Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 15.01.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 309/2020
Вид
Решение № 1
Подписан
15.01.2021
В сила
24.11.2021
Състав
Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева, Събина Ненкова Христова Диамандиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова

Диамандиева

Членове:

Калина С. Пенева

Кремена И. Лазарова

Секретар:

МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20202000500309 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 12444/22.07.20г. на БОС от П. Г. Б., р. на **.**.**** г. в гр. М., гражданин на **, с международен паспорт № *********, изд. на **.**.**** г. от *** *****, с пост. адресна регистрация: **, гр. М., С. бул. № **, корпус *, ап. **, чрез адв. М. Г. и адв. С.Д. и двете с адрес на кантората: гр. Б., ул. “Г. Г.“ № **, ет.

*, против решение № 125/26.06.20г. по гр.д.№ 1659/2017г. на БОС в частта, с която са отхвърлени предявените от него против Т. С. Ф., р. на **.**. **** г. в гр. М., гражданка на **, с пост. адресна регистрация: **, гр. М., ул. Ф. н.№ **, ап. ***-*** и адрес в Р. Б.: гр. Н. ул. “И. В.“ № *, бл. *, ет. *, искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на:

3758лв., представляващи равностойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.

Н.; сумата от 3292лв., представляваща равностойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор *** по 1

КККР на гр. Н.; обезщетение, компенсиращо унищоженото в жилищата движимо имущество на обща стойност 6 216лв. или по 3 108лв. за всеки апартамент, включително и сумата от общо 20 200лв. или по 10 100лв. за всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността на въззивника-ищец да използва двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си, така и за нуждите на семейството си, а при условията на евентуалност - като ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

Решението се обжалва и в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Г. Б. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лв. или от по 1000лв. за всяко жилище, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се, че в горните части решението не е правилно, понеже неправилно са приложени правилата на погасителната давност, позовава се на неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи. Моли в съответните части решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат уважени и претендираните суми – присъдени, ведно с разноските по делото. Нови доказателства не са допуснати.

Въззиваемата по тази жалба страна я оспорва, чрез адв. Б. Т., в надлежно депозирания отговор. Излага подробно становище за потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част. Моли за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба – вх.№ 12932/28.07.20г. на БОС, от Т. С. Ф., чрез адв. Б. Т., против решение № 125/26.06.20г. по гр.д.

№ 1659/2017г. на БОС в частта, с която е осъдена да премахне незаконно изградените обекти върху открита тераса над апартаменти *** по КККР на гр.Несебър и *** по КККР на гр. Н., в блок *, 2 находящ се в УПИ VII, кв. 54 по плана на гр. Н., ул. “И. В.“ № * и възстанови покрива на сградата в състоянието му преди извършване на незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект. Поддържа се неправилност на решението в тази част. Обосновава се противоречие на постановеното решение със задължителната съдебна практика и установените факти по делото. Излага мотивирани доводи. Моли за отмяната му в обема на обжалването и постановяване на ново, с което искът с правно основание чл.109 ЗС бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Жалбите са редовни и допустими, като подадени от легитимирани лица с право на жалба, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Предявените искове пред окръжния съд са основание чл.109 ЗС, чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от П. Г. Б. против Т. С. Ф. Въззивникът-ищец твърди, че е собственик на апартамент с идентификатор *** и апартамент с идентификатор

*** по КККР на гр. Н., двата с административен адрес: гр. Н., ул. “И. В.“ № *, бл. *, ет. *, подробно описани в исковата молба по квадратура и граници. Твърди, че Т.Фирсова е закупила също два апартамента в съседния блок № *, на същия административен адрес: гр. Н., ул. “И. В.“ № *, а именно: ап. *** и ап. ***, които понастоящем са обединени и заснети в КК на гр. Н. като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, ет. *, ап.

***, ***, с прилежаща към него тераса, чиято площ представлява сборът от площта на две тераси, първоначално включени към всеки един от апартаментите. Според Б., независимо от факта, че двете тераси са описани като прилежащи към имотите на Ф., те представляват покрив на неговите апартаменти и всъщност са обща част на сградата. Заявява, че незаконно и без съответни разрешения, Ф. е изградила на терасата, чрез преустройство, незаконно жилище. Изградени са водопровод и канализация, поставено е джакузи. В резултат от това е увеличено натоварването на покривната плоча, което е довело до напукването й и наводняване на двете жилища на Б. Така с 3 действията си Ф. е причинила множество вреди в тях, както следва: падане на окачения в жилищата таван, увреждане на дограмата, мазилката, стенните покрития, обзавеждането и техниката в жилищата. Оплаква се, че от три години апартаментите са неизползваеми, както за семейството му, така и за туризъм.

При изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което осъди Ф. да премахне поставеното от нея джакузи, както и да възстанови покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект. Моли, също така, да бъде осъдена да компенсира нанесените му вреди, като му заплати: сумата от на 8500лв., необходима за отремонтиране на ап. **, сумата от 11300лв., необходима за ремонта на ап. **, равностойността на унищоженото движимо имущество в размер общо на 11200лв. Наред с това претендира претърпени вреди в резултат на невъзможността да използва двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица, които вреди определя първоначално в размер на общо 40000 лв. за двете жилища. Заявява, че претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, които ищецът оценява на 5000 лв. Върху всички главници моли за присъждане на законната лихва, считано от датата на исковата молба и до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски.

