Определение № 42864 от 29.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42864 гр. София, 29.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110125174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 16097от 06.10.2023 г. съдът е отхвърлил предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. П. Г. искове. Със съдебния акт съдът е осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв. М. В. М., с адрес на упражняване на дейността: .. сумата о т 909,85 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските – от В. Г. чрез адв. М. М., пълномощник на ответника. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските, като ищцовото дружество бъде осъдено да заплати в полза на адв. М. сумата от още 480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

От насрещната страна по делото не е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Заповедното производство е уредено като едностранно. При депозиране на възражение от страна на длъжника, същото не е необходимо да бъде мотивирано. По възражението съдът не дължи произнасяне, а указва на молителя възможността му да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422 ГПК. Съгласно определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, І ТО и др., подаването на възражение няма самостоятелен характер, то е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.

Следва да се посочи, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е 1 сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи. Съдебната практика приема, че предвид едностранния характер на заповедното производство, предвиденото в чл. 7, ал. 7 от Наредбата касае възнаграждението на процесуалния представител на заявителя, доколкото в разпоредбата са посочени единствено едностранни производства, каквито са още производството по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист /в този смисъл определение № 7108/22.07.2022 г. по в. ч. гр. дело № 4967/2022 г. на СГС/.

Настоящият състав приема, че дължимите за длъжника разноски за изготвянето на възражение по образец, следва да се приравни на действие по изготвяне на молба посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, минималното възнаграждение за което действие е в размер на 200 лева /относимата редакция на наредбата към момента на изготвяне на възражението и заплащането на адв. възнаграждение/, към която сума следва да бъде прибавен и дължимият ДДС.

Поради изложеното, искането на ответника следва да бъде уважено, като постановеното по делото решение бъде допълнено в частта за разноските. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. В. М. сумата от още 240 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното произвдство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 16097от 06.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 25174/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските, както го ДОПЪЛВА, както следва:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв. М. В. М., с адрес на упражняване на дейността: .. сумата от 240 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2