Решение № 1068 от 19.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Бургас, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100500512 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. Х. П., ЕГН ********** с адрес *** против Решение №1/04.01.2023г., постановено по гр.д. №363/2022г. по описа на РС-Карнобат в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на малолетните деца Х. М. П., ЕГН ********** и А. М.

П., ЕГН ********** на майката К. А. Х. /П./, ЕГН **********, определянето на режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като бащата лично взема и връща децата от дома на майката в село Грозден, общ. Сунгурларе и присъдената месечна издръжка за бъдеще време в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на постановяване на решението до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва. Твърди се, че Карнобатският районен съд при постановяване на решението е допуснал съществени нарушения на процесуалните норми, неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на нормата на чл. 146 от ГПК като въпреки направеното с отговора на ответника искане да му бъдат предоставени за упражняване родителските права, да бъде осъдена ищцата да заплаща месечни издръжки за децата и да й бъде определен режим на лични контакти, както и да му се предостави ползването на семейното жилище, съдът в доклада си е приел, че същите са недопустими 1 и не подлежат на разглеждане, поради което не могат да бъдат предмет на делото. Съдът не е приел заявените претенции като насрещен иск, макар да ги е разгледал в мотивите си и това се е отразило в изготвянето на непълен и неточен доклад с липса на конкретно разпределение на доказателствената тежест на страните. Съдът е приел най общо, че не следва да се абсолютизира искането на децата и не е съобразил изнесеното от социалния работник и от децата при какви условия живеят и как приемат новата социална и семейна среда. Не е обсъден социалния доклад в частта относно жилищните условия при двамата родители, от който става ясно, че битовите условия при бащата в гр. Карнобат са много добри, а тези при майката в с. Грозден не биха могли да се сравнят с тях, че майката не може да разчита на помощта на родителите си в отглеждането на децата, тъй като същите са в Г., което налага същите да бъдат оставяни често сами. Твърди се, че представения от ищцата трудов договор скоро след привременните мерки бил прекратен. Неправилно било посочено наличието на емоционална привързаност на децата към майката и нейните родители, доколкото такава не се установявала от събраните по делото материали. Съдът не обсъдил споделеното от детето Х. при изслушването му за отношението и поведението на неговия дядо по майчина линия. Необосновано съдът е приел, че майката притежава по-добри морални качества и че разполагала с повече финансови възможности от бащата, доколкото родителите й помагали, без да има доказателства в тази насока.

Неправилно е приел, че не е доказано укоримо поведение от страна на майката, че същата тормози децата, удря ги и им говори лоши думи, не се грижи за тях като не е обсъдено изслушването на децата. Прието е съвсем голословно, че от страна на бащата е налице отчуждаващо поведение спрямо майката, тъй като същият купувал на децата подаръци и ги настройвал против нея, учил ги да псуват и да я тормозят. Сочи се, че пътуването на майката до Г. касаело операция на баща й, но липсвали доказателства по делото, които да обосноват престоя й там от 4 месеца, през което време за децата се грижели бабата и дядото по бащина линия. Анализират се събраните по делото свидетелски показания. Излага се наличието на новонастъпили обстоятелства по делото – майката пътува и остава децата при съседи да ги отглеждат.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което родителските права да бъдат предоставени на бащата.

Претендират се разноски. Представени са нови доказателства и са заявени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата К. А. Х. /П./ депозира писмен отговор на въззивната жалба с изразено становище за неоснователност на същата. Излага се, че Карнобатският районен съд е постановил обосновано решение въз основа на събраните по делото доказателства и при точно прилагане на материалния закон като водещ е интереса на децата, а не желанието на страните. Твърди, че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, в което съдът охранява интереса на страна /в случая децата/, служебно събира доказателства, а и според съдебната 2 практика за предявяването на искания в тези производства няма изисква за форма и срок. Излага, че дори съдът да е допуснал нарушение на нормата по чл. 146 от ГПК, то не се е отразило върху правилността на съдебния акт, тъй като делото не е останало неизяснено от фактическа и правна страна. Съдът е предоставил равна възможност на страните да упражняват процесуалните си права, а с крайния си съдебен акт е извършил преценка с оглед висшия интерес на децата. Прави се кратък анализ на свидетелските показания по делото. Твърди се, че заминаването на ищцата за Г. не може да се възприеме за укоримо поведение, доколкото същото е сторено с цел обгрижване на баща й покрай проведената му операция и че в този период съвсем логично е поверила децата на други членове на семейството /родителите на М./. Твърди, че по делото е установено, а и самият ответник е признал факта, че докато детето А. е било в гр. Карнобат, то е живяло в дома на своите баба и дядо, отделно от баща си, което се случва с децата и по време на личните му контакти с тях, докато бащата е в другата къща, където живее с новата си жена и нейното дете. Установено било, че по време на привременните мерки бащата не е изплащал издръжка на децата и е образувано изпълнително дело при ДСИ към РС Карнобат. Оспорва по делото да са налице събрани доказателства относно укоримо поведение на майката към децата, а изложеното от децата при изслушването им не представлява доказателство, тъй като изслушването не е способ за събиране на доказателства. Твърди, че децата са заявили желанието си да живеят при бащата поради целенасоченото му поведение за отчуждаване от майката като излага съображения в тази насока. Сочи се, че възрастта, в която се намират децата нямат изградена собствена ценностна скала и съдът не може да разчита на обща обективност в преценката им, поради което независимо от причините, мотивирали изразеното съгласие, ако то не съвпада с най-добрия интерес на малолетното дете, съдът е длъжен да охрани този интерес, без да абсолютизира мнението на децата. Излага, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че с постановения съдебен акт е защитен висшия интерес на децата. Оспорени са твърденията, че майката пътува често и остава децата при съседи. Направени са доказателствени искания. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните се явяват лично и чрез процесуалните си представители като по същество поддържат депозираните от тях въззивна жалба и отговор на въззивната жалба. Ангажират доказателства.

Съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на въззиваемата К. А. Х. /П./ против въззивника М. Х. П., с която иска да бъде прекратен гражданският брак на страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга; да бъде възстановено предбрачното име на ответницата, както и да бъде предоставено упражняването на родителските права над децата Х. М. П. и А. М. П. на 3 майката, като местоживеенето им бъде при майката, да бъде определен режим на лични контакти между бащата и децата и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на 25.01.2016г. като преди това живяли на семейни начала. От съвместното им съжителство се родили децата Х., родено на 15.07.2010г. и А., родено на 07.12.2011г. като ответникът припознал и двете. Излага, че семейството живяло с родителите на ответника, но в средата на м. ноември 2021г. с ответника се разделили. Твърди, че съвместният им брачен живот не протичал добре – ответникът излизал вечер до късно без да дава обяснения къде ходи, прибирал се пиян, ругаел я и я тормозел психически. Сочи, че финансите на семейството им се управлявали от бащата на ответника – нейният свекър. П. поддържал извънбрачна връзка близо осем месеца като на 14.11.2021г. вечерта получил телефонно обаждане от приятелката си, излязъл и повече не се върнал, а след два дена ищцата трябвало да замине за Г., поради сърдечна операция на баща си. Там останала до 04.02.2022г. като през това време децата останали при баба си и дядо си по бащина линия. През времето на нейното отсъствие П. заживял с новата си жена и детето й в закупената от свекъра й за семейството къща. Когато се върнала от Г. решила, че не трябва да се връща в дома на родителите на ответника и се завърнала в къщата на своите родители в с. Грозден, като детето Х. отишло с нея, а детето А. пожелало да остане в дома на баба си и дядо си. Въпреки опитите й да вземе детето А., повече не й го дали.

Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, чл.

53 от СК, чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59 от СК, както и искове по чл. 143, ал. 2 от СК.

В законовия срок ответникът е депозирал отговор, с който е заявил становище за основателност на иска за развод, но е оспорил молбата в частта относно вината за разстройството му. Оспорил е и предявения иск относно упражняването на родителските права по отношение на децата. Излага съображения относно твърдението си, че причина за разстройството на брака е ревността на ищцата и неглижирането от нея на семейните и майчинските й задължения. Оспорва да е поддържал извънбрачна връзка през време на брака. Твърди, че след раздялата му с ищцата от ноември 2021г. той поел изцяло издръжката на семейството и заплащал всички тещущи и извънредни разходи за дома и децата. Обективирал е искане за прекратяване на брака по вина на съпругата, за предоставяне на родителските права по отношение на децата на него, съответно определяне на режим на лични контакти между тях и майката и осъждането й за заплащане на издръжка в размер на 200 лв. месечно за всяко от тях. Претендирал е предоставяне на семейното жилище.

С обжалваното решение Районен съд Карнобат е прекратил брака между 4 страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпругът М. П., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Х. М. П. и А. М. П. на майката К. А. П., като е определил местоживеенето им при нея, определил е режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като бащата лично взема и връща децата от дома на майката в село Грозден, об. Сунгурларе и е присъдил месечна издръжка за бъдеще време в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на постановяване на решението до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва, постановил е след прекратяването на брака К. П. да се именува с предбрачното си фамилно име Х..