Решение № 4758 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4758 гр. С., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100110739 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Г. Г. твърди, че на 22.04.2021 г. в с. И.яне е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № *******, която при управление на автомобила навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се л.а. „Рено Меган“ с рег. № *******. В резултат на удара е пострадал ищецът, който е пътувал в автомобила, като е получил увреждания, подробно описани в исковата молба.

Преживяването също така се е отразило негативно на емоционалното състояние и на начина на живот ищеца, който тогава е на 4 години. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2021 г. до окончателното по делото. изплащане. Претендира разноски

Ответникът ЗАД „Д.Л.Ж.И З.е“ АД оспорва иска. Не оспорва, че към момента на процесното ПТП при него е сключена застраховка „Гражданската отговорност“ за водача на автомобила. Оспорва изключителната вина на водача на л.а. „Шевролет Авео“, като счита, че е налице съпричиняване, поради това че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е бил без предпазен колан и без детска предпазна система.

Оспорва противоправността на действията на водача, тъй като счита, че същата е предприела спасителна маневра, за да не се блъсне в друг автомобил, отнел предимството .

Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди за ищеца, както и настъпилите травми и преживените болки и страдания. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, което е видно и от представения констативен протокол за ПТП от 22.04.2021 г., че на 22.04.2021 г. в с. И.яне е настъпило ПТП, като водачът на л.а.

„Шевролет Авео“ с рег. № ******* се блъска в насрещно движещия се л.а. „Рено Меган“ с рег. № *******. От приетата по делото автотехническа експертиза се потвърждава и начинът на осъществяване на процесното събитие, като вещото лице е съобразил при изготвяне на заключението си и следите от деформации по автомобилите, установени в констативния протокол за ПТП и в протокола за оглед на местопроизшествието, както и местонахождението на автомобилите след удара, както е отразено в представената по делото скица към протокола. Според експертизата л.а. „Рено Меган“ преди настъпване на процесното ПТП се е движил в дясната лента за посоката му на движение и до момента на настъпване на удара с л.а. „Шевролет Авео“ не е променял посоката на движение, като ударът е настъпил в неговата пътна лента. Преди настъпване на ПТП л.а. „Шевролет Авео“ се е движил върху дясната му пътна лента и преди разминаване с л.а. „Рено Меган“ се е отклонил вляво, навлизайки върху пътната лента за насрещното му движение, като водачът на л.а. „Рено Меган“ не е имал техническа възможност да задейства спирачната система и съответно не е имал възможност да предотврати настъпването на удара. По този начин водачът на л.а. „Шевролет Авео“ е нарушила задължението си съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП да не навлиза в пътната лента за насрещно движение при пътно платно с двупосочно движение.

Следователно налице е противоправното поведение на водача на л.а. „Шевролет Авео“, което е и виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат на това поведение и на настъпилото поради него ПТП са причинени вреди на ищеца (съгласно посоченото в констативния протокол за ПТП и според заключението на медицинската експертиза). Поради това за него е възникнало правото на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

По отношение на възражението на ответника за това, че поведението на водача на л.а.

„Шевролет Авео“ не е противоправно, тъй като тя е предприела спасителна маневра, за да не се блъсне в друг автомобил, следва да се посочи следното. Според заявеното от ответника другият автомобил се е движел насрещно спрямо посоката на движение на л.а. „Шевролет Авео“, внезапно е завил наляво и е пресякъл траекторията на движение на л.а. „Шевролет Авео“, което е наложило водача на последния рязко да завие наляво (навлизайки в лентата за насрещно движение), за да избегне удара в този друг автомобил. За наличието на такъв трети автомобил сочи в показанията си и свидетелят С. Е. (водач на другия участвал в ПТП автомобил – л.а. „Рено Меган“). Според свидетеля непосредствено преди настъпването на процесното ПТП пред него се е движел л.а. „Фолксваген Голф“, който рязко е завил наляво и в този момент срещу автомобила, управляван от свидетеля, се е оказал л.а. „Шевролет Авео“. Свидетелят счита, че причината л.а. „Шевролет Авео“ да се окаже срещу него е това, че водачът се е опитала да избегне удара с внезапно завилия и пресякъл пътя л.а.

2

„Фолксваген Голф“.

Следва да се има предвид обаче, че поначало фактическите изводи на свидетелите относно обстоятелствата, за които те дават показания, не могат да бъдат приети като доказателства по делото, тъй като свидетелите трябва да възпроизведат възприятията си за съответните факти, а не да правят извод за причините за настъпването на тези факти. Още повече, че с оглед на показанията на свидетеля С. Е. трябва да се приеме, че той не е имал наблюдение върху движението на л.а. „Шевролет Авео“, непосредствено преди л.а.

„Фолксваген Голф“ да завие наляво, тъй като видимостта му е била ограничена от този автомобил. Доколкото свидетелят посочва, че след като л.а. „Фолксваген Голф“ се е отклонил вляво, той е видял движещия се вече срещу него л.а. „Шевролет Авео“, може да се направи извод и за това, че л.а. „Шевролет Авео“ се е движел срещу автомобила на свидетеля още преди л.а. „Фолксваген Голф“ да се отклони наляво. Всъщност липсват достатъчно доказателства, за да може да бъде направен категоричен извод за точния момент, в който л.а. „Шевролет Авео“ е преминал в насрещната лента за движение, като така е станал причина за процесното ПТП, както и за причините за това действие на водача.

