Решение № 208 от 10.06.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500091 по описа за 2024 година

С решение № 193 от 29.06.2023 год. по гр. дело № 1032/2021 год. К.ският районен съд е разпределил на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. К., с идентификатор № ***, ведно с находящите се в него сгради, както следва: ищцата Л. Б. Т. с квота 1/3 идеална част да ползва празно дворно място в южната част на имота с площ 247,60 кв.м., заключено между т. А, Б, В, Г, Д, Е на скицата към допълнителното заключение на в.л. И.

С., показано със син цвят, а ответниците М. М. М. и Т. В.ов В. да ползват северната застроена част от дворното място с площ 495,20 кв.м. с намиращите се в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, заключена между т. Д, Г, В, Б, Ж, З, оцветена с червен цвят на скицата. Производството по делото е прекратено по отношение на ответника В. Б. В. с мотива, че същият не е собственик на поцесния имот. С допълнително решение № 312 от 08.11.2023 год. съдът е оставил без уважение искането на ищцата Л. Б. Т. за допълване на решението от 29.06.2023 год. чрез произнасяне по молбата за разпределяне ползването на сградите в процесния имот

Срещу така постановените решения са подадени въззивни жалби от ищцата с оплаквания, че същите са недопустими, тъй като са постановени без участието на задължителен необходим другар – В. В., по отношение на когото производството 1 неправилно е прекратено от съда. Моли съда да ги обезсили и да върне делото за произнасяне по молбата за разпределяне на процесните имоти с участието на всички другари. Сочи също така, че съдът не се е произнесъл по отношение на ползването на сградите или част от тях от страна на ищцата Л. Т.. При разпределяне на ползването изобщо не са съобразени притежаваните идеални части от ищцата в процесните сгради и за нея не е предвидено да ползва каквато и да било част от тях. Недопустимо е да се прави разпределение, в което собственик да ползва само част от поземления имот, без да има право на ползване на построените сгради в имота.

Ответниците оспорват въззивните жалби и молят съда да потвърди обжалваните решения.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника Т. В. са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. К., ведно с находящите се в него СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 81 кв.м. с предназначение: жилищна сграда, двуетажна, както и СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 86 кв.м., едноетажна, представляваща постройка на допълващо застрояване.

С нотариален акт за собственост № 163, том ІХ, дело № 1366/1973 год. на нотариус при СРС В.М. е признат за собственик на гореописаното дворно място с построена в него жилищна сграда и две стопански постройки. Съгласно удостоверение за наследници № 303/18.03.2019 год. на община К. В.М. е починал на 08.05.1981 год. и е оставил като наследници по закон 1. Г.К. М. – съпруга /починала на 16.01.2011 год./; 2. Б. В. М. - син, починал на 21.03.2011 год., който от своя страна е оставил като наследници по закон ответницата М. М. М. /съпруга/, В. Б. В. – син и Л. Б. Т. – дъщеря, и 3. Т. В.а А. – дъщеря, починала на 27.02.2016 год.

С нотариален акт за дарение № 166/18.12.2008 год. на нотариус с район на действие КРС Т. В.а е дарила на брат си Б. М. притежаваната от нея идеална част от гореописаните недвижими имоти, а именно: ½ идеална част от поземления имот, заедно с ¼ ид.ч. от изградената в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда със засторена площ 80 кв.м., построена със строително разрешение № 124 от 11.09.1975 год. и одобрен архитектурен проект № 414 от 26.04.1974 год.

С нотариален акт за дарение № 131/17.09.2019 год. на нотариус с район на действие КРС М. М. е дарила на своя внук Т. В. притежаваната от нея идеална част от гореописания имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.

С н.а. № 88/28.11.2019 год. на нотариус с район на действие КРС В. В. е дарил на своя син Т. В. своята идеална част от гореописаните имоти, като си е запазил правото на ползване пожизнено и безвъзмездно на съответната идеална част от втория етаж на жилищната страда.

