Решение № 196 от 02.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Русе, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201890 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. К. Ц. против Наказателно постановление № 231882-000432 от 08.09.2023 г., издадено от Началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят К. Ц., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. А. Р. от Адвокатска колегия – Варна. В хода на пледоарията си адв. Р. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от фактическа и правна страна.

Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитния му разноски. Жалбоподателят Ц. се солидаризира със становището на защитника си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от 1 юрисконсулт Гергана Димитрова, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 13.09.2023 г., а жалбата е подадена на 27.09.2023 г., видно от п.к., находящо се на л. 12 от делото, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Свидетелят И. Т. и Л. П. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе, били назначени в наряд за времето от 19:00 часа на 19.07.2023 г. до 07:00 часа на 20.07.2023 г.

Вечерта на 19.07.2023 г. срещу 20.07.2023 г. жалбоподателят К. Ц. бил на рожден ден в гр. Русе, където употребил алкохол, след което се качил и превел в движение МПС – лек автомобил марка Опел, модел Корса, с рег. номер Р7859ВТ, собственост на М.П.Ц., за да се прибере.

Около 02:25 часа, в изпълнение на служебните си задължения, свидетелят Т. и П. решили да спрат за проверка управляваното от Ц. по ул. „Стефан Стамболов“ МПС, тъй като им направило впечатление, че последното минавало от лява в средна лента и обратното. В тази връзка подали звуков и светлинен сигнал, като около 02:28 часа жалбоподателят Ц. привел в покой процесното МПС на бул. „България“, пътен възел „Охлюва“.

След като установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя К. Ц., полицейските служители решили да го тестват за употреба на алкохол, тъй като лъхал на алкохол и говорел завалено. При направената проба с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. номер ARPM-0815 била установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя Ц. чрез измерването му в издишания въздух от 1,2 на хиляда. В тази връзка свидетелят И. Т. съставил Талон за изследване № 104617, в който било указано, че в срок до 45 минути от връчването на талона жалбоподателя Ц. следва да се яви в УМБАЛ „Канев“-Русе за предоставяне на кръвна проба за 2 медицинско изследване. Препис от така изготвения талон бил връчен на Ц. в 03:05 часа на 20.07.2023 г., като свидетелят Т. няколкратно разяснил на последния, че следва сам да организира транспорта си до лечебното заведение

Отчитайки гореизложеното, Л. П. приел, че с поведението си жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН Серия GA № 612832/20.07.2023 г., който бил подписан от последния без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Малко след това полицейските служители напуснали мястото на проверка, за да продължат изпълнението на служебните си задължения.

С оглед късния час, жалбоподателят Ц. решил да потърсил съдействие от свидетеля М. А., който по това време се намирал в дома си, за да го закара до УМБАЛ „Канев“-Русе. В рамките на около 15-20 минути свидетелят А. успял да се придвижи до мястото на проверката, откъдето около 03:30-03:40 потеглили за болничното заведение.

Виждайки че е просрочил определеното му в талона време, достигайки Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“-Русе, жалбоподателят Ц. казал на свидетеля А., че няма смисъл да го води до УМБАЛ „Канев“-Русе, поради което последният го закарал в дома си, където той останал да преспи.

Въз основа на съставения АУАН, както и при отчитане на поведението на жалбоподателя Ц. пост фактум съставянето му, а именно неизпълнение на дадените му указания съгласно връчения му талон за изследване, Началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

От заключението на назначената в хода на съдебно следствие съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че медикаментът БиРовамет представлява филмирани таблетки, всяка от които съдържа 1 500 000 IU Спирамицин и 250 mg Метронидазол, като принадлежи към групата на комбинираните антибиотици за аеробна и анаеробна бактериална активност. Използва се за лечение на остри и хронични стоматологични инфекции. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение медикаментът Би-Ровамет (активните и помощните вещества в състава му, както и неговите метаболити) не съдържа етанол или други летливи редуциращи вещества, поради което посоченият лекарствен продукт не е в състояние да повлияе на резултата от извършеното с Алкотест Дрегер 7510 тестване. Продуктът „Листерин тотал кеър 6 в 1“ представлява вода за уста със следния състав: натриев 3 флуорид 0,02 %, вода, сорбитол, алкохол (21,6%), полоксамер 407, натриев лаурил сулфат, овкусители, евкалиптол, метил салицилат, тимол, фосфорна киселина, ментол, двунатриев фосфат, сукралоза FD&C Red No.40, FD&C Blue No. 1, като е отразен следния начин на употреба: „…За по-добър ефект изплаквайте сутрин и вечер след почистване на зъбите с 20 мл. /равно на една капачка/ около 30 секунди. Не поглъщайте…“. В техническата характеристика на Алкотест Дрегер 7510 е отразено, че при спазване на интервал от 15 мин след последния прием на етанол-съдържащи напитки и др. вещества, които биха могли да доведат до грешен резултат, не би следвало резултатът да бъде повлиян от тези вещества. В същата техническа характеристика е отразено, че устройството може да открие остатъчен алкохол в устата при взимането на проба от издишания въздух, при което сигнализира изследващия с надпис на дисплея. Ако е открит остатъчен алкохол в устата, измерването се прекратява и се провежда отново след 15 мин., когато остатъчния алкохол е вече напълно резорбиран. По данни от извършен следствен експеримент с участието на специалист от отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“, при който е изследвана концентрацията на етанол в кръвта с Алкотест Дрегер след употреба на алкохол-съдържаща вода за уста е установено следното: непосредствено след изплакване на устната кухина с алкохол-съдържаща вода за уста, са отчетени аналогични на тези при Ц. стойности за концентрацията на етанол в кръвта (0,96 %о и 1,6 %о съответно за контролното и обвиняемото лице). В рамките на 7-8 мин след употребата на препарата са отчетени стойности 0,00 %о и 0,16 %о съответно за контролното и за обвиняемото лице. Предвид данните по делото, че Ц. е тестван с Алкотест Дрегер 7510 в 02:28 часа, тоест 8 мин. след началото на проверката (началото в 02:20 часа на 20.07.2023 г.), както и предвид посочените експериментални данни, не е възможно да бъдат достигнати установените при Ц. стойности. Ако се приеме, че стойностите от 1,02 0,00 %о алкохол в кръвта се дължат (изцяло или частично) на употребата на алкохол-съдържаща вода за уста, то следва Ц. да е изплакнал устната си кухина с препарата по време на извършената проверка, за което няма данни по делото.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 612832/20.07.2023 г., Наказателно постановление № 23-1882-000432 от 08.09.2023 г., докладна записка, Талон за изследване № 104617, справка нарушител/водач, рецепта и разпечатка от мобилен оператор, както и гласни доказателства - показания на свидетелите И. Т. и М. А., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, и обясненията на жалбоподателя К. Ц., както и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват 4 противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител при ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.