Решение № 4349 от 09.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46039/2021
- Вид
- Решение № 4349
- Подписан
- 09.05.2022
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4349 гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110146039 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с чл.128, т.2 КТ.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Р. М. Д., ЕГН **********, с адрес с. Мировяне, обл. София-град, р-н Нови Искър, ул. „Перуника“ №2, срещу ответник „МД Г И Г“ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление г като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ДА ЗАПЛАТИ на и щеца от 323,00 лева/лв./, представляваща дължимо трудово възнаграждение за период 12.7.2021г.23.7.2021г. по Трудов договор № 57/12.7.2021г.
Ищецът твърди, че на 12.7.2021г. сключил договор с ответника „МД Г И “ ООД, по силата на който работел като „Технически ръководител – строителство“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Твърди, че през втората седмица в срока на действие на договора ответникът не му е изплатил уговореното между страните седмично възнаграждение в размер на 500 лева, поради което трудовото му правоотношение било прекратено на 23.7.2021г. Позовава се на подаден сигнал до Министерство на труда и социалната политика и до „Инспекция по труда“. Претендира да му се заплати полагащото му се трудово възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ „МД Г И “ ООД от своя страна е подал отговор, с който оспорва предявената претенция като неоснователна, невярна и недоказана. Поддържа, че трудовият договор /ТД/, сключен на 12.7.2021г., е със срок на изпитване съгласно чл.70, ал.1 КТ и е прекратен на 23.7.2021г. по двустранно волеизявление и на двете страни, за което е издадена заповед за прекратяване на ТПО № 098/03.7.2021г. считано от 23.7.2021г., като се навеждат твърдения за допусната техническа грешка на дата на издаване на заповедта. Навеждат 1 твърдения, че ищецът е полагал труд за периода 13.7.2021-22.7.2021г., доколкото към датата на прекратяването на ТД (23.7.2021г.) ищецът не се явява на работа на самия 23.7.2021г.
Изтъква се, че заповедта за прекратяване на ТПО е надлежно изпратена по куриер на 30.7.2021г., но е върната при ответника с отбелязване на отказ за получаването й от ищеца.
Оспорва се, като неоснователно твърдението на ищеца за неизплатено ТВ, като се поддържа, че му е изплатен аванс в размер на 500 лева при подписване на ТД на 12.7.2021г., за което има издаден разходен касов ордер /РКО/ със саморъчен подпис на ищеца. Твърди се, че на ищеца е изплатено изцяло полагащия му се размер на дължимо трудово възнаграждение.
Позовават се на резултатите от извършена проверка от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, в която не са установени нарушения на задълженията му като работодател за заплатено ТВ на ищеца. Моли се съдът да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, в подадения отговор на ИМ моли съдът да отхвърли иска предявен срещу него.
Съдът ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството в частта относно претенции на ищеца за изплащане на данъци и осигуровки в неясен размер и на обезщетение за материални и морални вреди в размер на 500 лева с неясен произход и причина на същите вреди, както и поради липса на формулирани петитуми и неостраняване на нередовностите на ИМ в тази част и в срока по ГПК, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Определението за прекратяване е влязло в сила на 2.4.2022г./л.49 от делото/.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относимите към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства копия на следните документи – Трудов договор/ТД/ № 57 от 12.7.2021г. /л.4 от делото/; Писмо с изх. № 21067102 от 14.09.2021г. Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ /л.19/; Удостоверение за декларирани данни с изх. № 220192102988059/16.09.2021г. на Териториална дирекция на НАП София /л. 20/, Справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 (въведена) за Р. М. Д. издадена от Териториална дирекция на НАП София от 16.09.2021 г. /л. 21/, Справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН/ЛНЧ ********** за период от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 издадена от Териториална дирекция на НАП София от 16.09.2021 г. /л. 22/, Заповед № 098/03.07.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение /л. 43/, Уведомително писмо от МД ГРУП ИНЖИНЕРИНГ ООД с изх. № 42/17.08.2021 г. /л. 44/ и Разходен касов ордер от 16.07.2021 г. /л. 46/.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
2
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай е прието за безспорно обстоятелството, че страните са били във валидно трудово правно отношение/ТПО/ по силата на което ищецът е заемал длъжността „Технически ръководител – строителство“ при ответника, което е прекратено на 23.7.2021г., както и че ищеца е полагал труд за дните от 13.7-22.7.2021г., като тези обстоятелства са приети за безспорни с доклада на съда по чл.140 ГПК с Определение № 6839 от 17.3.2022г.
Ищецът признава в о.с.з. проведено на 15.04.2022, че ответника му е заплатил сумата от 500 лева на ръка с РКО и че след сигнал до инспекция по труда са заплатени още и дължимите данъци и осигуровки на 16.1.2022г., затова няма претенции повече за заплащане на данъци и осигуровки за процесния период.
От приетото доказателство по делото Писмо с изх. № 21067102 от 14.09.2021г.
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ /л.19/ става ясно, че съгласно проверката извършена от инспекторите при ответника съгласно разчетно-платежна ведомост за м.
7.2021 г. срещу името на ищеца е начислен брутно трудово възнаграждение за 8 /осем/ работни дни в размер на 323.08 лева /чиста сума за получаване/. В същата проверка ответника е представил Разходен касов ордер от 16.07.2021 г. /л. 46/, съгласно който ищеца е получил срещу подпис начисленото трудово възнаграждение, като последния потвърждава това в о.с.з. проведено на 15.4.2022 г.
От всички събрани по делото доказателства съдът достига до извод, че предявения иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, защото претендираното трудово възнагрждение е заплатено преди прекратяване на трудовия договор на ръка с издаване на РКО в размер на 500 лева на 16.7.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят само в полза на съда по реда на чл.78, ал.6 ГПК, но доколкото исковете са отхвърлени, то разноски за държавна такса в полза на СРС не могат да се присъдят, защото ищеца е освободен от заплащане на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК. Ответника не е представил Списък по чл.80 ГПК както и доказателства за направени разноски затова и на него не се присъждат такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от Р. М. Д., ЕГН **********, с адрес с. Мировяне, обл. София-град, р-н Нови Искър, ул. „Перуника“ №2, да му бъде заплатена сумата от 323,00 лева/лв./, представляваща дължимо трудово възнаграждение за период 12.7.2021г.-23.7.2021г. по ТД№ 57/12.7.2021г. от ответник „МД Г И “ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление на основание чл.128 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването.
ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4