Определение № 301 от 09.06.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Враца, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора К. Мл. Т. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200431 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от И.

Р. И., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право на УПО.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание, осъденият И. Р. И. участва чрез видеоконферентна връзка по чл.439, ал.4 НПК, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.

А. М., инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че при осъдения И. е започнала корекционната работа, но плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.

Становището на администрацията на Затвора - Враца е, че лишения от свобода не отговаря на изискванията на чл.439а НПК и молбата му не следва да бъде уважена.

Излага още съображения, че я хода на проведените беседи се наблюдава омаловажаване на сериозността на извършеното деяние, показва се липса на промяна в начина на мислене и осъзнаване на последствията от непремерени рискове. Счита, че категорични доказателства за промяна в лицето не са налице, поради което предлага молбата на същия да не бъде уважавана.

1

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се отбележи, двете наказания търпени от л.св.И. сочат за една упорита, продължаваща във времето престъпна деятелност, именно при шофиране, след употреба на алкохол, което означава, че на този етап констатациите, че лицето омаловажава сериозността на извършените деяния му пречат да извърши поредна представа за бъдещото му социализиране. Доказателства за поправянето му не са налице, поради което моли молбата да не бъде уважена.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение 07.10.2022г. по НОХД № 1186/2022г. по описа на Районен съд – Монтана на осъденото лице И. И. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, което да бъде изтърпяно при "общ" режим на основание чл.57, ал.1, т.3 НК. На основание чл.68, ал.1 НК съда е постановил осъдения И. да изтърпи отделно отложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца.

Приведеното по реда на чл.68, ал.1 НК отделно наказание "лишаване от свобода" е изтърпяно от И. за времето от 17.10.2022г. до 05.03.2023г.

Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца по НОХД № 1186/2022г. по описа на Районен съд – Монтана е приведено в изпълнение на 05.03.2023г., и до момента фактически е изтърпял 3 месеца и 4 дни. От работа му се зачитат 22 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 3 месеца и 26 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 4 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при първоначалната оценка на риска е регистриран нисък риск от рецидив – 36т.

В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо критичен към собственото си поведение, омаловажава негативните последици от криминалното си поведение; "Умения за мислене" – след употреба на алкохол е склонен да не обмисля действията си.

2

"Злоупотреба с алкохол" – липсва осъзнатост на връзката с извършените престъпления, за които употребата на алкохол е определящ фактор.

Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода. Проявява нужното уважение към служителите на затворническата администрация.Рискът от суицид и самоувреждане е в ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.

Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се акцентира, върху криминалното му минало и престъпните му прояви.

Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност и формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации, разпознаване на проблемите и разрешаването им по социално приемлив начин, включване в подходяща корекционна програма, осъзнаване на вредата от системната употреба на алкохол и зависимостта на този модел на поведение с извършеното престъпление, спазване на режимните изисквания, участие в ресоциализационни мероприятия.

При междинна оценка на риска от рецидив е отчетено намаление на риска от рецидив, като от 36 т. е намалял на 34т., но се дължи на неточност при изготвяне на първоначалната оценка. Не са настъпили положителни промени в проблемните зони "Отношение към правонарушението" и "Умения за мислене".

С цел пълноценно оползотворяване на престоя в общежитието и след изтичане на адаптационния период, л.св. И. е трудово ангажиран на работен обект с охрана "Стандартизация". Трудовата заетост към настоящия момент е постоянна. В хода на наблюдение не са констатирани случаи на реализирано деструктивно поведение на работното място. Включван е и в работна група за извършване на трудова дейност в ОД МВР-Враца.

Предвид поставените цели и задачи в първоначалния план на присъдата и характера на извършените престъпления, след заявено от л. св. писмено желание, от 16.02.2023 г. до 24.02.2023 г. е завършил корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл. 343б от НК". Характеризира се като участник, посещаващ редовно всички сесии и активен в разискването на поставяните казуси. В хода на проведените беседи се наблюдава омаловажаване на сериозността на извършеното деяние, въпреки че е участвал в ПТП-та при шофиране след употреба на алкохол.

Според ИСДВР липса индикация за промяна в начина на мислене и осъзнаване на последствията от поемане на непремерени рискове. В изказваните мнения по поставяните въпроси, демонстрира добри познания за алкохола, неговата употреба и влиянието му върху човешкото тяло, поведение и психика. Това, обаче не е формирало критичност към извършеното деяние, както и към редовната употреба на алкохол.

3

В доклада е отчетено, че л.св. И. за пълноценно оползотворяване на престоя му в общежитието, освен в посочените по-горе дейности не е регистрирал участия в провежданите мероприятия, организирани от администрацията или от представителите на груповите съвети.

Предстои включването му в индивидуално-оценъчен модул "Подготовка живот на свобода", който е задължителен за всички лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/.

Отбелязано е още в доклада, че до момента л. св. няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е поощряван съгласно ЗИНЗС. В условията на изолация и принудително съжителство не е агресивно предразположен.

С л. св. И. е провеждана индивидуална работа под формата на разговори и беседи по негова инициатива за решаване на възникнали проблеми. Поставяни и обсъждани са въпроси предимно с правен характер - придобиване на формално право за УПО, справки за остатъка от присъдата. В комуникацията с длъжностни лица се представя социално желателно. Склонен е да фамилиарничи, като прави опити да скъсява дистанцията, което го прави самоуверен.

В изпълнение на договорените дейности в плана на присъдата на л. св. е дадена възможност за участие в корекционна програма и трудово ангажиране. Включването в тях се отчита като желание за изпълнение на договорените дейности, но предвид изразените нагласи при разрешаваните казуси, това не е достатъчно доказателство за преосмисляне и промяна на досегашното поведение, както е отразено и в заключителния доклад от проведената корекционна програма. Участието на л. св. И. в групова работа явно не е свързано с готовност и намерение за промяна на нагласите, а произтича от желанието му да изгради положителен образ пред администрацията с цел условно предсрочно освобождаване. Според ИСДВР, у осъдения не са налице доказателства за действителното му поправяне, поради което е посочено в доклада, че работата с него и изпълнението плана на присъдата следва да бъде продължена, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице.

Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК 4 доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение, поведението на л. св. И. по време на изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.

Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите навици на осъдения и включването му в образователни и религиозни курсове, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода И. не е завършен към момента.

Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".

Разпечатката съдържа 46 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5ae245c-c179-4268-ba4d-3c140df7383d