Решение № 4147 от 22.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4147 гр. София, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100108374 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане.

Ищецът К. С. Г. твърди, че на 17.06.2005г. е сключил с ответника М. К. Г., негов син, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане.

Съгласно т.2 от договора, ответникът се задължил да поеме гледането и издръжката на ищеца и да му осигури добър живот, да полага грижи за него при болест и немощ, но той не изпълнявал поетите с договора задължения. Ищецът посочва, че в продължение на 5г. след сключване на договора не е имал финансови претенции или други изисквания към ответника, като здравословното му състояние му е позволявало да се справя сам.

Контактите му с ответника били предимно по телефона. Посочва, че през 2010г. синът му заминал със семейството си на работа в Р Кипър и контактували само със съобщения на електронна поща, като за 10г. синът му идвал 3-4 пъти, а ответницата не е виждал изобщо.

Ищецът посочва, че постепенно здравословното му състояние се влошило, получил два инфаркта и един инсулт, като към момента е с 80% ТЕЛК. По време на хоспитализация в болницата, ищецът нямало на кого да се обади да му донесе необходимото, нито кой да се погрижи за него. Друг път ищецът влязъл по спешност в болница и помолил съсед да се обади на сина му. Тогава синът му само го попитал как е. Преди около 2 г. ищецът помолил ответника да му закупи лекарство от Р Кипър, което не се произвеждало в България, но ответникът му отговорил, че лекарствата в Кипър са много скъпи. През 2019г. ищецът поискал от ответника да му заплаща финансова издръжка в размер на 100 евро месечно , както и да заплаща данъците и застраховката на жилището. Ответникът обещал да помисли, а от Кипър се обадил, за да му каже, че може да му праща по 70 евро месечно, и че няма да плати данъците и застраховката. След това започнал да праща по 70 евро, но спрял през м.ноември 2020г. Оттогава ищецът не е получавал нито финансова издръжка, нито грижи.

Междувременно се наложило да му бъде направена операция на лявото око, разходите му за медикаменти се увеличили, като месечно ищецът посочва, че има разходи за 120-150лв.

Освен пенсия в размер на 369,52лв., ищецът посочва, че няма други доходи. Имал спестявания, но те се изчерпали заради лечението – за операциите за сърце платил по 1500 1 лв., за операцията на окото платил 1200лв., няколко пъти плащал за лечение по 350лв.

Отделно от това, във времето възниквали разходи, които не е бил в състояние да покрива – поправка за асансьор, смяна на врата. Заради напредналата си възраст ищецът посочва, че има нужда да му се помага в почистването на жилището и за пазаруване. На 13.02.2021г. ищецът поканил за пореден път ответника да му заплаща издръжка, споделил му, че освен издръжка се нуждае и от грижи. В отговор получил писмо по електронна поща с неуважително отношение и пренебрежение към нуждите му, като до подаване на исковата молба в съда не е получил исканата сума за издръжка, нито са му осигурени нужните грижи.

Моли съда да постанови решение, с което да развали на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от страна на ответника.

Ответникът М. К. Г. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответницата Р. В. А. – Г.а, чрез назначения от съда особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който я оспорва. Счита, че ищецът не е търсил издръжка от ответницата и че тя не е в неизпълнение на договора за издръжка и гледане.

Повдига възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото на ищеца на иск, като посочва, че давността за ищеца да поиска разваляне на договора е започнала да тече от посочената в исковата молба дата на неизпълнение 3.09.2008г. и е изтекла на 3.09.2013г. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Ищецът и ответникът са съответно баща и син, а ответницата е съпруга на ответника /сключен граждански брак с акт № 166/10.04.1994г./.

На 17.06.2005г., с нотариален акт № 190 т.І, рег.№ 3090, дело № 176/2005г. на Нотариус А. Б., рег.№ 391 на НК, район на действие СРС, ищецът К. Г. е прехвърлил на сина си, ответника М. Г., правото на собственост върху ап.18 в бл.230, ж.к.“Красно село“ в гр.София ведно с прилежащото мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателя М. Г. да осигури на прехвърлителя К. Г. издръжка и добър живот и да полага грижи за него при болест и немощ до края на живота му. Прехвърлителят си запазил правото на безвъзмездно ползване на имота до края на живота си.

Ищецът получава пенсия в актуален към 2020г. размер от 369,52лв. Същият е с трайно намалена пожизнена неработоспособност от 80% с водеща диагноза застойна сърдечна недостатъчност, преживял е мозъчен инсулт и мозъчен инфаркт, страда от захарен диабет. От приложената медицинска документация се установява, че ищецът е бил няколкократно хоспитализиран в кардиологично отделение, поставен му е пейсмейкър, установена му е първична глаукома /прогресивно влошаване на зрението на двете очи/. Сам закупува лекарства, плаща сметки и данък сгради. Няма право на социални помощи поради сключения с ответника договор за издръжка и гледане.

Водените от ищеца свидетели установяват следното:

Св.С.Ц., бивш колега на ищеца, поддържа все още близки отношения с него.

