Решение № 134 от 06.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: *******************, чрез пълномощника й адв.В. П. от АК Кюстендил, срещу решение №1140/29.11.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№551/2024г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил предявения от А. Г. С., ЕГН **********, адрес: *******************, против ***********************, ЕИК ************, представляван от директора А.И.Р., иск с правно основание чл.357 ал.1 във вр. чл.188 т.1 от КТ за отмяна на заповед №РДН-1/02.02.2024г. на директора на *********, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „*********“, и е осъдил А. Г. С., ЕГН ********** да заплати на ***************, ЕИК ************ сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззивницата обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за неговата неправилност, произтичаща от необосноваността му, както и поради постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Извършеното от решаващия съд процесуално нарушение произтичало от необсъждането на изложените от ищцата 1 твърдения за извършена от страна на работодателя злоупотреба с права при налагане на дисциплинарното нарушение. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, относими към запознаването й с Етичния кодекс на предприятието /*********/, респ. оспорва извода на районния съд, че публичността на Етичния кодекс и неговата достъпност до всички се предполагала от качването му на сайта на работодателя.

Неизяснен и недоказан по делото останал и фактът каква е била редакцията на Етичния кодекс към 09.01.2024г., както и дали и кога последният, в различните му редакции, е бил качен на сайта на ************. За необоснован въззивницата намира извода на съда, че дисциплинарното нарушение било подробно описано, включително чрез посочване времето на извършването му в заповедта, с която е наложено наказанието. Твърди, че в заповедта следва ясно да бъде конкретизирано нарушението, което се вменява на нарушителя, в частност на въззивницата. Направената в заповедта оценка на поведението на въззивницата, не кореспондирала с изискването за коректно посочване на извършеното нарушение. Представените по делото становища от колеги на въззивницата, според нея, съдържали оценка на нейното поведение, а не възпроизвеждали случили се факти и обстоятелства. Становищата се откроявали и с идентичност в изложения текст, което навеждало въззивницата на мисъл, че са писани „********“. Необоснован бил и извода на районния съд, че не била опорочена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, както поради изложените по-горе факти, така и поради съображение, че обяснения са били поискани от въззивницата за едно нарушение, а наказанието било наложено за друго. Необосновано съдът не кредитирал и показанията на свидетелите Б.И. и К.М., свидетелстващи за влошените отношения между въззивницата и работодателя, както и за осъществен от последния тормоз върху нея. Необоснованост се откроявала и в извода на съда, че с поведението си въззивницата грубо нарушила нормите на Етичния кодекс на служителите и работниците в *********. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ***********************, представляван от директора А.Р., действаща чрез упълномощения представител адв.Т. П.. Въведеният от въззивницата довод за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районният съд, поради непроизнасяне по твърдените доводи за нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, се приема за необвързващ съда, доколкото попадал извън предмета на делото, респ. не бил конкретизиран по признак, принадлежност или право. Сочи се, че показанията на свидетеля Б.И. не били кредитирани от съда, тъй като се явявали изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Счита се, че при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл.154 ГПК, първоинстанционният съд коректно обсъдил събраните по делото доказателства, като е 2 основал решението си върху приетите от него установени обстоятелства по делото в рамките на въведените от страните доводи и възражения. Оспорва се довода за незапознаване на въззивницата с Етичния кодекс, за което към отговора се представят допълнителни доказателства, които съдът е приел в съдебно заседание. По същество се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като съобрази оплакванията и възраженията на страните и прецени събраните доказателства, в контекста на обхвата на въззивната проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е и допустимо.

По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации.

Осъществявайки дължимата проверка относно правилността на обжалваното решение, настоящият съд намира, че решението на КнРС е неправилно и – като такова - следва да се отмени, а предявеният иск следва да бъде уважен.

Ищцата А. С. е предявила против ****************** (*****) *****, с ЕИК ************, ****************, иск с правно основание чл.188 т.1 във вр. с чл.357 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за отмяна на наложено й със заповед №РД-Н1/02.02.2024г. на директора на Центъра дисциплинарно наказание „*********”.

С оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание С. е била 3 санкционирана за това, че на 09.01.2024г. в 9.00 часа в кабинета на директора на *****-К., по време на проведена служебна оперативка с администрацията на центъра, А. С. се е държала грубо, неуважително и арогантно към директора на центъра с думите:

„**********************?“,

„*******************.“,

„******************“, което поведение на А. С. е предизвикало възмущението на останалите участници в оперативката, което е било изразено в подадени от тях писмени становища до директора на *****. Описаното е било квалифицирано като виновно нарушение на чл.187 ал.1 т.8 пр.2 от КТ – уронване на доброто име на предприятието и грубо нарушение на нормите на Етичния кодекс на служителите, работещи в *****-К..

Заповедта е била връчена на С. на 06.02.2024г., като същата е вписала несъгласието си с нея.

Установено е по делото, включително от документите по изисканото и приложено в преписи лично трудово досие на ищцата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор и А. С. е заемала длъжността „************“ в *****-К..

Доказателственият материал съдържа данни и няма спор между страните относно този факт, че на датата 09.01.2024г. в 9.00 часа в кабинета на директора на *****-К. се е провела служебна оперативка, на която са присъствали директорът на Ц.

А.Р., ****************** А. С., както и други служители.

Разпитаните по делото свидетели – предимно работещи в ***** лица, са депозирали показания в посока, че за свидетелите е било видно, че в предходните няколко години между Р. и С. са били установени приятелски отношения, които към датата на свиканата на 09.01.2024г. оперативна среща, по неясни за свидетелите причини, вече били влошени.

Анализът на показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд, в тяхната цялост дава основание да се приеме, че районният съд е направил обоснован извод – до който и настоящата инстанция достига – че на 09.01.2024г., по време на служебната оперативка в *****, при отправена ********* от страна на директора на ***** във връзка с носенето на работно облекло и спазването на работното време от страна на А.С., последната, без да използва учтива форма на обръщение към ръководителя, е заявила, че директорът Р. не може да й държи сметка дали спазва работното си време, че *********************** от С. да го спазва.

Оплакванията във въззивната жалба, че този извод на КнРС е необоснован, доколкото не съобразявал показанията на свидетелите Б.И. и К.М., не могат да бъдат приети за основателни, тъй като същият е основан на показанията на множество свидетели, присъствали на случая – Ст.Ч., Ел.А., Р.К., Д.С., чиито показания се припокриват, последователни и безпротиворечиви са. Свидетелят Кр. М. не е давал 4 показания, свързани със случилото се на 09.01.2024г., а свидетелят Б.И. е присъствал на оперативката и потвърждава, че А.С. е заявила на директора Р., че не спазва работното време, с което дава пример на останалите, т.е. съществено противоречие с показанията на другите свидетели няма. Противоречие се намира в това, че свидетелят Б.И., сочейки, че влошаването на личните отношения между Р. и С. е довело до влошаване и на техните служебни такива – което се потвърждава от свидетеля Кр.М., а и от част от останалите свидетели – е заявил, че казаното от А.С. на директора А.Р. е реакция на отправени нападки на последната спрямо ищцата и осъществяван след влошаване на отношенията им тормоз. Правното значение на данните относно последното подлежат на отделно обсъждане. На настоящия етап е потребно да се посочи, че независимо дали в резултат на провокация или на ответна реакция, А.С. пред служители на ***** се е обърнала към директора Р. с въпрос **********************; заявила е, че *********************** от С. да го спазва.

Или - поведение, изразяващо се в посоченото, може да се приеме за установен по делото факт.

В представените от работодателя – ответник по предявения иск – документи, се съдържат данни относно естеството на предприетите след служебната оперативка действия от част от участниците в нея.

На 10.01.2024г. Т.Ч. – ********* в *****, е адресирала до директора на ********* становище вх.№95-4/10.01.2024г., в което е изразила възмущението си от поведението на ****************** А. С. на оперативната среща на 09.01.2024г., на която С. прекрачила етичните норми и доброто възпитание с грубо, неуважително и дори нападателно поведение към д-р Р. – говорела й на „ти“, с изрази от сорта на „**********?“; отправила обвинения към нея, че ************, като изразявала мнението си на висок тон и демонстрирала високомерност.

На 10.01.2024г. до директора на ***** -К. било адресирано и становище с вх.