Решение № 361 от 14.06.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. гр. Хасково, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100656 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Обединена Българска Банка" АД, чрез пълномощника му „Еос Матрикс" ЕООД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Д. С. Ю..

Първоначално по депозираната искова молба е било образувано гр.д. № 1646 по описа за 2020г. на РС-Хасково. Производството по делото е приключило с решение № 169 от 05.08.2021г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2020г. на РС-Хасково, с което са били отхвърлени исковите претенции. Постановеното при условията на чл.239 от ГПК спрямо ищеца неприсъствено решение е било предмет на въззивно обжалване, поради което е образувано в. гр. д. № 703 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Хасково. С решение № 85 от 23.03.2021г., постановено по в. гр. д. № 703 по описа за 2021г. на ОС-Хасково, влязло в сила на 23.03.2022 г. е отменено неприсъствено решение № 169 от 05.08.2021г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2020г. на РС-Хасково, а производството е върнато за ново разглеждане.

Ищецът твърди, че на на 04.07.2008 г. бил сключен договор за издаване на кредитна карта между него в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, по силата на който на последния бил предоставен кредитен лимит в размер на 500,00 лв. Банката имала право периодично да променя кредитния лимит според кредитната история на картодържателя, за което го уведомявала съгласно уговореното в Общите условия - чл. 2 от договора. Договорната и наказателната лихви се формирали на база чл. 4 от същия, като за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г. първата била в размер на 131,35 лв., а втората - 351,43 лв. На 06.02.2013 г. вземането станало предсрочно изискуемо поради неплащане на повече от две вноски и банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 352/2013 г. по описа на Районен съд Хасково. По делото била 1 издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което било указано да предявят иск за установяване на вземането. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите 566.00 лв., представляваща неизплатена главница по сключения между страните договор за издаване на кредитна карта от 04.07.2008 г., 131.35 лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., 351.43 лв. наказателна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.

Твърди, че процесният договор бил нищожен по силата на чл. 143, т. 18 ЗЗП, вр. с чл. 24 ЗПК, както и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Размерите на лихвите по договора пък били прекомерно високи и с тях се заобикаляло ограничението по чл. 19 ЗПК, поради което уговорените за тях клаузи били нищожни. Освен това не били представени доказателства как се формирали задълженията по кредита. Прави се и възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не взема становище по предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:

На 04.07.2008 г. страните са сключили договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD с кредитен лимит от 500 лв.

Уговорено е, че при безкасово плащане на стоки или услуги чрез терминални устройства ПОС при търговци, ползваният кредит от разрешения кредитен лимит ще се олихвява с 16,5 % годишно, а при теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ (банкомати) - с 18,5% годишен лихвен процент, като олихвяването се извършва ежемесечно от датата на извлечението – 23-то число на съответния месец. /чл.4.1, чл.4.2 и чл.5 от договора/. При просрочие ползваният кредит се олихвява, наред с договорения лихвен процент и с наказателна надбавка в размер на 5 пункта до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно изискуемите суми /чл.4.3 от договора/, а при друго неизпълнение, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент според т.4.2 и наказателна надбавка в размер на 5 пункта върху ползвания кредит.

Предвидено е, че договорът влиза в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата, както и че валидността на картата е две години като изтича в края на отпечатания върху нея срок. Срокът се подновява автоматично с нови две години, освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена – чл.8.

В чл.10 е посочено, че договорът се прекратява, съгласно посоченото в Общите условия като при прекратяване на договора кредитополучателят е длъжен да погаси всички дължими суми към Банката. В чл.36 от договора е предвидено, че неразделна част от същия са Общи условия /ОУ/ на ОББ АД за дебитни и кредитни карти, като същите са предадени и приети от картодържателя. Съгласно чл.17 от последните картодържателят е длъжен ежемесечно да погасява задълженията си към банката до датата на падежа, който настъпва 14 дни след датата на издаване на извлечението, посочена в договора. След този срок банката начислява наказателен лихвен процент просрочие. Обстоятелството, че картодържателят не е получил извлечение не го освобождава от задължение за заплащане на 2 дължимите във връзка с ползването на картата суми. Според чл.42 от ОУ банката блокира използването на кредитната карта и целият дълг става автоматично предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски или при друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по ОУ или договора за кредитна карта, без да е необходимо уведомяването му. Под „погасителна вноска” се разбира дължимата от картодържателя сума в зависимост от избрания от него начин на плащане.

