Решение № 54 от 18.02.2024, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 941/2023
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 18.02.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. гр. ................, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ................, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100941 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 150 от СК
В РС – ................ е постъпила искова молба от Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес от гр. ................, обл. Плевен ул. „................“ № 47, действаща в качеството си на майка и законен представител на С. Е. М., с ЕГН **********, роден на ................ г. против Е. С.
М., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ................, с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с Решение № ................ г. постановено по Гр.д. № 547 по описа за 2021 г. на ЧРС ежемесечна издръжка от 180,00 на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2023 г. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я е намерил за редовна и с разпореждане на ответника е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. Г. от ПлАК, с който се оспорва иска като прекалено завишен. Излага подробни доводи за това.
Ищцата редовно призована в съдебно заседание не се явява лично. Позовава се на писмени доказателства.
Ответника редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Оспорва иска по размер, като поддържа доводите изложени в писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответника Е. С. М. е баща на детето С.
Е. М., а ищцата негова майка. Безспорно е, а се установява и от Решение № ................ г.
1 постановено по Гр. д. № 547 по описа за 2021 г. на ЧРС, че ответника е осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180,00 лв.
Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2023 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, дължима за ненавършило пълнолетие дете, което към момента на постановяване на настоящето съдебно решение е навършило 15 години. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 193/19.10.2023 г. е определено от 24.01.2024 г. МРЗ за страната да е 933.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 233,25 лв.
По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
................, в който се сочи, че гражданският брак на родителите е прекратен по взаимно съгласие през 2021 година. Родителските права спрямо непълнолетния С. се упражняват от майката. Г-жа Г. заявявила, че след това изцяло тя поема грижите по отглеждането, възпитанието и цялостната издръжка на детето. Информирала ги, че единствените средства, които бащата предоставя е издръжката в размер на 200.00 лв. и нищо повече. Споделила, че с баща си се чуват веднъж на две седмици по телефона, но тя никога не е възпрепятствала срещите им, дори когато са извън определения режим на лични контакти. Изказала становище още и, че с израстването на детето се увеличавали и разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни и други потребности. Бащата споделил, че има и заеми и 2 предоставял издръжка според възможностите си. Потвърдил, че майката не възпрепятствала срещите му със сина си. Считат, че определената към момента издръжка за детето била под минимума определен в чл. 142, ал. 2 от СК. Предвид гореизложеното, ОЗД/ДСП – ................ считат, че в интерес на детето е да бъде определена издръжка отговаряща на потребностите му, което ще позволи по- адекватно му задоволяване.
При преценка материалните възможности на ответника, съдът се съобрази с представените писмени доказателства – договор за потребителски кредит; трудов договор и анекс към него; експертно решение на ТЕЛК, с която на ответника е определена 40 % ТНР с право на работа с продължителност 2 години и справка от НАП, от която е видно, че притежава два броя МПС – „Ауди А4“ и „Мерцедес Ц320 ЦДИ“. Получаваното от него трудово възнаграждение към 13.09.2022 г. е определено на 928.20 лв., като безспорно то не е последно предвид определената с ПМС № 193/19.10.2023 г. от 24.01.2024 г. МРЗ за страната в размер на 933.00 лв., без допълнителнителни надбавки за клас прослужено време и др.
Липсват и данни за наличие на други низходящи за които същия да дължи издръжка.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна: В конкретния случай, съществен факт е, че от определяне на издръжката са изминали 2 години и 8 месеца, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата за страната.
Към настоящия момент, определената издръжка се явява далеч под минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.
Ответникът има доказани доходи над 900 лв., има два леки автомобила, което е над необходимостта от задоволяване нуждите му от придвижване. Притежанието от страна на ответника на ненужен ликвиден актив – втория автомобил, указва за наличие на финансови възможности над линията на бедност определена за страната. Същия според социалния доклад не живее под наем, а в собствено на родителите му жилище, представляващо двуетажна къща.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителя да дава издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. При определяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майка си и ответникът е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят.
Ангажиментът за това е поет изцяло от майката.
По разноските: Ищцата не претендира разноски, поради което съда не дължи произнасяне. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно: на 172.80 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на 3 решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение ................ г. постановено по Гр. д. № 547 по описа за 2021 г. на ЧРС размер на издръжката от 180,00 лв. и ОСЪЖДА Е. С. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ................ да заплаща на детето С. Е. М., с ЕГН **********, роден на ................ г. ежемесечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес от гр. ................, обл. Плевен ул.
„................“ № 47 в размер на 300.00 лв., считано от 21.08.2023 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е. С. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ................, да заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху разликата от досегашния и уважения размер на иска по чл. 150 от СК в размер на 172,80 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.
Решението, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ................: _______________________ 4