2

Така по отношение на поземления имот ищцата се явява собственик в качеството на наследник на В.М. на 1/3 идеална част, а ответникът Т. В. по дарение от своята баба и от своя баща – на останалите 2/3 идеални части от имота. По отношение на притежаваното право на собственост върху построената в мястото жилищна сграда твърди, че същата е съществувала като едноетажна, за която е признато правото на собственост на наследодателя В.М. през 1973 год., като през периода 1974-1975 год. същата е надстроена и към настоящия момент представлява двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., в която освен описаните в нотариалните актове два етажа има и сутерен /приземен етаж/, чието предназначение също е жилищен етаж, като ответницата ползва две стаи от този приземен етаж и понастоящем. От 2007 год. В. В. реално не е ползвал нито поземления имот, нито къщата, като е посещавал инцидентно имота. Същият живее постоянно в гр. С. със семейството си. В действителност единствено майката на ищцата ползва описания имот и живее в него постоянно. След смъртта на баща й Б. М. ищцата посещавала често имота, като полагала грижи за своята майка М. М., а в къщата заедно със съпруга си ищцата извършвала множество подобрения с лични средства. Въпреки това от 2019 год. била лишена от ползването на имота поради влошени отношения с М. М.. Това обуславя и правния й интерес от предявените искове за разпределяне ползването на дворното място и находящите се в него стради, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС

Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от дворното място, а ответникът Т. В. е собственик на 2/3 идеални части от имота, както и на съответните идеални част от находящите се в имота сгради. Доказа се също така от приетите по делото нотариални актове, че М. В.а си е запазила пожизнено правото на ползване върху притежаваните от нея идеални части от дворното място и сградите, а В. В. – правото на ползване върху притежаваната от него идеална част от втория етаж на жилищната сграда.

Съдът намира, че в производството по делото необходими другари са и носителите на вещното право на ползване върху имота – М. В.а и В. В.. Това е така, тъй като собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са задължителни необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота, като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях, защото разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на голото право на собственост /определение № 37 от 09.03.2010 г. по гр. дело № 167/2010 г. на ВКС на РБ, I г. о.; решение № 421 от 19.05.2010 г. по гр. дело № 581/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл.

290 ГПК и др./.

В качеството си на притежател на вещно право на ползване върху идеални части от втория жилищен етаж, предмет на производството за разпределение на ползване по чл. 32, ал. 2 ЗС, ответникът В. В. има качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 3

ГПК, тъй като ще е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.

С оглед това съдът намира, че производството по делото неправилно е било прекратено по отношение на посочения ответник, а разпределението на процесните имоти е било извършено без неговото участие. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва д а обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

Това обуславя извод за недопустимост на обжалваните решения, като постановени без участието на необходим другар, поради което същите следва да бъдат обезсилени, а делото – вярнато на районния съд с указания да конституира отново като страна в процеса В. В. и разпределението на ползването на имотите да бъде извършено с негово участие.

При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид и следното:

Ишцата по делото е предявила иск за разпределяне ползването не само на дворното място, но и на находящите се в него сгради, като изрично е посочила, че иска да й бъде предоставена за ползване и реална част от жилищната сграда.

Когато съсобственият имот е жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците с право на ползване, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване на определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респ. на част от тях. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено.

Съдебна администрация по разпределение на ползването се осъществява според правата на всеки съсобственик в съсобствеността. Когато даден съсобственик ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг съсобственик, неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС. По същия начин се постъпва и когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден 4 съсобственик да реализира правото си на лично служене с общата вещ. Искането за реално ползване обхваща и искането за парично обезщетяване независимо дали поради предоставяне на реално ползване неотговарящо на правата в съсобствеността или поради липса на възможност за предоставяне на реално ползване. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС /вж. в този смисъл решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г. на ВКС на РБ, II г. о. и др./. При новото разглеждане на делото следва да се изясни и волята на ответниците, които притежават право на ползване върху имотите, като им се укаже да посочат дали всички или част от тях желаят предоставяне на реална част от дворното място и/или сградите за общо ползване. Съдът служебно следва да извърши проверка и за това дали ответникът Т. В. е все още малолетен или е навършил 14 години, при което същият ще следва да бъде призоваван и да участва в процеса лично и със съгласието на неговата майка К. Т..