Решение № 155 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100502532 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.07.2021г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 10.01.2022г., постановено по гр. дело № 3659/2020 год. по описа на СРС, ГО, 39 състав, е уважен предявеният от С. И. Д., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител К.

С. С. срещу ЗД „Б..И” АД иск иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на реализирано на 28.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка “Гражданска отговорност”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 23 000 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено на страната на ответника трето лице-помагач – М. А. Д..

1

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск за разликата над сумата от 5 000 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗД “Б..И” АД. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон.

Конкретно се твърди, че причинените на ищеца увреждания са леки, преминали са за по-малко от един месец и не са се отразили сериозно.

Оспорва се правилността на изводите на съда, че при пострадалия е доказано развитието на церебрастенен посттравматичен синдром. Вещото лице не е заявило с категоричност, че в случай ищецът е развил такъв синдром.

Останалите увреждания са леки – имат характеристиката на охлузвания и кръвонасядания, от които ищецът се е възстановил напълно за кратък период от време. В жалбата са развити съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно периода на възстановяване, тъй като липсват данни, че той е продължил няколко месеца. Поддържа, че не са ангажирани доказателства, установяващи твърдението за претърпени негативни психически изживявания като емоционален дискомфорт, ирационални притеснения, които затруднявали изпълнението на ежедневните задължения. Въззвиникът счита, че показанията на свидетелите, доведени от ищеца, не следва да се кредитират, тъй като те са близки на пострадалия и са заинтересовани от изхода на спора. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 5 000 лева.

Насрещната страна С. И. Д., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. С. С., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че е претърпял множество увреждания, включително и от падането му на пътното платно в резултат на отхвърлянето му след удара от автомобила. Счита, че установените въз основа на приетите по делото заключения на съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертиза данни за претърпените увреждания и срока на възстановяване, обосновават извод, че предявеният иск е доказан по основание и размер. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в 2 обжалваната му част.

Третото лице-помагач М. А. Д. не изразява становище по въззивната жалба.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца С. Д., срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 23 000 лева. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че определеният размер на присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост с оглед вида и броя на причинените увреждания, периода на възстановяване, получените усложнения – установеният церебрастенен синдром, възрастта на пострадалия, интензитета и продължителността на отрицателните психически преживявания, продължаващи и до момента под формата на посттравматично стресово разстройство. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна в производството ЗД “Б..И” АД оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.

Третото лице-помагача на страната на ответното дружество – М. А. Д., оспорва насрещната въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял твърдените от него увреждания. Не са налице обективни данни и за продължителността на възстановяване, доколкото заключението на приетите по делото медицинска и психологическа експертиза са схематични, а разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора и техните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Освен това поддържа релевираното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пресичане на пешеходната пътека тичайки и без да се огледа, като по този начин сам се е поставил в опасност и в значителна степен е допринесъл за настъпване на инцидента. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на 3 първоинстанционното решение в обжалваната му част.

По делото е постъпила въззивна жалба и от третото лице-помагач М. А.

Д. срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищецът не е заплатил дължимата държавна такса, а допуснатото в последното съдебно заседание увеличаване на размера на предявения иск представлява процесуално нарушение. По същество се аргументира становище за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Сочи, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а само показанията на доведените от ищеца свидетели, които са заинтересовани от изхода на спора. Налице били множество съществени противоречия между показанията на свидетелите, които обаче не били обсъдени от съда. Така например свид. Т., за която се твърди, че е очевидец на инцидента, описва автомобилът на третото лице-помагач като тъмен на цвят, а в действителност се касае до светлосив автомобил. Освен това същата заявява, че автомобилът се е появил от улица, перпендикулярна на булеварда, намираща се между училището и пицарията. По делото обаче било безспорно установено, че автомобилът на Д. се е движил по булеварда в посока към центъра на града.

Тези обстоятелства, обсъдени наред с факта, че свидетелката има приятелски връзки със семейството на ищеца, обосновава извод, че нейните показания не следва да се кредитират. На следващо място се оспорват твърденията в исковата молба относно вида на причинените увреждания, както и причинноследствената връзка между тях и процесния инцидент. Поддържа становище, че изводите на съдебно-медицинската експертиза са необосновани, заключението е бланкетно и липсва задълбочен анализ на представените медицински документи. В жалбата се оспорват и изводите на първоинстанционния съд относно наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищеца, включително и твърдяното мозъчно сътресение. Счита решението за необосновано и в частта относно приетия механизъм на ПТП. Установено било противоправното поведение на ищеца, изразяващо се във внезапно навлизане на пешеходната пътека, тичайки по нея, без да се огледа за приближаващи коли. Заключението на 4 автотехническата експертиза било непълно и необосновано. Същите доводи са изложени и по отношение на съдебно-психологическата експертиза.

Поддържат се е и релевираните възражения за съпричиняване, включително и пресичане на пешеходната пътека на червен сигнал на светофарната уредба по отношение на пешеходеца. Освен това навежда доводи, че поведението на жалбоподателя представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и изключва вината му, тъй като не е могъл да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Твърди че автомобилът е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба и в този момент пострадалият без да се огледа и без да съобрази приближаването на МПС, тичайки е започнал да пресича пътното платно. В условията на евентуалност са релевирани оплаквания, че определеният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Насрещната страна С. И. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано. Навежда доводи, че показанията на доведените от третото лице-помагач свидетели не следва да се кредитират, тъй като съдържат вътрешни противоречия и не кореспондират на останалите доказателства по делото, включително и на обстоятелствата, описани във влязлото в сила наказателно постановление, издадено срещу водача на лекия автомобил. Изложени са съображения, че от представените медицински документи и заключенията на приетите медицинска и психологическа експертиза се установяват по несъмнен начин както причинените на ищеца увреждания, така и техния интензитет и продължителност на възстановителния процес. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Ответникът ЗД “Б..И” АД не изразява становище по въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен 5 акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следнотот:

Безспорно е по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, включително и от официалното удостоверително изявление на компетентния контролен орган по движението по пътищата, обективирано в съставения констативен протокол, че при настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******* е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 28.09.2018г., около 14, 00 часа, в гр. София, на бул. “Проф. Цветан Лазаров”, на пешеходен светофар на 89 СУ “Акад. Н.

Обрешков”.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, с това чия е вината за настъпването на инцидента, в т.ч. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна н а ищеца, наличието на причинно-следствена връзка между деянието и твърдените в исковата молба увреждания.