Решение № 179 от 15.06.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Карлово, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100154 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Е.М.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител твърди, че на 11.03.2009г. бил сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 11.03.2009г. между С. АД и Н. М. Е. с ЕГН ********** -кредитополучател и С. Е. Е. с ЕГН ********** –съкредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 29 000 (двадесет и девет хиляди) лева. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4 (1) главницата по кредита се олихвявал с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3.55%. Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 6.40% годишно. Съгласно договора кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план.

На 16.11 2009г. между страните бил сключен анекс към договора за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 11.03.2009г., по силата на който към датата на сключването му останала непогасена главница по кредита в размер на 27 989.88 лева (двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки). Банката отпуснала на длъжниците допълнителна сума в размер на 444.95 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), в резултат на което, отчитайки направените погашения, се формирало общо задължение по 1 главницата в размер на 28 434.83 лева (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки). Всички останали клаузи от договора за потребителски кредит по кредитни програми № ******, непротиворечащи на анекса, останали непроменени и запазили своето действие до окончателното издължаване на отпуснатия кредит. По силата на анекса, кР.та дата за погасяването на сумата била 30.10.2019г.

След сключване на анекса, кредитополучателите погасили част от месечните си вноски, след което преустановили плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита - 30.10.2019г., вземането станало изцяло изискуемо.

Междувременно, на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между С. ЕАД с ЕИК ********** и „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ********** от 29.09.2014г. задължението на Н. М. Е.кредитополучател и С. Е. Е.-съкредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс от 16.11.2009г., било изкупено от „Е.М.“ ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, на длъжниците били изпратени уведомления, че кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М.” ЕООД. С нотариално заверено пълномощно цесионерът „Е.М.” ЕООД бил изрично упълномощен от цедента - „С.” АД, да извършва уведомяване от името на цедента. Длъжниците били уведомени по телефона, като доказателство за това били направените по сметка на цесионера плащания.

Изпратени били и уведомления до длъжниците на адресите, посочени в договора като същите се връщали с отбелязване „непотърсено“. Съгласно чл.18 от договора при промяна на посочения в договора адрес длъжникът се задължил незабавно и писмено да уведоми банката. В противен случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считали за получени. Въпреки това, моля на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжниците са надлежно уведомени и с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответниците получават уведомлението, изходящо от „С.” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Поради неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми по договора, „Е.М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за част от дължимите суми по договора. За сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 998/2021 г. по описа на Районен съд град Карлово.

След подадено възражение от страна на длъжниците било водено производство по реда на чл.422 ГПК. PC Карлово с решение от 01.08.2022г. по гр. дело № 1476/2021 г. признал за установено, че „Е.М.“ ЕООД има парично вземане от Н. М. Е. - кредитополучател и С. Е. Е. съкредитополучател, в размер на 4768.26 лева (частично), от които: главница - 3 500.00 лева, част от общо дължимата главница в размер на 24 926.19 лева;

2 договорна лихва – 380.62 лева, частично претендирана лихва за периода от 30.08.2018г. до 30.10.2019г. (дата на падежиране на анекса); лихва за забава – 887.64 лева (за претендираната главница).

Поради продължаващото неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми „Е.М.“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на второ заявление до Районен съд Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 4540.56 лева (четири хиляди петстотин четиридесет лева и петдесет и шест стотинки), от които: главница – 4000.00 лева, частично от останала несъдебна главница по договора в размер на 21 426.19 лева; лихва за забава – 540.56 лева (за претендираната главница), за периода от 20.11.2019г. до дата на подаване на заявлението в съда, частично дължими по договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс от 16.11.2009г.

Образувано било частно гражданско дело № 1493/2022г. като PC Карлово издал заповед за изпълнение за претендираните сум. Срещу издадената заповед ответниците подали възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 04.01.2023 г.

Във възраженията се твърдяло, че ответниците не дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора не било осъществено. На ищеца не било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.

Горното пораждало правния интерес за предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. М. Е. с ЕГН ********** и С. Е. Е. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: град С., община С., област П., улица „Т.М.“ № ******, дължат солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес управление: град С., район В., ж.к. М.Д., улица „Р.П.К.“ ***, със законен представител: Р. И. М.: сумата 4000 (четири хиляди) лева главница, дължима по договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс от 16.11.2009г., частично от общо дължимата главница в размер на 24 926.19 лева; сумата 540.56 лева (петстотин и четиридесет лева петдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху претендираната главница за периода от 20.11.2019г. до 21.11.2022г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 21.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 796 от 25.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1493/2022 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответниците Н. М. Е. и С. Е. Е. оспорват иска като неоснователен и правят следните възражения срещу иска:

І. Недействителност на целият договор:

1) Договорът бил изпълнен с размер на шрифта по-малък от 12. Това 3 обстоятелство означавало, че не е спазено изискването на чл. 10 ал.1 от Закона за потребителския кредит, тоест, договорът е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК.

2) Нямало погасителен план на договора за кредит и анекса в нарушение на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК. Договорът бил недействителен на основание чл.11, ал.1, т.12, вр. чл. 22 ЗПК. Приложените два плана не били подписани от кредитополучателя и съдлъжника на всяка страница, поради което се оспорват.

3) Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен, а съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагали и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. С разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителя, към който изрично и пряко препращал чл. 24 ЗПК, била уредена т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Съобразно посоченото в ал.1 , неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, била уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ЗЗП и ЗПК не било налице законово определение на понятието „добросъвестност“, но от общите правила на гражданското право, уреждаща изискванията за добросъвестност в преддоговорните отношения (чл. 12 ЗЗД), тълкуването на действителната обща воля на страните при породено договорно правоотношение (чл. 20 ЗЗД) и при изпълнение на действително възникнало договорно задължение (арг. чл. 63 ал. 1 ЗЗД), можела да се изведе дефиниция за използвания в ЗЗП термин „добросъвестност“, на чието изискване следвало да отговарят уговорките в договорите за потребление. Те трябвало да са съответни на установената и наложила се в съвременното общество нравствена норма на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския оборот, при сключване и изпълнение на сделки за потребление, като чрез техните проявни форми се изграждало понятието за добросъвестната търговска практика - съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичаните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Уговорките не следвало да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора. В този смисъл за да се обезпечат субективните права и законни интереси на икономически послабата страна, „цената“ на услугата, вкл. по договора за кредит относно възнаградителната лихва и другите разходи, трябвало да са уговорени ясно и разбираемо за средния потребител, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.

Потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита при недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. В 4 чл. 23 от ЗПК било предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Предвид горното ищецът имал право да получи чистата стойност на кредита, намалена с направените плащания от страна на потребителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Не се дължало и заплащане на обезщетение за забава върху тази сума, от датата на възникване на задължението за заплащане на вноските за главница по кредита, по аргумент на текста на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според който кредитополучателят не дължи други суми, освен чистата стойност на кредита, както и с оглед настъпване на падежа на извъндоговорното задължение за заплащане на чистата стойност на кредита от поискването му, в случая датата на която било предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда.