Определение № 391 от 29.07.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. В., 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500111 по описа за 2025 година

Делото е образувано по подадено възражение с правно основание чл.423 ГПК от М. И. И., ЕГН:**********, от гр.В. с адрес за връчване на съдебни книжа:гр.В., ж.к. „С***,тел.: *** против Заповед №217/ 23.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №425/2024 г. по описа на РС – В..

Твърди се , че преди около 20 дни й е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 6828/25.04.2025г по изп.дело № 20248980400320 на ЧСИ СН, като установила, че Банка ДСК АД се е снабдила с ИЛ № 126/23.02.2024 на РС –В. на основание Заповед за незабавно изпълнение.

Във възражението се твърди, че Заповед №217/ 23.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №425/2024 г. по описа на РС – В. не й е била връчена, респ. не й е била връчена надлежно, като по този начин е лишена от възможността да оспори вземането.

Твърди, че претендираното от Кредитора Банка ДСК задължение се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит.

С оглед горното и на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК прави възражение срещу Заповед №217/ 23.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №425/2024 г. по описа на РС – В., което да се приеме за основателно и на основание чл.423 ал.3 ГПК да се спре 1 изпълнението на издадената заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като делото се върне на първоинстанционния съд предприемане на действия по чл.415 ал.1 ГПК.

Окръжен съд - гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело установи от фактическа и правна страна следното :

Производството пред Районен съд-В. е по реда на чл. 417 от ГПК.

Със заповед №217 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по Чл.417 от 23.02.2025 г. на Районен съд-В. по ч. гр. дело №425/2024 г. е разпоредено М. И. И., ЕГН:**********, от гр.В. с адрес за връчване на съдебни книжа:гр.В., ж.к. „С***,тел.: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК" АД е ЕИК ***, сумите: 9518,53 (девет хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и три ст.) лева - главница, 6097,09 (шест хиляди деветдесет и седем лева и девет ст.) лева - договорна лихва за периода 05.03.2019 г. до 03.01.2024г. вкл., 646,14 (шестстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет ст.) лева обезщетение за забава за периода 05.03.2019 г. до 03.01.2024 г. вкл., 175,03 (сто седемдесет и пет лева и три ст.) лева законна лихва за периода от 04.01.2024 г. до 20.02.2024 г. вкл., 120.00 (сто и двадесет) лева -дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 331,14 (триста тридесет и един дева и четиринадесет ст.) лева - разноски за платена държавна такса и 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД към 21.02.2024 г. по договор за кредит от 27.06.2018 г.

На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на процесната Заповед.

Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника от съдебния изпълнител и от този момент е започнал да тече срока по чл.419 ГПК за обжалване на разпореждането ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение .

Заповед за изпълнение № 217/23.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 2

425/2024 г. е връчена от ЧСИ СН на 28.04.2025 г.

Съгласно чл. 423, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да се приеме, че предвиденият в чл. 423, ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото се установява, че заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника М. И. от съдебния изпълнител и от този момент е започнал да тече срока по чл.419 ГПК за обжалване на разпореждането ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение .

Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ СН на 28.04.2025 г., а настоящето възражение с правно основание чл.423 ГПК е подадено на 27.05.2025г пред ВдОС.

От разпоредбите на чл. 423, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК следва, че при основателност на подадено от длъжника възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, благоприятният за него резултат е продължаване на заповедното производство пред първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал.1 ГПК – до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Тъй като тази процесуална последица е предвидена като непосредствена цел при упражняване правото на възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, съдът намира, че направеното с възражението изявление /заповедта за изпълнение да бъде отменена поради това, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, за което е издадена/ следва да бъде подложено на тълкуване и действителната воля на длъжника е чрез доказване на обстоятелствата, поради които не е могъл да упражни правото си на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, да постигне процесуалната последица от подаване на това възражение, а именно – 3 разглеждане на заявеното за изпълнение от Банката вземане по общия исков ред

В настоящия случай само по себе си обстоятелството, че възражението по чл.423 ГПК е подадено в 1м срок от съобщението до молителката, не налага извод за наличие на останалите предпоставки по чл.423 ал.1 т. от 1-4 ГПК.

Липсват данни по делото молителката да е била лишена от възможност да оспори вземането , поради това, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не й е била връчена лично и в деня на връчването тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Същата е разполагала с едномесечен срок да оспори вземането пред заповедния съд с подаване на възражение по чл.414 ГПК.

В хипотезата на чл.423 ГПК въззивният съд е компетентен да извърши преценка дали са налице законоустановените предпоставки за приемане на подаденото след срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение.

При преценка на предпоставките за приемане на възражението, въззивния съд, счита, че същите не са налице. Освен твърденията във молбата, липсват данни за наличието на такива, които са довели до лишаване на молителката от възможността да оспорва вземането.

По отношение неравноправните клаузи :Съгласно разпоредбата на чл.

419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, като същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1) когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо ГПК, т. е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавно изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2) не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК, т. е. когато не са представени доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и 3) когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

4

Молителят навежда твърдения за липса на проверка за наличие на неравноправни клаузи, без конкретно да посочва такива във възражението.

Съдът е длъжен да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато констатира наличие на тези обстоятелства е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение и да укаже на заявлителя, че може да предяви осъдителен иск чл.411, ал.1, т.3 ГПК във вр.чл.414, ал.1, т.3 ГПК във вр.чл.415, ал.3 ГПК. В случая заповедният съд не е стигнал до извод, че е налице вероятност за неравноправни клаузи, поради което и е издадена заповед за изпълнение, постановено е незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.Такива неравноправни клаузи не се констатират и от настоящия състав на Окръжен съд-В..

Поради изложеното по-горе, ВдОС приема, че подаденото възражение по чл.423 ал.1 т.1 ГПК не следва да бъде прието.

С оглед горното, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ с правно основание чл.423 ГПК от М. И.

И., ЕГН:**********, от гр.В. с адрес за връчване на съдебни книжа:гр.В., ж.к.

„С***,тел.: *** против Заповед №217/ 23.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №425/2024 г. по описа на РС – В..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5