Присъда № 151 от 28.09.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 151 от 28.09.2026г. по НОХД № 109/2026г. по описа на РССливен РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д. П. К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, преди започване на разпоредителното заседание пострадалото лице Х. А. Х. заяви, че не желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира след редукцията по чл. 58а от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Т. от АК-Сливен не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание подс. К., редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

В предоставеното му право на лична защита подсъдимият, моли да му бъде наложено минимално наказание, а при предоставеното му право на последна дума, изразява съжаление за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.07.2025г. в гр. Тв. подс. К. заедно със свид. М.К.К., с която живеел 1 на семейни начала, посетили игрална зала - казино клуб „777“, където изхарчили парите си. Тръгнали към ЖП Гарата, но по пътя подс. К. решил да извърши кражба на чужда движима вещ - кон, който знаел, че е пуснат на свободна паша в кв. „К.“. Същият не споделил на свид. К. за намеренията си.

След като двамата стигнали до пасището, подс. К. съборил един от коловете на електропастира, с който било заобградено пасището и той паднал. Подс. К. отишъл до коня, който е собственост на свид. Х. А. Х. и успял да се качи върху него. Свид. К. също успяла да се качи върху животното седейки зад подс. К. и така яздейки коня двамата се прибрали в с. С., общ. Тв.. По пътя били забелязани от свид. П.Ст.Зл.. Подс. К. видял, че конят е женски, т.е. кобила, която завързал в близост до къщата им. На следващия ден подс. К. се обадил на негов познат от село Ценино, общ. Нова Загора - свид. М.Н.Ат., за да му продаде животното. Последният заедно със свид. К. Стойков И. отишли в дома на подс. К.. Свид. Ат. харесал кобилата и заплатил за нея сумата от 3000 лв., след което я натоварили на буса, с който свидетелите Ат. и И. били пристигнали. На следващия ден свид. Ат. закарал кобилата на пазара в с. Злати войвода, общ. Сливен, за да я продаде или да я замени за друго животно.

Отново бил със свид. И.. Успял да замени кобилата, т.е. да направи трампа за други два коня, които били собственост на неизвестни на него две лица от гр.

Раковски. Тези два коня свид. Ат. продал на други лица, които също не познавал.

За нуждите на разследването била назначена и изготвена съдебновидеотехническа експертиза, при която на хартиен носител били свалени кадри от видеозаписи.

В хода на разследването била изготвена и оценителна експертиза от заключението на която е видно, че стойността на инкриминираната вещ кобила порода „белгийски тежковоз“, 10 годишна възлиза на 4600 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: Х. Х. – л. 40, П.Зл. – л. 49, К. И. – л.

60, М. Ат. – л. 61, М. К. – л. 62,и Д. К. – л. 64.

2

Даде вяра на обясненията на подс. К., дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно-техническа и оценителна експертизи, тъй като не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. К. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.

1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 12.07.2025г., в гр. Тв., кв. „К.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - кобила, порода „белгийски тежковоз“ на стойност 4600лв., от владението на собственика й Х.

А. Х. от гр. Тв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

От обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел горепосочената движима вещ, без съгласието на собственика, като е прекъснал досегашното владение върху нея и установил трайна фактическа власт върху същата. Подсъдимият е засегнал обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От приложената по делото справка за съдимост на лицето е видно, че подс. К. е многократно осъждан. Безспорно е установено, че подс. К. е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. От справката за съдимост на лицето е видно, че със Споразумение от 24.11.2021г. по НОХД 1221/2021г. на PC - Сливен, влязло в законна сила на 24.11.2021г., на подсъдимия е било определено наказание 3

„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.

195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НПК. Наказанието било изтърпяно на 29.03.2023г. Това осъждане изпълва признаците на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. От изтърпяване на наказанието, към момента на извършване на настоящото деяние, не са били изтекли пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. К. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Той е бил е наясно, че отнема вещ, която е чужда. Имал е присвоително намерение спрямо нея, за което свидетелства и факта, че след отнемането й се е разпоредил с нея. Деянието е довършено, вещта, предмет на престъплението е била във владение на подсъдимия, който се е разпоредил с нея. Имуществените вреди не са възстановени.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието на органите на досъдебното производство и изразеното съжаление за случилото се.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия. Предишните осъждания на подс. К., които обосновават „опасен рецидив“, представляващ квалифициращ признак на деянието, не следва да се вземат предвид като отегчаващи отговорността му обстоятелства, тъй като те са съобразени при определяне на по-тежки наказания в НК и при определяне на наказанието, не следва да се вземат повторно като отегчаващи вината обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

Изложените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за извършеното от подс. К. престъпление следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това за извършено от него престъпление по основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, съдът му определи наказание „Лишаване от свобода” малко над минимума, а именно за срок от 4 две години и шест месеца. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца. Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.

Съдът намери, че не са налице предпоставките за прилагане на института на условното осъждане, т.к. видно от приложената по делото справка за съдимост същият е осъждан и към датата на деянието не е била настъпила реабилитация за всичките му осъждания. Поради изложеното, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно, при първоначален строг режим.

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

С присъдата съдът отне в полза на държавата, иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. CD-R, поставен в плик, намиращ се на л. 68 от досъдебното производство, като постанови да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.

Съгласно правилата на процеса, подс. К. бе осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 91.23 евро, в полза на ОД на МВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 151 гр. Сливен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова

Съдебни

Стоянка Г. Йорданова заседатели: Стоянка З. Черкезова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова и прокурора В. П. И. като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20262230200109 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. К. – роден на .....г. в с. С., общ. Тв., живущ в с. С., общ. Тв., ул. „Пр. № .... циганин, български гражданин, неграмотен, неработи, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2025г., в гр. Тв., кв. „К.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - кобила, порода „белгийски тежковоз“ на стойност 4600лв., от владението на собственика й Х. А. Х. от гр. Тв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК във вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година и ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим