Решение № 9457 от 17.07.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9457

Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ канд № 20267050701407 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано e по касационна жалба от Заместник–кмета на Община Варна против Решение № 403/03.04.2026 г., постановено по АНД № 20253110204014 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 000026/10.09.2025 г., с което на „СТАТ“ ООД, [ЕИК] за нарушение на чл. 23, т. 3 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна (НОРТОВ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.

Касаторът счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно ВРС за да отмени НП е приел, че случая е маловажен. Излага съображения, свързани със съставомерността на извършеното нарушение като твърди, че нарушения от този вид са често срещани, на територията на Община Варна, поради което налагането на административно наказание цели постигането на дисциплиниращ ефект спрямо нарушителя и едновременно с това има превантивен ефект спрямо останалите граждани. Прави се искане от съда да отмени въззивното решение и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С молба с.д. 12934 от 17.06.2026 г. процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа подадената касационна жалба и по същество моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - „СТАТ“ ООД в депозиран по делото отговор на касационна жалба вх. № 35060 от 04.05.2026г. и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски по представен списък. В открито съдебно заседание изложените в жалбата съображения и направените искания се поддържат.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 000026/10.09.2025 г., с което на „СТАТ“ ООД, [ЕИК] за нарушение на чл. 23, т. 3 от НОРТОВ и на основание чл. 31, ал. 1 от същата Наредба, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева или 2556.46 евро.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че на 01.04.2025г. служители на Община Варна, отдел „Управление на отпадъците“ и отдел „Строителен контрол“ сред които св. Н., извършили проверка на строителна площадка, находяща се в ПИ с идентификатор № ***, при която установили замърсяване, извън територията на обекта с пръст, пясък, наноси и натрошен стиропор, на площ около 10 кв.м. на пътното платно и прилежащия тротоар на [улица]и [улица]. Прието било, че замърсяването е вследствие на извършване на строително-монтажни работи в обект „Жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-463 за жилищно строителство, магазини и гаражи“, ПИ с идентификатор № ***, кв.28 по плана на 8-ми м.р., [улица], гр. Варна. За проверката е съставен Констативен протокол № 000018/01.04.2025г., който е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и с който на дружеството били дадени задължителни предписания да се почисти допуснатото замърсяване в срок до 08.04.2025г., както и да не се допуска замърсяване на прилежащите части на строежа.

На 01.04.2025 г. св. Н. съставил АУАН срещу дружеството „Стат“ ООД, [ЕИК], със седалище гр. Варна, [улица], ет.2, ап.10, представлявано от Н. М. С. и А. И. А., като управители за това, че на 01.04.2025г., в гр. Варна, като изпълнител на СМР е допуснало замърсяване на пътното платно, както и прилежащите тротоари на [улица]и [улица]. Актът бил надлежно предявен на представляващ дружеството, като в законоустановения срок постъпило писмено възражение по съставения АУАН, но същото било преценено като неоснователно.

Въз основа на АУАН, на 10.09.2025г. е издадено процесното наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство, с което била възприета фактологията, отразена в АУАН.

Посочена била правна квалификация на извършеното нарушение по чл.23, т. 3 от Наредбата. На дружеството било наложено административно наказание на основание чл.31, ал. 1 НОРТОВ – имуществена санкция в размер на 5000 лева.

За да отмени процесното НП, ВРС приел, че описаните факти съотнесени към разпоредбата на чл. 23, т. 3 НОРТОВ, не обосновават ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Според ВРС остава неясно по какъв начин фактите от обвинението са били отчетени като допуснато замърсяване на платното, както и прилежащите тротоари, в нарушение на чл. 23 т. 3 НОРТОВ и в този смисъл от една страна съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице, а от друга е налице напълно необоснована правна квалификация на деянието. Евентуален състав на нарушение е неизводим и от приложената санкционна разпоредба на чл. 31 ал. 1 НОРТОВ, която визира общо санкциониране за нарушения на разпоредбите на Наредбата за физическите лица и юридическите лица. Още по-вече и че АНО е приел, за да приложи санкционната разпоредба, че друго дружество „Руник“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 23 т. 3 НОРТОВ.

С оглед направените изводи, районният съд отменя обжалваното НП.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно, като по отношение на същото не са налице твърдяните касационни основания, обосноваващи отмяната му. Атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от въззивния съд въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

В допълнение следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН са регламентирани реквизитите, които задължително трябва да съдържа наказателното постановление, като липсата или несъответствието им с действителните такива съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е посочено, че наказателното постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер. По отношение на юридическите лица идентификационните белези са наименование /фирма/, идентификационен код, седалище, законен представител. В случая в диспозитива на НП за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на "СТАТ“ ООД. От друга страна в обстоятелствената част и мотивите на НП за извършител е посочено друго юридическо лице, а именно „Руник“ ООД. Видно е, че това са различни юридически лица, което формира извод, че санкционираният правен субект е различен от този, който е описан като извършил нарушението. Съдът намира, че не може в случая да се приеме, че се касае за техническа грешка, тъй като констатираното съществено разминаване създава неяснота и съмнение относно соченото за нарушител юридическо лице, което води до нарушаване правото на защита на нарушителя. Наред с това се затруднява и възможността за адекватен съдебен контрол, доколкото извеждането по тълкувателен път на субекта, който е осъществил състава на нарушението и чиято отговорност се ангажира, е недопустимо. Изложеното само по себе си обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В тази връзка, при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, доколкото безспорно, авторството на деянието следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, а в случая административнонаказващият орган не е направил това. Предвид правораздавателния характер на наказателното постановление, въпросният реквизит не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на други документи, приложени към административно-наказателната преписка.

Както беше посочено по-горе допуснатите нарушения на административнопроцесуалните норми, изразяващи се в неточно посочване на самоличността на нарушителя, с което следва да бъде индивидуализиран, са съществени, тъй като те водят до неяснота в авторството на извършителя, а това във всички случаи води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за отмяната му. Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващия орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Неоснователно е възражението на касатора, че за да отмени процесното наказателно постановление, въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 28 ЗАНН. В настоящият случай в процесното решение ВРС не е обсъдил изобщо наличието на предпоставки за прилагане на цитираната норма за маловажност и не е отменил наказателното постановление на това основание.

С оглед гореизложеното решението на районния съд с което е отменено НП следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на съдебни разноски. Пред настоящата касационна инстанция се претендират разноски в размер на 350 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.06.2026 г., обективирани и в списък по чл. 80 ГПК. Касаторът прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат, което касационният състав намира за неоснователно. Претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като същото е съобразено както с фактическата и правна сложност на делото, така и с положеният от адвоката труд в касационното производство, който включва изготвяне на отговор по касационна жалба и участие в едно открито съдебно заседание, поради което следва да се приеме за справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид това в тежест на Община Варна, следва да се възложат разноски за касационното производство в размер на 350 евро.