Представено е по делото и заверено копие на формуляр за предаване на карта, от което се установява, че на 10.07.2008г. ответникът е получил както кредитна карта № 433**** ****3985, така и Общите условия на ОББ за дебитни и кредитни карти.

От останалите приложени по делото заверени копия на извлечения от сметка на ответника от 10.08.2020 г., е видно, че към 23.07.2008 г. ответникът е усвоил изцяло сумата по кредитния лимит с крайна дата на плащане 06.08.2008 г., общо дължима сума 501,79 лева и минимално плащане от 57,19 лева като до последното извлечение от 23.10.2009 г., с крайна дата на плащане 06.11.2009 г. общо дължимата сума възлиза на 688,12 лева с минимално плащане от 541,72 лева.

По делото не е спорно, а и от представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и постъпилия препис от извадка от деловодната програма „САС“ Съдебно деловодство по ч.гр.д. № 352/2013 г. по описа на РС Хасково се установява, че н а 07.02.2013 г. в РСХасково е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Д. С. ЮМ., по което е образувано ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС Хасково.

На 11.02.2013 г. в полза на заявителя „Обединена Българска Банка" АД, гр. София, е издадена заповед № 198/11.02.2013 г. по ч. гр. д. № 352/2013 г. по описа на РС Хасково, по силата на която е разпоредено длъжникът Д. С. ЮМ. да заплати на кредитора следните суми: 566.00 лв., представляваща неизплатена главница по сключен между страните договор за издаване на кредитна карта от 04.07.2008 г., 131.35 лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., 351.43 лв. - наказателна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение. На 13.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист по заповедното производство в полза на „Обединена Българска Банка" АД.

С молба вх. № 1799/06.03.2013 г. до ЧСИ с рег. № 874 С. П. ищецът е представил изпълнителен лист, издаден на 13.03.2013 г. по ч. гр. д. № 352/2013 г. по описа на РС Хасково, като е поискал образуване на изпълнително дело.

На неустановена дата е образувано изпълнително дело № 101/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 С. П.. С писмо вх. рег. № 5765 от 30.03.2020 г., по ч.гр.д. № 352/2013 г. на РС Хасково, ЧСИ С. П. изпраща невръчени документи на длъжника Д. С. ЮМ., а именно покана за доброволно изпълнение ведно със заповед за незабавно изпълнение, уведомление по чл.47 от ГПК ведно с протоколи от три посещения на адреса на длъжника, както и справка от НОИ. Посочено е в поканата за доброволно изпълнение и в уведомлението по чл.47 от ГПК, че на 04.03.2020 г. е залепено уведомление по чл.47, след като адресатът е посещаван три пъти в рамките на месец по различно време, като по сведения на домоуправителя на входа адресата не живее на адреса. От справка с изх. № 4984/14.04.2020 г. на ЧСИ с рег. № 874 С. П., по ч.гр.д. № 352/2013 г. на РС Хасково, се установява, че длъжникът Д. С. ЮМ. не се е явявал в кантората да получава документи по изп. дело № 2020874040400101 по описа на ЧСИ С. П.. С разпореждане № 2549 от 01.06.2020 г., по ч.гр.д. № 352/2013 г. на РС Хасково, връчено на ищеца на 15.07.2020 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 3 изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни, като съображенията за това са следните:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за издаване на кредитна карта, чрез използването на която картодържателят е могъл да усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетите договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 04.07.2008 г. и Общи условия /ОУ/ на ОББ АД за дебитни и кредитни карти. Последните са задължителни за ответника, доколкото са били спазени изискванията на чл. 298 ТЗ.

На следващо място, вкл. и от представените извлечения от сметка, банката е изпълнила точно основното си задължение си по договора, като е предоставила по уговорения начин сумата по кредита. При това положение следва да се приеме, че в тежест на кредитополучателя е възникнало задължението да я погасява, ведно с дължимите възнаградителна лихва и банкови такси, в сроковете и размерите съобразно договорните клаузи, като от неоспорените писмени доказателства, представени от ищеца се установява, че той не е извършил никакви плащания за погасяване на задълженията си. Ето защо, съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло доказани по основание и размер.