Определение № 72 от 17.03.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Търговище, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500045 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане № 215/31.01.23г., постановено по ч.гр.д. № 149/2023 г. по описа на РС Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 488.66 лв.договорна лихва и 174.35 лв.- обезщетение за забава.

С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния Договор за потребителски кредит, поради нарушени императивни изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, по изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на този извод, сочейки че разпоредбата на чл. 11, т. 10 изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като разпоредбата не изисква да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който е изчислен ГПР, а в процесния договор за кредит са посочени годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя. В останалата част в жалбата се цитират решения на различни съдилища- районни и окръжни.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното: Жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, уважено частично с издадената Заповед № 68/31.01.23 г. за сумата 1289.02 лв.- главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18829637/17.09.2021г., която е за период от 15.11.2021г. до 15.10.2023г. по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.01.2023г.-дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от 31.01.23г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл. 410 от ГПК.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането за издаване на заповед за изпълнение САМО В ЧАСТТА за 488.66 лв. - договорна лихва за период от 15.11.2021г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 18.01.2023г. /дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост/; 174.35 лв. - обезщетение за забава от 16.11.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда-30.01.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн.чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

По фактите: Параметрите на процесния ДПК са: обща стойност на плащанията 1777.68, при размер на кредита 1100 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 189,02 лв., общ размер на кредита 1289.02 лв., месечна погасителна вноска 74.07 лв., брой вноски: 24, с посочен ГПР 37.36 %, лихвен процент 30.43 %.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Процесния договор, от клаузите на който заявителят черпи правата си на кредитор, е договор, сключен с потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.

С изменението на ГПК (редакция ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е 2 настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, ДПК трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита - §1, т 1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

От формална страна това изискване е спазено, посочен е ГПР, общата стойност на кредита, но се установява, че сключването на договор за застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да посочи какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за застраховка. Очевидно е обаче, че така посочения годишен процент на разходите, не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме, 3 че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на цялото свое задължение, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и стойностното изражение на посочения процент на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и преценка на равновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца.

Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО: „…посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“.

Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин.

Клаузите на договора и съответните конкретни данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл.

10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.

За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед 4 за изпълнение не следва да се издава (съображения и от Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК), обуславящо неоснователност на претенцията за договорна лихва. По претенцията за лихва за забава - при недействителност на договора, лихвата за забава не може да се търси на договорно основание, поради което лихвата е дължима от датата на поискване (а в тази част заявлението е уважено с издадената заповед по чл. 410 ГПК), обуславящо неоснователност и на тази претенция.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, против разпореждане № 215/31.01.23г., постановено по ч.гр.д. № 149/2023 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите:

488.66 лв.-договорна лихва и 174.35 лв.- обезщетение за забава.

Определението не подлежи на обжалване - т. 8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6