Решение № 2630 от 23.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2630

Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20267060600557 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез юриск. Д. М., срещу Решение № 125/07.04.2026 г. по НАХД № 1709/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, издаден от АПИ. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод за приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според касатора давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като електронният фиш не може да се приравнява като форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН, нито към НП. В касационната жалба се развиват също така подробни доводи за доказаността на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в писмена защита, се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „К.“ ЕООД, ЕИК *********, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 125/07.04.2026 г. по НАХД № 1709/2024 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „К.“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Констатирано е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.03.2022 г., в 17:06 часа, ППС влекач „Мерцедес Арокс“, рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с технически допустима максимална маса на състава 68000 кг., се е движил в община Велико Търново, по път 1-5 км 107+250, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20531.

За да отмени ЕФ ВТРС е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е посочил, че видно от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган на 10.03.2022 г., а дори да се приеме, че информация за нарушението е постъпила при АНО на 20.03.2022 г. съгласно вписването в приложената справка за обработка на нарушението, то ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – срок, изтекъл на 20.09.2022 г. Видно от приобщените писмени доказателства процесният ЕФ бил съставен на 15.11.2024 г., а връчен на жалбоподателя на 18.11.2024 г. Съдът е направил извод, че издаването на НП, респ. електронен фиш след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

В съответствие с материалния закон и константната практика на Административен съд – гр. Велико Търново е изводът на съда за изтеклия давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Неоснователно е позоваването от касатора на мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г., доколкото мотивите не се ползват със задължителна обвързваща сила, а от друга страна, предметът на спора по това тълкувателно дело е различен от спора по настоящото такова – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС по т.д. № 10/2016 г. Неоснователно е и възражението на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като същата урежда единствено абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване преди влизането в сила на правоохранителен акт /вж Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. /, а в случая липсват данни за спиране или прекъсване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 10.03.2022 г. От приложените пред въззивния съд доказателства е видно, че процесният електронен е издаден на 15.11.2024 г., което не се оспорва и опровергава от касатора. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 10.09.2022 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, което правилно е сторил и районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/07.04.2026 г. по НАХД № 1709/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