Решение № 14120 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14120 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ................... при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20251110102724 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ................... е предявил срещу С. ..................... И. по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 1300,97 лева за периода о т 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., представляваща сбор от главница в размер 1265,28 лева за цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. ........................, и главница в размер 35,69 лева за цена на услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 170,51 лева за периода от 31.12.2013 г. до 29.11.2016 г., представляваща сбор от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер 164,11 лева и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер 6,40 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 71372/2016 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството на наемател на процесния имот през процесния период. Посочва, че на основание 1 чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало през част от периода от ...................., а през друга от ..................... Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главниците, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същите. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С. ..................... И., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, като излага съображения, че не е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и оспорва страните по делото да са обвързани от наличието на валидно възникнала облигационна връзка. Не оспорва, че в процесния имот и за процесния период ищецът е доставил претендираното количество ТЕ и услуги на претендираната стойност, както и че същите не са заплатени от нея. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на страната на ищеца – .................... и ..................... не оспорват предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.

2

В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В процесния случай, от приетата по делото заповед за настаняване № .................. (л. 12-13 от делото) се установява, че ответникът по делото – С.

..................... И., е бил наемател на процесния общински недвижим имот през процесния период.

По делото обаче не се доказва, а и не се твърди от ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, между наемателя на имота и топлопреносното дружество да е бил сключен индивидуален договор продажба на топлинна енергия. За да бъде доказано възникването на договорно правоотношение между страните е необходимо по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота, както и декларация за съгласието на собственика.

Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на доставчика на топлинна енергия (ищец в производството). Такова задължение същият има само по отношение на своя наемодател (в случая - ....................), но не в качеството на потребител на топлинна енергия, а като наемател по наемно правоотношение (в този смисъл решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о. на ВКС).

Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, настоящият състав намира, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е 3 възникнало между ищеца и .................... като собственик на топлоснабдения имот. Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата е трето лице (в случая ответникът в качеството на наемател), не обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че между ответника и доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект. Собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на облигационно правоотношение.

Действително, Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца, в приложимите редакции, предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото обаче, съобразно Общите условия на ищеца, следва да има изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота ...................., нито са ангажирани доказателства за същото. Ищецът не е ангажирал доказателства и за сключването на изричен писмен договор с третото ползващо се лице (наемател на общинския имот) за доставка на топлинна енергия. Установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за промяна на партидата от собственика на имота, поради което не се установява при условията на пълно и главно доказване първата материална предпоставка от фактическия състав на претенцията.

С оглед гореизложеното предявеният главен иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за неговото уважаване.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главни дългове, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на 4 разноски има ответникът в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, което е уговорено и действително заплатено от ответника на адв. С. Д., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г. (л. 55 от делото), който служи за разписка за получената сума.

Във връзка със своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат.

Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5b26a33-437f-43fc-80f5-3e4284b17199