Решение № 414 от 16.12.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Перник, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500620 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 877 от 02.08.2022 г. по гр.дело № 217/2022 по описа на ПРС, са отхвърлени предявените от Етажна собственост с адрес: Сграда А-„Азалия" от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали" (ново наименование „Мурите Клуб Хотел") срещу „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД- за осъждане на „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД да заплати на Етажна собственост с адрес: Сграда А-„Азалия" от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали" (ново наименование „Мурите Клуб Хотел") сумата от 8 496,31 лева, от която:

1. сумата от 1 795,00 лева - главница за вноските за Фонд „Управление и поддръжка" за 2019 г., мораторна лихва в размер на 270,52 лева, дължима за периода от падежа 31.01.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г. върху главницата в размер на 897,50 лв., представляваща вноска за Фонд „Управление и поддръжка" за периода януари-юни 2019 г., както и мораторна лихва в размер 225,39 лева, дължима за периода от падежа 1

31.07.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г. върху главницата в размер на 897,50 лв., представляваща вноска за Фонд „Управление и поддръжка" за периода юли-декември 2019 г., 2. сумата от 1 884,00 лева - главница за вноските за Фонд „Управление и поддръжка" за 2020 г., мораторна лихва в размер на 188,42 лева за периода от падежа 31.01.2020 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г., върху главницата в размер на 942 лв., представляваща вноска за Фонд „Управление и поддръжка" за периода януари-юни 2020 г., както и мораторна лихва в размер 225,39 лева, дължима за периода от падежа 31.07.2020 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г. върху главницата в размер на 942 лв., представляваща вноска за Фонд „Управление и поддръжка" за периода юли- декември 2020 г.;

3. сумата от 1 624,00 лева - главница за вноските за Фонд „Ремонт и обновяване" за 2019 г., мораторна лихва в размер на 244,75 лева за периода от падежа 31.01.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г., върху главницата в размер на 812 лв., представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване" за периода януари- юни 2019 г., както и мораторна лихва в размер 203,92 лева за периода от падежа 31.07.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г. върху главницата в размер на 812 лв., представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване" за периода юли- декември 2019 г.;

4. сумата от 1 634,00 лева - главница за вноските за Фонд „Ремонт и обновяване" за 2020 г., мораторна лихва в размер на 163,41 лева за периода от падежа 31.01.2020 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г., върху главницата в размер на 817 лв., представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване" за периода януари- юни 2020 г., както и мораторна лихва в размер 122,11 лева за периода от падежа 31.07.2020 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 20.01.2022 г. върху главницата в размер на 817 лв., представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване" за периода юли- декември 2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78 ГПК в тежест на страните са възложени разноските, сторени в производството.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от собствениците в Етажна собственост с адрес Сграда – А „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), представлявана от „ЕЛЕРОКС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД срещу решение № 877 от 02.08.2022 по гр.дело № 217/2022 по описа на ПРС, като се иска да бъде отменено изцяло посоченото решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

2

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба ОТ „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от страните, намира за установено следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Поради това и следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да бъде преповтаряна и препраща към нея на основание чл.272 ГПК.

Предявен е бил за разглеждане пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл.6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр.чл.38, вр.чл.51 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.

Между страните няма спор относно собствеността на процесния недвижим имот, доколкото по делото е установено, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект АПАРТАМЕНТ № А43 (буква "Ей" латинско, четиридесет и три), находящ се на трети етаж на сграда „А – АЗАЛИЯ ХАУС", вход 3 (три).

Видно от представените писмени доказателства- учредителен акт на „УФВ Апартамент А43 и В4“ ЕООД, извлечение от партидата в ТР за актуално състояние на „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД и копие на заявление А4 № 20111205140358 за вписване на обстоятелства относно ООД, процесният апартамент № А43 е апортиран в капитала на ответното дружество „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД.

Няма спор и относно законосъобразността на проведеното Общо събрание на 07.02.2018 г. и взетите на него решения.

Спорен е въпросът дали е налице осъществена хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16. ал. 7. Предвид нормите на чл.

6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и разходите за 3 реконструкция, ремонт, преустройство и обновяване на общите части на сградата.

Законодателят е уредил специален ред и преклузивен срок, в който етажният собственик може да потърси от съда защита като предяви иск по чл. 40 ЗУЕС и поиска отмяна на незаконосъобразните решения на ОС на ЕС.

В случая не се установява решенията, взети на общото събрание на 07.02.2018 г., да са били оспорени по предвидения за това ред в чл. 40 ЗУЕС, поради което същите са стабилизирани и са станали задължителни за всички етажни собственици като са породили съответни правни действия, а именно - за етажните собственици е възникнало задължение за заплатят определените суми за Фонд „Управление и поддръжка" и за Фонд „Ремонт и обновяване" за 2019 г. и 2020 г., като са настъпили и падежите на плащането им на две равни вноски до 31.01 (за периода януари-юни) и до 31.07 (за периода юли-декември) на съответната календарна година, за която се отнася плащането.

От събраните по делото доказателства се установява взето решение от Съвместно общо събрание на ЕС по протокол от 07.02.2018 г. за определяне размера на дължимите от етажните собственици вноски за Фонд „Управление и поддръжка" и за Фонд „Ремонт и обновяване" за 2019 г. и 2020 г.

В случая се дискутира дължимостта на сумите по двете пера : „ремонт и обновяване“ – които са винаги дължими, и „управление и поддръжка“ – което перо е дължимо в зависимост от факта, дали обектът е ползван повече от 30 дни за една календарна година.

Това налага разглеждане на възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, че не дължи плащане на процесните суми, тъй като твърди да не пребивава в етажната собственост / в своя апартамент/ повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

В текста на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС изрично е разписано, че не заплаща разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от тридесет дни в рамките на една календарна година. Предвид гореизложеното, представителят на ответника е противопоставил на ищеца, посредством депозирания отговор на искова молба, възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като негова /на ответника/ е била доказателствената тежест да установи предпоставките за отпадане на задължението да заплаща разходите към етажната собственост за поддръжка и управление. Това е така, тъй като с възражение, основаващо се на текста на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, ответната страна всъщност заявява, че ползва имота до тридесет дни в рамките на една календарна година и този положителен факт, който той твърди, подлежи на доказване именно от него.

В тази връзка са ангажирани единствено свидетелски показания.

4

Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – същият няма преки, лични впечатления от времетраенето и начина на ползване, поради което и не се установява по категоричен начин посоченото обстоятелство.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, а когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал.3).

Тълкуването на нормите на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС е еднозначно - решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения.

Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл.2, ал.2 ЗУЕС).

Ясно е, че с разпоредбата на ал.2 се урежда изключение от общото правило на чл.51, ал.1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително.