Решение № 5670 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5670 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100503457 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20204724 29.10.2021 г., допълнено с решение № 20224875 от 22.12.2021 г., постановени по гражданско дело № 7825 и № 7892 по описа за 202, г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 117 състав, Л. Любоамиров П. бил осъден да заплаща на дъщеря си А. Л. П., чрез нейната майка А. К. П., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 09.02.2021 г.; изменил издръжката, определена по гражданско дело № 445/2006 г. на Районен съд, Костинброд, като осъдил Л. Л. П. да заплаща на сина си В. Л. П. чрез майка му А. К. П., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 09.02.2021 г., ведно с лихва за забава, като отхвърлил иска за периода 10.02.2020 г. до 10.0-2.2021 г.; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжките иосъдил Л. П. да заплати по сметка на СРС държавни такси върху така определените издръжки в размер на 676,80 лева , а на А. П.- деловодни разноски в размер на 600 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство Л. Л. П. (въззивник в настоящето 1 производство), който обжалва същото изцяло. В жалбата си излага оплаквания пороците на решението, като счита предявените искове за неоснователни, поради това, че доброволно дава издръжка на децата. Излага съображения за неправилност на решението що се касае до осъждането му за лихва за забава, доколкото се касае за акцесорно вземане, което произтича от наличието на главен дълг и липса на главен дълг. Извън това излага съображения за липсата на материална възможност да престира присъдените издръжки, поради липсата на доходи и имущество, както и предвид факта, че през 2006 г. ищците са получили в собственост недвижими имоти, които преди това били собственост на родителите им. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като отхвърли предявените срещу него искове, като му присъди сторените за двете инстанции деловодни разноски в това число адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене, не се явява, а с писмена молба, подадена чрез пълномощника му делото, поддържа въззивната жалба и моли съда за уважаването й, като не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие.

Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК ищците в първоинстанционното производство – непълнолетните А. Л. П. и В. Л. П., действащи лично и със съгласието на своята майка А. К. П. (въззиваема страна в настоящето производство) депозират писмен отговор по въззивната жалба, с който я оспорват изцяло като неоснователна.

Считат обжалвания съдебен акт за допустим и валиден, правилен, законосъобразен и обоснован, като излагат подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като им се присъдят сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззиваемите, чрез пълномощника си по делото, поддържат заявеното в отговора становище и пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират сторените деловодни разноски по делото по представен списък.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 146, ал. 1 от СК, предявен от непълнолетната А. Л. П., действаща лично и със съгласието на своята майка А. К.

П. срещу Л. Л. П. - за осъждане на ответника да заплаща й ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба на 2

09.02.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена сума. Претендирала присъждане на сторените деловодни разноски. По предявената от непълнолетната А. П. искова молба било образувано гражданско дело № 7825 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 117 състав.

По предявен от непълнолетния В. Л. П., действащ лично и със съгласието на своята майка А. К. П. срещу Л. Л. П. иск с правно основание чл. 150 от СК било образувано гражданско дело № 7892/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав. Ищецът твърдял, че ответникът е негов баща, който бил осъден с влязло в сила на 19.07.2006 г. решение, постановено по гражданско дело № 445/2006 г. на Районен съд, Костинброд, да му заплаща месечна издръжка в размер на 30 лева. Твърдял, че горната издръжка не е достатъчна, предвид това, че пораснал и нуждите му значително и трайно се изменили. Молел съда да постанови решение, с което да измени присъдената му по посоченото дело издръжка, като увеличи същата на 300 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Претендирал осъждане на ответника за издръжка в размер на 360 лева за една година преди завеждане на исковата молба на 09.02.2021 г.

Претендирал сторените деловодни разноски.

С определение № 20178006/30.08.2021 г. съдът приел за разглеждане предявените искове, като съединил двете дела в общо производство.

Ответникът оспорвал исковете по основание. Твърдял, че не са установени нужди на децата от издръжка в претендираните размери, като по отношение на претенцията на непълнолетната А. сочел, че плаща уроците й по рисуване, както и посещенията във фитнес, поемал разходи за рождени дни и други лични празници, както и че за периода от края на 2017 г. до началото на 2018 г. тя живеела при него и той цялостното поел издръжката й за посочения период. Твърдял също, че не разполага с имущество, МПС и доходи, като не разполага с материална възможност да дава претендираната издръжка. По отношение на претенцията на непълнолетния В. твърдял, че липсват установени нужди на детето, задоволими с претендирания увеличен размер на издръжката, както и че той участвал в заплащани разходи за рождени дни и други лични празници на сина си, както и че през различни периоди от време непълнолетният пребивавал при него, като за тези периоди той цялостно поемал текущата му издръжка. Излагал доводи, че не разполага с имущество, МПС и доходи, като не разполага с материална възможност да дава претендираната издръжка. Освен това твърдял, че през 2006 г. с майката на ищците им дарили по ½ идеална част от собствения си недвижим имот в кв. Симеоново.

