10.07.2026г., постановено по т.д.

№180/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е оставена без уважение молбата на адв. П. К. като процесуален представител на А. В. К. и Н. Д. Ч. за изменение на Решение №75/26.02.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. в частта за разноските като допълнително бъде намалено, поради прекомерност адвокатското възнаграждение, което А. В. К. и Н. Д. Ч. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София, като неоснователна.

Жалбоподателите поддържа, че претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София не кореспондира с извършената работа по делото и с неговата фактическа и правна сложност. Считат, че при определяне на възнаграждението не е взето предвид решението по дело C438/22 на СЕС относно обстоятелството, че съдът може да определи възнаграждение и под минимума съгласно Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа като съобрази вида на спора, материалния интерес, вида и количеството извършена работа, правната и фактическа сложност на делото.

1

Поддържат оплакване, че съдът не е взел предвид направеното от тях възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение като бъде намалено прекомерност адвокатското възнаграждение, което А. В. К. и Н. Д. Ч. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София.

Постъпил е отговор вх. №13131/15.09.2026г. по частната жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София – чрез пълномощника на същото адв. Т. Я., със съдебен адрес: ***, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Иска се тя да бъде оставена без уважение. Изразено е становище, че при постановяване на решението съдът е разгледал направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК и е уважил същото като е намалил значително възнаграждението, дори под минималния размер на възнаграждението по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно от 19 800 лева с ДДС на 13 000 лева с ДДС. Счита, че не са налице предпоставки за допълнителното му намаляване. Поддържа становище, че обемът от работа по делото е бил голям – Сдружение „НББАЗ“ е оспорило пасивната легитимация, механизма на ПТП, твърдените вреди, тяхното настъпване и причинната им връзка с ПТП, за всяко от възраженията са ангажирани доказателства, експертизи, разпит на свидетел. На базата на осъществената защита исковете против Сдружение „НББАЗ“ са били изцяло отхвърлени.

Счита, че при разглеждане на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да намери приложение изменението на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, въвеждаща правилото, че при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от една от страните, съдът не може да присъди по –нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Доколкото процесуалният представител на ищците е претендирал определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., която препраща към Наредба №1/2004г., нА.а, че той също е оценил труда си по същия начин и в същия размер.

Гаранционен фонд – гр. София не е взел становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът нА.а за 2 установено следното:

Със съдебно решение №75/26.02.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. по описа на ОС – Стара Загора са отхвърлени изцяло предявените искове на А. В.

К. /за 20 000 лева, частично от 50 000 лева/ и на Н. Д. Ч. за 150 000 лева, частично от 180 000 лева/, насочени против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София, като неоснователни.

Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

От страна на въззиваемото сдружение е била ангажирана адвокатска защита.

От името на сдружението е депозиран подробен отговор на исковата молба /стр.54 – 61 от делото/ , с който е оспорена процесуалната легитимация на Сдружение „НББАЗ“ по исковете, оспорена е истинността и съдържанието на протокола за ПТП относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ „Зелена карта“с чуждестранен застраховател. Оспорени са изцяло по основание и размер исковете, ангажирани са доказателства, направени са доказателствени искания и е взето становище по доказателствените искания на ищците.

Още с отговора на исковата молба е представено пълномощно, писмо от НАП за регистрация по ЗДДС, фактура,банково извлечение за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3072 лева. С молба от 12.10.2021г. ищците са оспорили всички възражения, направени от Сдружение „НББАЗ“ в отговора на исковата молба и са продължили да поддържат главния си иск против сдружението. С молба от 21.05.2024г. ищците са изменили петитума на исковете си като са увеличили претенциите си А. В. К. на 20 000 лева, частично от 50 000 лева и Н. Д. Ч. на 150 000 лева, частично от 180 000 лева. С оглед на допуснатото изменение на претенциите е представен нов договор, дебитно известие, банково извлечение и фактура за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 16 728 лева. От името на сдружението адв. Я. е представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК /стр.82 от делото/.

Във всички съдебни заседания представител на сдружението е участвал и е взимал становища, по негово искане са събрани доказателства. С молба от 09.12.2025г. е представена подробна писмена защита.

Със съдебното решение съдът е разгледал направеното възражение за 3 прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от Сдружение „НББАЗ“ и го е намерил за частично основателно. От 19800 лева, колкото се претендира, адвокатското възнаграждение е намалено на 13 000 лева с ДДС.

Като се вземат предвид извършената работа по делото, изразяваща се в подробен писмен отговор по жалбата, ангажиране на доказателства по спора, представителство на страната в съдебни заседания и представяне на писмена защита, настоящата инстанция не нА.а основание за допълнително намаляване на възнаграждението.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС разпоредбата на Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

Независимо, че тези размери не са обвързващи, в случая пълномощникът на двамата ищци претендира определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., която разпоредба препраща към Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Именно по този ред и на тази база е и определеното възнаграждение на адв. К., което Гаранционен фонд е осъден да заплати, разбира се – съразмерно на уважената част от претенциите. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от една от страните, съдът не може да присъди по –нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. След като размерът на възнаграждението на адв. К. е съобразно минималното възнаграждение, предвидено в Наредба №1/2004г., именно съобразно този минимален размер и не по-ниско от него следва да бъде и възнаграждението, дължимо на пълномощника на ответника, спрямо който исковете са отхвърлени изцяло.

4

Съдът правилно е преценил извършената работа и фактическата и правна сложност на делото и е намерил, че адвокатско възнаграждение за нея не следва да бъде намалявано още един път, след като вече го е намалил от 19 800 лева на 13000 лева с ДДС. В такъв размер, дори по –нисък от 13 748 лева/колкото е минимума/ то не се явява прекомерно - предвид обема на извършената работа, изложените подробни правни аргументи, осъщественото процесуално представителство, правната и фактическа сложност на казуса, отделните процесуални действия по защитата.

Налага се общият извод, че подадената частна жалба против Определение №578/10.07.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е оставена без уважение молбата на адв. П. К. като процесуален представител на А. В. К. и Н. Д. Ч. за изменение на Решение №75/26.02.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. в частта за разноските като допълнително бъде намалено, поради прекомерност адвокатското възнаграждение, което А. В. К. и Н. Д. Ч. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София, е неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 11270/31.07.2026 г. от А. В. К. ЕГН ********** и Н. Д. Ч. ЕГН ****, и двамата с адрес за призоваване: *** – чрез адв. П. К. против Определение №578/10.07.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е оставена без уважение молбата на адв. П. К. като процесуален представител на А. В. К. и Н. Д. Ч. за изменение на Решение №75/26.02.2026г., постановено по т.д. №180/2025г. в частта за разноските като допълнително бъде намалено, поради прекомерност адвокатското възнаграждение, което А.

В. К. и Н. Д. Ч. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр. София, като неоснователна.

5

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6