Дори и да се приеме обаче, че водачът на л.а. „Шевролет Авео“ се е опитала да избегне удара в завилия пред нея л.а. „Фолксваген Голф“, чрез извършената от водача на л.а.

„Шевролет Авео“ маневра тя е станала причина за настъпване на процесното ПТП и на вредите от него. За да може да не носи отговорност водачът на л.а. „Шевролет Авео“, трябва да се установи, че чрез посочената маневра тя е спасила свои или на другите участници в ПТП лични или имотни блага от непосредствена опасност, както и че не е могла да избегне тази опасност по друг начин, а също и че така причинените вреди са по-малки от предотвратените. Иначе казано, трябва да се установи, че водачът на л.а. „Шевролет Авео“ е предприела маневрата, като е действала при крайна необходимост, която ситуация е предизвикана от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ (в този случай той би отговарял за причинените вреди съгласно чл. 46, ал. 2 ЗЗД и т. 2 на ППВС № 4/1975 г.). В случая обаче липсват както твърдения, така и доказателства за това какви вреди е успяла да предотврати водачът на л.а. „Шевролет Авео“, като е преминала в лентата за насрещно движение, и дали тези вреди са щели да бъдат по-съществени от причинените в резултат на процесното ПТП (последните включват имуществени вреди по два автомобила, както и телесни увреждания на четири лица, видно от констативния протокола за ПТП). Поради това не може да се направи извод, че водачът на л.а. „Шевролет Авео“ е действала в условията на крайна необходимост, като ситуацията е предизвикана от друго лице, а следователно няма и основание да се приеме, че тя не носи отговорност за причинените от нея вреди.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил съчетана травма – черепно-мозъчна и лицево челюстна.

Черепно-мозъчната контузия е открита и проникваща и включва мозъчна контузия от средно тежка степен, травматичен кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка (епидурален хематом) двустранно – челно срединно, с ширина до 8 мм, оказващ 3 нискостепенна компресия върху подлежащия мозъчен паренхим вляво челно, линейна фрактура на черепната основа, фрактура на черепната основа в областта на предна и задна лява средна черепна ямка, навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство (пневмоцефалия) двустранно челно по съседство на фрактурата, травматичен кръвоизлив от носа, изтичане на гръбначно-мозъчна течност от носа. Лицево-челюстната травма включва фрактура на носните кости с изразено разместване и S-образно изкривяване на носната преграда, фрактура на горната челюст двустранно, фрактура на пода на очните орбити двустранно, разкъсно контузна рана в лявата ръподобритална област на лицето, множество контузии и подкожни отоци на лицето.

На ищеца е извършено оперативно лечение на лицевите фрактури. Според показанията на вещото лице, изготвило СМЕ, няма невъзстановени увреждания. Вещото лице обаче не може да даде заключение за това дали в бъдеще се очаква да има остатъчни увреждания от процесното ПТП, тъй като за да може да се отговори на този въпрос след като бъдат извършени актуални изследвания като магнитно-резонансна томография на глава и електроенцелография, олфактометрия, каквито не са направени.

Според вещото лице ищецът, който към момента на ПТП е на 4 години, е търпял интензивни болки и страдания в продължение на 15 дни, умерени - до 30 дни и лекостепенни - до 3 месеца. Според свидетелката Р. Г.а (баба на ищеца) ищецът е имал сериозни ограничения спрямо нормалния си начин на живот – търпял е сериозни болки не само при болничния престой от 13 дни, но и за дълъг период след това, не е можел да ходи на детска градина, не е можел да се храни нормално в началото, не е можел да играе свободно. Следва да бъдат отчетени и останалите белези по лицето на ищеца, като според свидетелката вероятно ще се наложи естетическа операция след 16-годишната възраст на ищеца.

Така при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от една страна следва да се съобразят посочените по-горе обстоятелства относно получените множество увреждания от ищеца, претърпяната операция, претърпените болки и страдания.

От друга страна обаче следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен според вещото лице, извършило съдебно медицинската експертиза, както и че към момента липсват съществени трайни последици за здравето му. Трябва да се отчете и нормалният стрес, който изпитва всяко лице, пострадало в ПТП, като според показанията на свидетелката Р. Г.а, ищецът помни катастрофата, страхува се и плаче, както и има промени в поведението. В последната част обаче – относно промяната в поведението на ищеца – при преценка на показанията на свидетелката съгласно чл. 172 ГПК следва да се има предвид, че по делото липсва обективна медицинска или друга информация в тази връзка. Съгласно СМЕ поведението на ищеца може да се приеме за хиперактивно, но не може да се установи дали това е в резултат на процесното ПТП.

При определяне на размера на обезщетението следва освен посочените по-горе обстоятелства да се съобрази и моментът на настъпване на процесното събитие през 2021 г., когато ищецът е на 4 години (възраст, предполагаща по-лесно и без съществени усложнения физическо възстановяване, но също така и значително по-сериозно отрицателно 4 емоционално отражение за ищеца), а също така и настъпилите след това икономически промени (включително последвалите инфлационните процеси), при което размерът на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва да се определи на 70 000 лв.