3

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът е родител на непълнолетните А. и В., като при развода с майка им, приел да заплаща на сина си месечна издръжка от 30 лева. Дъщерята е родена след прекратяването на брака и не й е присъждана издръжка от бащата. През 2017 г. съдът настанил и двете деца при баба и дядо по реда на Закона за закрила на детето, но нямало спор, че към момента на завеждане на исковете те живеят при майката. В. имал сериозен здравословен проблем с 80 % степен на увреждане, което обуславя особените му нужди, над обичайните. Децата били собственици на идеални части от имот, като възможност за получаване на доходи от него би била релевантна след пълнолетието им.

Бащата нямал доходи, известни на НАП и живеел със заеми, предоставяни от приятели. Приел, че като трудоспособен мъж от София, с безусловни алиментни задължения, П. може и е длъжен да осигури поне средния доход за столицата, който към този момент надхвърлял 1500 лева, при безработица под средната за ЕС.

Майката също нямала доходи, известни на НАП. Тя получила дължимата за В. цялата сума за издръжка до 30.04.2026 г., които плащания следвало да бъдат съобразени при събиране на увеличения размер на издръжката.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства, а именно – удостоверения за раждането на децата В. и А., решение по гражданско дело № 445/2006 г на РС, Костинброд; решение по гражданско дело № 39962/2017 г. на СРС, 92 състав; решение по гражданско дело № 74323/2010 г. на СРС, 83 състав; Експертно решение на ТЕЛК № 1007 от 23.04.2020 г., платежни нареждания; декларация на А. П. с нотариална заверка на подписа от 23.11.2015 г.; нотариален акт за дарение на имот със запазване на право на ползване, № 129, том І, рег. № 2502, дело 4

124/2006 г.; декларация за отказ от вещно право на ползване; справки от НАП; нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № 88, том І, рег. № 1734, дело № 83 от 2006 г.; удостоверение за декларирани данни и декларация за материално и гражданско състояние, подписана от въззивника.

Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е изцяло неоснователна.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изразени от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт, за наличие на материална възможност на въззивника да участва в издръжката на непълнолетната си дъщеря А. със сумата от 200 лева месечно, както и че са налице трайни и съществени изменения на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка за непълнолетния В., и за увеличаването й от 30 на 300 лева месечно, както и за наличие на материална възможност на въззивника да участва в издръжката на въззиваемия с увеличения размер от 300 лева. Предвид това въззивният съд не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.

С оглед оплакванията в жалбата, касаещи присъждане на първоначална издръжка в полза на непълнолетната А. П., следва да се отбележи следното :

Развитите в жалбата доводи, с изключение на тези, касаещи лихвата за забава като акцесорно задължение и недължимостта й, поради липсата на главен дълг, почти дословно преповтарят заявеното в подадения от въззивния отговор на исковата молба. Дори да се приемат твърденията за доброволно участие в издръжката на непълнолетната чрез заплащане на уроци по рисуване и посещение на фитнес, както и посредством инцидентни разходи за рождените дни и личните празници на същата (каквито доказателства по делото не са ангажирани) то подобни инцидентни плащания не могат да приравнят на доброволно участие в издръжката й и не представляват изпълнение на алиментното задължение на въззивника да й предоставя издръжка. В този смисъл, а при липсата на каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията му за извършени плащания, тези възражения на въззивника за погасяване на задължението му за издръжка на непълнолетната са недоказани и не се подкрепят от доказателствената съвкупност.

Следва да се отбележи, че дарствения акт, извършен от майката на въззиваемата 5

А. П. в нейна полза, не обусловя извод за участие на въззивника в издръжката на непълнолетната му дъщеря. Наведените твърдения за това, че за кратък период от края на 2017 г. до началото 2018 г. полагал непосредствените грижи за дъщеря си, като поел и цялостната й издръжка, също не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство като ирелевантни, доколкото са извън релевантния период. В обобщение може да се посочи, че липсват доказателства въззивникът да е участвал в издръжката на въззиваемата по какъвто и да е начин в релевантния на спора период. В този смисъл задължението му за издръжката на непълнолетната не е погасено, съществува, като правилно е присъдено и акцесорното вземане лихва върху него.