Свидетелят установява, че е виждал ответника веднъж и три пъти му се е обаждал по телефона. Звънял му да му съобщи , че баща му е в болница, както и във връзка с тежкото финансово състояние, в което баща му е изпаднал. Ответникът казал на свидетеля по телефона, че нищо не може да направи, че не е в добро финансово положение и не може да помогне. Свидетелят дал 200лв. на заем на ищеца , но той все още не му ги е върнал. Знае, че ответникът е заминал за Кипър със семейството си и там живее. Пред две години ищецът получил инфаркт, и нямало кой да се грижи за него. При друг случай ищецът получил криза и сам се справял при постъпване в болница, едва като излязъл се чули със свидетеля.

Свидетелят не е виждал снахата на ищеца да се грижи за него, знае , че с внуците си ищеца поддържа връзка само по телефона.

Св.Л.Ц., съпруга на първия свидетел, установява, че ищецът живее сам, няма контакт с децата си, живее трудно, има разходи по апартамента, за лечение, за отопление през 2 зимата. Съпругът да свидетелката дал на заем 200-300лв. на ищеца да си купи хладилник, като ищецът все още не му е върнал парите. Знае, че съпругът й се е опитал да се свърже с М. по телефона, но ищецът не получил помощ от сина си. Знае, че съпругата на М. не е идвала при ищеца.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели. Същите не си противоречат, не противоречат и на представените по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД когато длъжникът по едни двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Съгласно ал.3 на същата разпоредба развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.

Следователно, за да бъде развален едни двустранен договор, то следва да бъдат изпълнени следните кумулативно изисквани предпоставки: 1. Да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните по договора; 2. Неизпълнението да е виновно; 3.

Кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да е изправен.

Видно от сключения между ищеца и ответника договор, обективиран в нотариален акт № 190 т.І, рег.№ 3090, дело № 176/2005г. на Нотариус А. Б., рег.№ 391 на НК, район на действие СРС, за прехвърлителя К. Г. е възникнало задължение да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот. Прехвърлянето на собствеността е извършено с нотариален акт в нужната форма, т.е. прехвърлителят е изправна страна, тъй като от договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не произтичат други задължения нито главни, нито акцесорни за прехвърлителя.

Договорът за издръжка и гледане е възмезден. За приобретателя са възникнали задължения по осигуряване грижи и издръжка на прехвърлителя в такъв обем и размер и в такова качество, че да му осигурят добър живот, и грижи при болест и немощ. Тези задължения са непрекъснати и постоянни във времето на действие на договора, те са дължими от приобретателя лично, тъй като в договора не е уговорено друго. Обемът на задълженията се определя както от начина и стандарта на живот воден от прехвърлителя към датата на сключване на договора, така и от неговото здравословно, физиологично, психическо здраве и материален статус във времето до неговата смърт.

Предвид приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че ответникът не е изпълнил своето задължение, произтичащо от процесния договор и не е осигурил на ищеца дължимите грижи и издръжка, което го квалифицира като неизправна страна. Ищецът е дал на ответника срок за изпълнение, с предупреждение, че в противен случай, ще развали договора, но изпълнение не е последвало от приобретателя. Липсата на парични средства у приобретателя не го освобождава от отговорност / арг. чл.81 ал.2 отт ЗЗД/. В случая се касае за пълно неизпълнение. Дори и ответникът да е заплащал на ищеца някакви средства /самият ищец признава в исковата молба, че ответникът му е изпращал за определено време по 70 евро месечно/ , договорът подлежи на разваляне. За да се развали един договор поради неизпълнение няма значение дали неизпълнението е пълно или частично. По арг. от чл.87 ал.4 от ЗЗД следва, че кредиторът може да развали договора и когато част от задължението е изпълнена, а друга неизпълнена. От това общо правило следва, че когато длъжникът не е изпълнявал задълженията си известно време, това е достатъчно за кредитора да развали договора / в този см. и проф.Петко Венедиков, Договор за издръжка и гледане, 1994г. Сиби, стр.81/. Не е 3 налице и хипотезата на чл.87 ал.4 от ЗЗД, тъй като неизпълнената част от договора е значителна с оглед интереса на кредитора, ищеца. Ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора постоянно и в пълен обем, поради което договорът с ищеца следва да се развали.

Тъй като договорът е възмезден, по силата на чл.21 от СК ответницата е придобила в обща, неделима и безделна собственост с ответника прехвърления по договора за издръжка и гледане имот, независимо, че само ответникът е вписан като страна в договора за гледане и издръжка и само за него intuito personae е възникнало задължението да престира грижи и издръжка. Развалянето на договора има действие и по отношение на придобитите от нея права върху имота. Развалянето на договора настъпва с обратно действие, съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД. Страните следва да си върнат всичко, което са си разменили по него.

Собствеността на жилището се връща в патримониума на ищеца, а за изпълненото от ответника, ищецът дължи връщане в равностойност.

Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане се погасява с изтичането на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение /така Решение № 346/04.10.2011 г., по гр.д. № 341/2010 г., на IV г.о./. Неизпълнението по договора е пълно и постоянно от страна на ответника, вкл. и към настоящия момент.