Решение № 1657 от 11.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. Пловдив, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330204311 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 201030-010483 от 03.06.2020 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Й. Ч. с ЛНЧ ********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва НП с възражения за неговата незаконосъобразност.

Прави искане за отмяна на обжалвания акт. Оспорванията са свързани с нарушаване на правилата при съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП чрез неосигуряване на превод на жалбоподателя на родния му език, с изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, липсата на задължителен реквизит от АУАН като датата на раждане на нарушителя, липсата или ненадлежното попълване на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/15.05.2015 г. на МВР, както и несъставянето на АУАН при установяване на нарушението. В съдебно заседание възраженията се поддържат, като се допълва от доказателствата да не се установява авторството на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.03.2020 г. около 09:32 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока на движение към гр. Асеновград при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № *** се е движил със скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 648. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 110 km/h.

Същото е фиксирано в клип № 19183.

Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M № 648 е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща проверка за техническа изправност на 25.10.2019 г., видно от представения протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.

За дата на констатиране на нарушението АТСС е поставено в автомобил на контролния орган с рег. № ***. За използването му е съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за използването на АТСС. Направена е справка в база данни за регистрация на автомобила, която е установила, че собственик е жалбоподателят Й. Ч., гражданин на ***. Същият имал статут на продължително пребиваващ в ***, като от 2017 г. бил съдружник в дружеството ***.

За установеното нарушение на мястото на спиране на водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 937559/11.09.2020 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила при гореописаната фактическа обстановка.

Актът бил съставен след като му бил предявен снимковия материал от установеното нарушение, като жалбоподателят потвърдил, че това на снимката е той. В тази връзка попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което го подписал. Било му връчено и копие от него.

Полицейските служители разговаряли с жалбоподателя на български език, на което той им отговарял също на български език, а при поискване на документ за самоличност и документ на превозното средство, ги предоставил.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. При връчването на НП с жалбоподателя присъствало и лице, доведено от последния за осъществяване на устен превод. Това бил М. А., служител в дружеството на жалбоподателя, който владеел турски език, доколкото бил б. г. от *** произход. Той обикновено и превеждал на Ч., когато това се налагало. При връчването на НП А. превел на Ч. за какво е ангажирана отговорността му, поради което жалбоподателят заявил, че ще обжалва, което и било записано в постановлението от А..

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на З.Г. – актосъставител и М. А. и от писмените доказателства по делото – АУАН, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-8419 от 04.03.2020 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, снимковия 2 материал от автоматизираното техническо средство клип № 19183, протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, справка за нарушител/водач, разпечатка от база данни за регистрация и собственост на автомобил, справка АИС БДС, декларация по чл. 188 от ЗДвП, снимка от свидетелство за управление от ***, справка в ТР към АВ, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег.

№ 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН.

Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено място от лекия автомобил. Потвърждава, че с жалбоподателя е разговарял на български език и последният е разбирал какво се е изисквало от него.

От своя страна свидетелят А. сочи, че е осъществил превод на жалбоподателя при връчването на НП, така и когато това се налагало по повод на работата му. Твърди, че не жалбоподателят не знае български език.

Показанията на свидетелите, с изключение на тези на А., че жалбоподателят не владее български език, съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС. По въпроса за владеенето от страна на жалбоподателя на български език съдът изключи показанията на свидетеля А. и се довери на тези на Г.. Преди всичко следва да се посочи, че споделеното от А. пред съда представлява лична преценка и не е свързано с възприемане на обективни факти относно невъзможността на жалбоподателя да разбира български език и да го говори. От своя страна Г. споделя именно за такива обстоятелства, които дават основание да се приеме, че Ч. разбира български език, а именно при поискване на документи последният ги предоставил, потвърдил, че той именно е лицето от показания му снимков материал. От друга страна и писмените доказателства по делото взети съвкупно с гласните на Г. дават основание да се приеме, че Ч. разбира български език. Така именно се установява той да е съдружник в дружество, регистрирано в *** от 2017 г., и притежава статус на продължително пребиваващ.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща над 50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като установената скорост е 107 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено в настоящия случай.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените 3 обстоятелства, при които е извършено то. Действително е посочена измерената скорост, редукцията след допустимата грешка при измерване, както и допустимата скорост за движение в населени места. Същевременно съществена част от нарушението е конкретното превишение на допустимата скорост. Именно нейните показатели липсват. Това съдът намира за съществен пропуск, който е ограничил правата на санкционираното лице от самото начало на производството и го е поставило в позиция да не може да разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл ясно и категорично да разбере с колко е превишил допустимата скорост на движение.

Наистина, може да се направи заключение за стойността и това е чисто математическа функция, но това би нарушило отново правата му. Освен това по същността си представлява дописване на акта или пък негово тълкуване, което е недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае каква би била волята на актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от съществено значение за санкционната норма е и конкретният размер на превишението на скоростта, тъй като това именно определя и основанието като правна квалификация и размера на санкцията. Всичко това дава основание на съда да прецени, че същото нарушение е съществено и последицата от него е отмяната на наказателното постановление.

Иначе актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал. Не са нарушени правата на жалбоподателя, доколкото се установява той да е разбирал за какво му е съставен АУАН, т.е. да разбира български език, въпреки чуждото му гражданство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма. В съдържанието му не се съдържат задължителните реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, свързани с изложеното по-горе относно АУАН, като същите са пренесени и върху постановлението. Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган не е отразил конкретното превишение на скоростта и мястото на нарушението. Като се изключи това са спазени другите изисквания за издаване на НП и същото съдържа всички останали реквизити. Спазени са и условията за ползване на АТСС.