Решение № 267 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200581 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на „ВЕЛИКДЕН 2017“ ЕООД, с ЕИК:

204597616, против наказателно постановление № 857933-F848508/24.10.2025г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. Т. от АК-Бургас, която поддържа жалбата.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт П., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, тъй като видно от разписката на л. 8 постановлението е връчено на 13.01.2026 г., а жалбата е подадена на 27.01.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 17.09.2025г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № F848508 за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец март 2025 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.

1

Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е била подадена с вх. № 02000253300541 на 19.06.2025 г.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът обаче счита, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така по следните причини:

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата, която е относима за осигурителите - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето (или лицата), за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице.

Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е следвало да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало да бъде изпълнено именно до 25.04.2025 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и НП.

В горепосочения смисъл са и Решение № 4520 от 14.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 781/2024 г., Решение № 2480 от 09.04.2024 г. по КНАХД № 24 по описа за 2024г.

2 на Административен съд- гр. Бургас, Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен и др.

Накрая, съдът намира, че изтекъл срокът за съставяне на АУАН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д.

№ 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.

34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ. пет години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас, изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който 3 нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове

В конкретния случай се твърди Декларация Образец 1 за месец март 2025 г. да не е била подадена от жалбоподателя в срока до 25.04.2025г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 26.04.2025г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Този извод произтича и от заявеното от актосъставителя в съдебно заседание, който заявява, че е съставил АУАН, след като е извършил проверка за допуснати нарушения въз основа на предоставени списъци. Евентуалната липса на организационен капацитет и на кадрова обезпеченост на дейността на съответния орган не следва да рефлектират върху правното положение на гражданите. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 26.04.2025г., актът за установяване на административно нарушение е съставен на 17.09.2025г., след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.