Решение № 17 от 30.04.2022, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Котел, 30.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20212210100361 по описа за 2021 година

Предявени са два иска с правна квалификация чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК. Ищецът М.М. твърди, че той и ответницата А.Х. са родители на малолетните деца С. и С., двете родени на 08.09.2009г. С протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на РС Котел, неподлежащо на обжалване, била одобрена постигнатата между А.А. Я. и М. С. М. спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С. било предоставено на майката А. Я., местоживеето им било определено на бъде на адрес село Тича, ул. Иван Вазов 2, и бащата бил осъден да заплаща на майката, като техен законен представител, издръжка в размер на 85.00 лева за всяко от децата, считано от 01.05.2014г до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. На бащата бил определен свободен режим на лични контакти, както и задължителен такъв : да взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния ден зо 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Твърди се, че били настъпили изменения в обстоятелствата, налагащи изменение и на мерките, взети спрямо децата : Ищецът твърди, че стриктно изпълнява определения режим на лични контакти, както и задължението си да 1 плаща издръжка. Твърди, че от осем години ответницата живеела постоянно във Франция, където съжителствала с друг мъж, от връзката си с когото имали дете. От две години не се била връщала в България. Двете деца били ученички в пети клас. Фактически се отглеждали от бабата по майчина линия в село Тича, в дома на която живеел и братът на ответницата, който бил с психично заболяване и упражнявал тормоз спрямо децата. При детето С. се появил сериозен здравословен проблем, наложил болнично лечение, тъй като дълго време детето било оставено без подходящо лечение от страна на бабата.

Ищецът твърди, че бил по-добрият родител и на него следвало да се възложи упражняването на родителските права спрямо двете деца. Бил се доказал като такъв, отглеждайки най-голямото дете С., навършил вече пълнолетие. Можел да осигури на децата нормално физическо, психическо, образователно и социално развитие, подпомаган от родителите си и брат им С.. Работел като шофьор в транспортна фирма в Словакия, но заявява готовност да напусне тази работа и да си намери друга в България, ако исковете бъдат уважени.

Моли на него да се предостави упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С., на неговия адрес да бъде определено тяхното местоживеене, като на майката се определи режим на лични контакти. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплаща, като законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата, считано от влизане на решението в сила.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата молба и е предявила насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане с определение от 16.06.2021г.

В отговора ответницата оспорва твърдението за настъпили изменения в обстоятелства. Твърди, че живее със съпруга си във Франция, за да работи там и да осигурява достатъчно средства за издръжката на децата. Майката и децата били силно привързани помежду си, всеки ден се чували по телефона и чрез интернет. Между тях съществували силна обич и емоционална близост.

Обсъждали теми, обичайни за момичета на тяхна възраст. В село Тича децата имали изграден социален и приятелски кръг, посещавали училище, имали личен лекар, направени им били необходимите имунизации. Оспорва се твърдението за осъществяван спрямо тях психически тормоз от страна на брат ù. Твърди се, че ответникът и неговото семейство внушавали на децата 2 подобни мисли. Оспорва се твърдението, че ищецът бил по-пригодният родител, на когото да се възложи упражняването на родителските права : следвало да се отчете, че децата са от женски пол; ответникът работел в чужбина, което означавало, че децата биха били отглеждани от неговите родители; средата на ответника била твърде консервативна и затворена и такава промяна не би се отразила положително върху децата. С решение от 26.05.2016г, постановено по гражданско дело № 283/2015г на РС Котел, вече веднъж били отхвърлени исковете на ищеца за промяна на родителските права и в мотивите си съдът приел, че исканата промяна би била вредна и дори опасна за децата, защото съществувала реална опасност синдромът на родителско отчуждение, установен у детето С., да се разпростре и спрямо тях.

Твърди се, че и към настоящия момент поведението, разбиранията, предразсъдъците на ответника и на семейството му не се били променили и продължавали опитите им да отчуждят децата от майката и да ги настройват срещу нея. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

С насрещната искова молба са предявени искове с правно основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК за увеличение на издръжката на двете деца.

Издръжката, която ответникът по насрещните искове плащал, била определена през 2014г и вече се явявала крайно недостатъчна с оглед порастването на децата и увеличение на техните потребности от храна, облекло, учебни пособия и принадлежности. И двете деца през учебната 2020/2021г били ученички в пети клас, като детето С. било на ресурсно подпомагане. Ищцата по насрещните искове твърди, че грижите по издръжката и на двете деца били поети изцяло от нея. Предвид пандемичната обстановка, не работела и изцяло разчитала на съпруга си, както и на родителите си. Счита, че ответникът по насрещния иск има възможност да дава издръжка в увеличен размер, съобразно твърдения му, че работи като шофьор в международния транспорт. Моли съда да увеличи издръжката и на двете деца от 85.00 лева на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на насрещните искове – 15.06.2021г, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искове не е подал отговор.

3

В съдебно заседание ищецът по исковете по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК се явява лично и се представлява от адвокат С.Г. от АК Търговище.

Исковете се поддържат лично от ищеца и от неговия процесуален представител. Не се заявява становище по насрещните искове.

Ответницата по исковете по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК се явява лично и се представлява от адвокат Христина Чолакова АК Сливен, която поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените искове. Поддържа насрещните искове за увеличение на издръжката на двете деца.

Бащата М.М. и майката А.Х. бяха изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът М. С. М. и ответницата А.А. Я. са родители на три деца : на свидетеля С.М.С, роден на 07.05.2003г, вече пълнолетен, както и на близначките С. и С., родени на 08.09.2009г. Ищецът и ответницата не са били в граждански брак помежду си.

През 2013г ищецът и ответницата се разделили поради влошаване на отношенията им. Свидетелят С.С., тогава малолетен, останал при бащата в село Зелена морава, община Омуртаг, където ищецът живее и досега заедно с родителите си.

На 28.10.2013г ответницата подала до РС Котел искова молба срещу настоящия ищец с искане на нея да се предостави упражняване на родителските права по отношение и на трите деца. Било образувано гражданско дело № 443/2013г. С протоколно определение от 23.04.2014г съдът одобрил постигнатата по делото спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на детето С. е предоставено на бащата М.М., а на майката е определен свободен режим на лични контакти, като задължителният се изразява в това да взема детето С. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния ден от 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 85.00 лева, считано от 01.05.2014г. Упражняването на родителските права по отношение на децата С.

4 и С. е предоставено на майка, а на бащата е определен свободен режим на лични контакти, като задължителният се изразява в това да взема децата при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Бащата е осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 85.00 лева, считано от 01.05.2014г.

На основание постигнатата и одобрена спогодба свидетелят С.С. продължил да живее при бащата в село Зелена морава, а близначките С. и С. – при майката в село Тича. Майката А. Я. живеела в дома на родителите си в село Тича.

С решение № 25/26.05.2016г, постановено по гражданско дело № 283/2015г на РС Котел, в сила от 21.06.2016г, са отхвърлени исковете с правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявени от ищеца М.М. срещу А. Я. да се промени, поради изменение на обстоятелствата, упражняването на родителските права, възложени на ответницата, по отношение на децата С. и С., като се възложат за упражняване на ищеца.

През 2015г ответницата отишла да работи във Франция, първоначално временно, а впоследствие се установила постоянно да живее там. Установила връзка с Р.Х. родом от село Беломорци, община Омуртаг, и на 02.10.2016г във Франция ответницата родила дете – М.Я-., баща на което е Р.Х.. На 25.08.2017г ответницата и Р.Х. сключили граждански брак.

Ответницата обясни, че с новото си семейство живеят в Париж на квартира. Преди пандемията от Ковид-19 работела като чистачка в заведение за дюнери, а съпругът ù – като шофьор. Семейството реализирало доход, достатъчен за издръжката им. Преди пандемията, т.е. преди месец март 2020г, ответницата си идвала в България за по месец – два в годината заедно със съпруга си и с детето.

По време на пандемията не била идвала в България в продължение на две години. Тъй като затворили заведението, в което работела, останала и без работа.

Връзката с децата С. и С. осъществявала по телефон и по скайп. В обясненията си сочи, че се чува и вижда с тях по скайп всеки ден. Месечно изпраща на майка си – свидетелката М.Я., по 200 евро за издръжка на децата.

5

Изслушана в съдебно заседание, ответницата каза, че много обича и трите си деца, иска да живеят заедно и да се грижи за тях. Съобщи за намеренията си да купят апартамент в град Търговище и да живеят постоянно там.

Откакто ответницата се установила да живее във Франция, преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата С. и С. се осъществяват, вкл. и досега, от бабата М.Я. и нейният съпруг А.Я..

Семейството живее в собствен дом в село Тича, представляващ две отделни едноетажни постройки в един двор. В едната постройка живеят дядото и братът на ответницата – Б.Я. а в другата постройка живеят близначките, които ползват една обща стая, а в другата стая в същата постройка спи бабата М.Я..

В стаята, ползвана от бабата, се настаняват ответницата и новото ù семейство, когато дойдат на гости. В социалния доклад се поддържа извод за добри битови и хигиенни условия. Социалният работник, посетил имота, е направил извод, че за двете деца е осигурен подслон, задоволени са основни жизнени и битови потребности, децата разполагат с лично пространство, подходящо облекло според пола, сезона и възрастта, както и подходящ режим на хранене.

Бащата спазва определения със спогодбата режим на лични контакти и взема децата два пъти в месеца от петък до неделя с преспиване, както и през лятната ваканция. Изпълнява и задължението си да дава издръжка.