С допълнителни молби – стр.116, стр.125, по гр.д.№ 1659/2017г. БОС, са уточнени исковете, като впоследствие тези за заплащане на обезщетения са изменени, съобразно молба – стр.309, депозирана в с.з. на 29.01.2020г. и намалени до размерите, по които се е произнесъл с диспозитива окръжният съд.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, Ф.а оспорва исковете. На първо място заявява, че двете тераси не представляват обща част на сградата на блок *, ул. “И. В.“ № *, гр.

Н., понеже не могат да се ползват от обитателите в блока, а само от нея, 4 поради достъпа до тях само от нейните жилища. Ето защо счита, че се касае за тераса, лична нейна собственост. На следващо място твърди законност на извършените преустройства. Позовава се на некачествено изпълнени СМР от страна на строителя на двете сгради, в резултат от което са настъпили вредите в жилищата на Б., а също така и на близостта им до морето и рядката им посещаемост, което води до задържане на влага и образуване на мухъл. При изложените доводи твърди липса на виновно поведение от нейна страна и моли за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения. Позовава се на липса на конкретни доказателства, че Б. е бил препятстван да ползва имотите си и да ги отдава под наем. Въвежда доводи за амортизиране на движимото имущество, за съпричиняване от страна на Б., а също и възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на съдебна защита, като заявява, че вредите датират от повече от 5 години преди завеждане на исковата молба.

Освен това счита, че не са осъществени фактите, посочени от хипотезата на чл.109 ЗС и този иск също следва да бъде отхвърлен. Излага аргументи.

Двете страни са ангажирали доказателства и са претендирали разноски по делото.

Страните не спорят по правата си собственост. П. Б. се легитимира като собственик на описаните по-горе два апартамента – СОС с идентификатор ***, представляващ жилище с площ от 50кв.м. и СОС с идентификатор ***, представляващ жилище с площ от 53,01 кв. м. по КККР на гр. Н., с н.а.№ **, том **, per. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус С. А., в който подробно са описани горните апартаменти.

С н.а. № *, том *****, per. № *****, дело № **** от **.**.**** г. на нотариус С. А., Т. Ф. обосновава права на собственост върху СОС с идентификатор ***, представляващ апартамент с площ от 98,24 кв.м. и СОС с идентификатор***, представляващ апартамент с площ от 72,83 кв.м. по КККР на гр. Н., които към настоящия момент са обединени в едно жилище, по одобрени от община Н. проекти и след издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Видно от приложения на стр.9 и сл. н.а. № *, том ****, per. № *****, дело № **** от **.**.**** г. на нотариус С. А., към двата апартамента са описани, като неразделна част от 5 обектите, прилежащи две открити тераси – едната с площ от 74.36кв.м. и втората – с площ от 168.28кв.м.

От събраните по делото писмени доказателства и извършени експертизи ясно и безпротиворечиво се установява, че част от терасите към бившите самостоятелни обекти, собственост на Т.Фирсова, са разположени в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Н. и едната от тях се явява покривна плоча за апартамента на П. Б., а другата е покривна тераса на част от блока– заключение на в.л. С. Р. – стр.200 и сл. и разпит в с.з. на 05.06.2019г. По изработеното ценообразуване за блок *, в който се намират собствените на Б. апартаменти, терасата над апартаменти № ** и № **, не е посочена като покривна тераса. По ценообразуването на блок *, където са имотите на Т. Ф., присъединените тераси не са изнесени в графа – „покривни тераси“.

При така установеното следва да бъде даден отговор на поставения въпрос дали двете тераси, описани като неразделна и прилежаща част към имотите на Т. Ф., съставляват обща част – част от покрива на сграда или са нейна индивидуална собственост. Правното разрешение на горния въпрос е възприето в Решение № 37 от 11.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 528/2009г., II г.о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев и Определение № 132 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7165/2014г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова и то е, че: „Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика“. Следва заключение, че макар и описани като прилежащи към бившите два апартамента на Т. Ф., двете тераси са по своето естество общи части на сградата, в която се намират ап. ** и ап.

**, собственост на П. Б.

От всички събрани доказателства по делото ясно и безпротиворечиво се установява, че след закупуването на двата обекта, Ф. е извършила преустройство, като ги е обединила в един апартамент с идентификатор ***. За преустройството е издадена виза за проектиране от 20.11.2008г., на 03.06.2009г. са одобрени проекти за извършването му и е издадено разрешение за строеж № 55 от 01.09.2009 г. от главния архитект на община Н. Съгласно одобрения проект, преустройството и обединяването на 6 апартаментите се състои от: приобщаване към апартаментите на част от общите части в сградата - от етажната площадка на шести етаж в сграда с идентификатор *** и обособяване на входно антре за обединения апартамент; изграждане на стълба на открита тераса над апартаменти *** и *** в блок *, на частта над апартамент