Определение № 1534 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501169 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н. У. М..“ чрез адв. Х. М. против Определение №3464/18.03.2026 г., постановено по гр. дело №19528/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх.

№18569/23.02.2026г. за изменение на постановеното по делото Решение №308/23.01.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, като се иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност да ги намали значително. Жалбоподателят прави и доказателствено искане за прилагане по настоящото дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет, и списъците по чл. 80 ГПК по тях.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата З. А. З., с ЕГН ********** чрез пълномощника си ЕАД Е. И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение №308/23.01.2026 г., постановено по гр. дело №19528/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., съдът е признал за установено в отношенията между З. А. З. и „Сити Кеш“ ООД, че клаузата на чл. 6, т.2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с № 778435/10.12.2022 г.; клаузата на чл.6, т. 2 Договор за паричен заем „Кредирект“ с № 693587/19.06.2022 г.; клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит с №525819/17.05.2021 г; клаузата на чл.6, т. 2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с № 812187/11.02.2023 г.; клаузата на чл.6, т. 2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с № 1

760869/05.11.2022 г.; клаузата на чл. 6, т. 2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с № 719605/10.08.2022 г. са недействителни, поради противоречието им със закона. Съдът се е произнесъл и в частта за разноските като „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 511,29 евро/1000 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно представителство по делото. Съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 153,39 евро/300 лева, представляваща държавна такса по делото

По молба на ответника е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с искане да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., а в условията на евентуалност са направени следните искания: да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар поради злоупотреба с процесуални права; да се намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в първоинстанционното решение е изложил подробни мотиви, като липсват основания волята на съда по отношение на разноските и определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на ЕАД Е. И., да се ревизира.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от ЕАД Е. И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о. и цитираните в него определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. - отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. В случая правната помощ е предоставена по чл. 38, ал.

1, т.3 ЗАдв. Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение, поради което същото неоснователно се навежда в частната жалба. Следва да се посочи, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител. Представеният договор за правна защита и съдействие към исковата молба, по повод на която е образувано гр.д.№19528/24 г. на РС-Пловдив, е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към исковата молба е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по исковата молба. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ не е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС /напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о./ достатъчно за уважаване 2 на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление /както е в случая/, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда. Следва да се посочи, че е неоснователно оспорването, направено във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е направил погрешна преценка за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като приел, че предоставеното правно съдействие и защита било по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., а представеният по делото договор бил с основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв. Макар действително в представения договор да е посочено чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв., а съдът да е приел, че се касае за т.2 на ал. 1 на чл. 38 ЗАдв., това обстоятелство не рефлектира по никакъв начин върху дължимостта на адвокатското възнаграждение от ответника, тъй като както се посочи по-горе са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за злоупотреба с права чрез образуване на множество дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти /отделни, самостоятелни договори за кредит/, правопораждащи отделните материалните права. Тоест касае се за различни по своя предмет правоотношения. Настоящият състав намира още, че не следва да събира доказателства за злоупотреба с право от страна на ищеца, обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет. В тази насока доколкото се твърди, че правата произтичат от отделни договори за кредит, не може да се приеме, че предметът по всички дела е напълно идентичен. Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото, поради което не е част от предмета му и съдът не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства, обуславящи възлагането на разноските.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2012 г.), относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия.

С определение №10084/05.08.2025 г., постановено по гр.д.№19528/2024 г. по описа на РС-Пловдив, XXIII гр.с. съдът е съединил на основание чл. 213 ГПК гр. д. № 21556/2024г., гр.д. № 21557/2024г. по описа на ПРС, III гр. състав, гр.д. № 21847/2024г., гр.д. № 19530/2024г., гр.д. № 17695/2024г. по описа на ПРС, XVIII гр. състав с гр. дело № 19528/2024г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав, за разглеждането им в едно производство под № 19528/2024г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав.

В случая са били разгледани от първоинстанционния съд 6 установителни иска, че съответната клауза от всеки от 6-те договора за потребителски кредит, сключени между страните, е недействителна. Защитата на ищеца е осъществявана от ЕАД Е. И. посредством подаване на 6 искови молби, по повод на които са образувани дела, а след съединяването им по реда на чл. 213 ГПК и депозиране на писмени молби по делото. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че на ЕАД Е. И. правилно и законосъобразно са присъдени 511,29 евро/1000 лева с ДДС за безплатна защита на ищеца на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв..

Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на 3 адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ. Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв., настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Определеният размер от 511,29 евро/1000 лева с ДДС на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на броя и вида на предявените искове – касае се за шест установителни иска за недействителност на клаузи от шест броя договори за потребителски кредит и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5b4922c-d18a-46b7-87a7-932657b152de