Решение № 13173 от 03.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50839/2022
- Вид
- Решение № 13173
- Подписан
- 03.07.2024
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13173 гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110150839 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ...., ЕИК ....., срещу ...., ЕИК ...., с правно основание чл.
411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2729,64 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 2714,64 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 21110740023/2021 и 15 лева направени ликвидационни разноски, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „....“ модел „....“, с рег. № ...., вследствие на ПТП, станало на 22.12.2021 г., гр. ...., до .... по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „....“, модел „...“, с рег. № .... – Н. Н., която предприела за заобикаляне на спрял автомобил и реализирала ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“, Клауза „Пълно Каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек автомобил „....“, застрахован при ответното дружество, водачът му предприел маневра за потегляне и ударил лек автомобил марка „....“, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – повреда на преден и заден десен калник, предна и задна дясна врата. Твърди, че щетите са на стойност 2714,64 лв., като поддържа, че на 07.02.2022 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е направил ликвидационни разноски 1 по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 28.01.2022 г. покана, плащане не е последвало. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка, характера и размера на описаните вреди. Оспорва виновното поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорва щетата да е настъпила на описаното място и вследствие на удар със застрахованото при ответника МПС. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2714,64 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 21110740023/2021 и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „....“, с рег. № ...., вследствие на ПТП, станало на 22.12.2021 г., гр. ...., до .... по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „....“, модел „...“, с рег. № .... – Н. Н., която предприела за заобикаляне на спрял автомобил и реализирала ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните 2 по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 27.02.2023 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „....“, е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, лекият автомобил марка „....“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 2714,64 лева на 07.02.2022 г. по банков път, ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на 21.02.2022 г. и плащане на застрахователно обезщетение не е получено.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й. Й. и показанията на разпитаните по делегация свидетели М. Г. П. и Н. С. Н., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като последователни, се установява следният механизъм на ПТП: на 22.12.2021 г., около 16,00 часа при ясно и сухо време, в гр. ...., до IX ОУ, с около 30 км/час, в лявата пътна лента, в посока на север към светофара на ул. "...", на платно с по една лента за движение във всяка посока, разделено с непрекъсната линия, на място, където в посоката на движение на автомобила „....“, се обособява втора лента за движение за престрояване наляво на светофара (лист 81), се движел лек автомобил марка „....“, управляван от водача Н. С. Н.. Пред входа на училището, водачът на лекият автомобил „....“ подал ляв мигач и предприел маневра за заобикаляне от лявата страна на внезапно спрял пред входа на училището автомобил (лист 80). Тъй като в този момент, зад нея, в съседната пътна лента се движел лекият автомобил марка „....“, водачът на лекият автомобил „....“ реализирал удар с него, след което предприел маневра за прибиране на автомобила зад спрялото попътно, пред входа на училището МПС. Ударът за лекият автомобил марка „....“ е в предна дясна част, а за лекият автомобил марка „....“ –в страничната лява част. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочено, че вина за ПТП носи водачът на лекият автомобил „....“.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните гласни доказателства, заключението на САТЕ и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 12.06.2024 г., съдът намира, че се установи противоправност в поведението на водача на лекия автомобил „....“, изразяваща се в това, че застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра за заобикаляне на спряло пред него превозно средство без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него и е извършил маневра, която е свързана с внезапно навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Съгласно утвърдената съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при транспортните престъпления, приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. Такава преценка водачът 3 на застрахования при ответника автомобил не е извършил, с което е станал причина за ПТП.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Това се установява и от волеизявлението на водача на лекия автомобил марка „....“, обективирано в Двустранния констативен протокол за ПТП, съставен непосредствено след инцидента.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила марка „....“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, не се установява по правилата на чл. 154 от ГПК – без съмнение, че водачът на автомобила марка „....“ с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, тъй като не се установява дали същият е управлявал МПС в лентата за престрояване наляво на светофара когато е бил ударен или ударът е настъпил преди разделяне на лентите и водачът на „....“ е изпреварвал попътно движещите се автомобили в лентата на срещно движение.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „....“ са преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, както всички вреди по автомобила, с изключение на тези по левия калник, с в причинна връзка с механизма на ПТП.
Въз основа на уведомление на водач на „....“ до ищеца е образувана преписка по щета № 21110740023/2021 г. , изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза на 07.02.2022 г., което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на 4 увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 411, изр. първо от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата.
Между страните не е спорно и се установява, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия автомобил марка „....“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.