Решение № 293 от 28.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Бургас, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20232100900367 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба на адвокат Милена Павлова от АК – Сливен със съдебен адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 14, ет.2, офис 6, действаща като пълномощник на „МЕЙ И РИШКЕ“ ЕООД с ЕИК 207417404 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 60а, ет.4, представлявано от управителя Ярослав Малиновски, против отказ на АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА с № 20230814220220-2/ 18.08.2023г., постановен по заявление А4 вх. № 20230814220220 за вписване на промени по партидата на дружеството – прехвърляне на дружествен дял от едноличния собственик на капитала на трето лице, промяна на правната форма, управителя и начина на представляване.

Жалбоподателят счита обжалвания отказ за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Твърди, че към договора за прехвърляне на дружествен дял не е приложима посочената от длъжностното лице правна норма на чл.129, ал.2 от ТЗ, а на основание чл.98 от КМЧП следва да се приложи правото на държавата по местоизвършването на сделката, което в случая е Полша. Поради това счита за спазена изискуемата от полския закон форма на договора с нотариална заверка само на подписите.

Агенцията по вписванията представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа мотивите на длъжностното лице за 1 постановения отказ, който счита за законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена от легитимирано да обжалва лице – заявителя по постановения отказ, адресирана е до родово и местно компетентния съд и е спазен преклузивният срок по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление А4 с вх. № 20230814220220 е заявено вписване в търговския регистър на промени по партидата на търговско дружество „Мей и Ришке“ ЕООД с ЕИК 207417404 поради извършено от едноличния собственик на капитала прехвърляне на дружествен дял в полза на третото лице Ян Андреас Ришке.

След дадени указания № 20230814220220/ 16.08.2023г. по заявлението е постановен атакуваният отказ № 20230814220220-2/ 18.08.2023г., основан на съображения за неспазена форма на договора за прехвърляне на дружествен дял по чл.129, ал.2 от ТЗ, приложима на основание чл.56, ал.1 от КМЧП – представеният договор съдържа само заверка на подписите на страните, но не й на съдържанието му.

Съдът споделя изложените мотиви на длъжностното лице по регистрацията.

От вписванията по партидата на „Мей и Ришке“ ЕООД с ЕИК 207417404 в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Ярослав Малиновски, гражданин на Полша. Съгласно учредителния акт дружеството е с капитал в размер на 10 лв., разпределен в два дяла с номинал от 5 лв. Към заявлението е приложен в заверен превод от полски език договор за продажба на дружествени дялове от 27.06.2023г., с който едноличният собственик Ярослав Малиновски е продал един дружествен дял от капитала на Ян Андреас Ришке, гражданин на Федерална република Германия. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на същата дата – 27.06.2023г. от полски нотариус в гр.

Гроджиск Велкополски, Полша. Липсва удостоверена нотариална заверка на съдържанието на договора.

Тъй като страните по процесния договор са чужди граждани и мястото на сключване е извън територията на Република България, договорът е с международен елемент и по отношение на него са приложими нормите на КМЧП. Формата на договорите е уредена в нормата на чл.98, ал.1 от КМЧП, която обявява за приложимо алтернативно или правото на държавата, приложимо към самия договор, или правото на държавата по местоизвършването на сделката – в случая Полша. Настоящият съд приема 2 цитираната правна норма за приложима към формата на договора за прехвърляне на дружествени дялове, тъй като същата представлява специален закон спрямо правилата относно приложимото право към правния статут на юридическите лица /чл. 56– 58 от КМЧП/, уреждащи и придобиването и загубването на членство /чл. 58, т. 6 КМЧП/, които имат по-широк обхват.

На основание чл.46, ал.1 от КМЧП при приложението на чл.98, ал.1 от КМЧП, обаче, следва да се съобразят особените повелителни норми на българското право, които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право. Именно такава е особена повелителна норма е тази на чл.129, ал.2 от ТЗ, установяваща утежнена форма за валидност на договора за прехвърляне на дружествен дял – едновременна нотариална заверка както на подписите на страните, така и на съдържанието на договора. Изискването е въведено от началото на 2017г. с цел предотвратяване на т. нар. „кражби на фирми“, което явление е идентифицирано като значим обществен и икономически проблем. Поради това на основание чл.46, ал.1 от КМЧП тази форма за действителност е приложима и към процесния договор. Същата безспорно не е спазена, тъй като липсва нотариална заверка на съдържанието на договора, а само на подписите на страните.

Следва да се отбележи, че въпреки мястото на сключване на договора, не е налице непреодолима пречка за спазване на изискуемата форма, тъй като заверяването на подписите и съдържанието на договора може да се извърши и по реда на чл.84 ЗННД – в българските консулски служби в Република Полша.

По тези съображения съдът приема, че в настоящото производство не се установи спазването на законоустановената форма за действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял по чл.129, ал.2 от ТЗ. Поради това не е установено съответствието на заявените за вписване обстоятелства със закона. На основание чл.22, ал.1 вр. чл.21, ал.1, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното лице по регистрацията е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

На Агенцията по вписванията не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение. Агенцията не е страна ответник в настоящото едностранно производство, а разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ противоречи на приложимата норма на чл.541 от ГПК. /В този смисъл определение № 615/ 23.11.2022г. по ч.т.д. № 2297/ 2022г. и определение № 219/ 20.05.2022 г. по ч.т.д. № 768/ 2022 г. на II т.о. на ВКС/.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на Агенцията по вписванията с №

3

20230814220220-2/ 18.08.2023г., постановен по заявление А4 с вх. № 20230814220220 за вписване на промени по партидата на „МЕЙ И РИШКЕ“ ЕООД с ЕИК 207417404.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4