Решение № 19245 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19245 гр. С., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110113408 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 82826/10.03.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 40422/30.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, поправена с Разпореждане № 44718/14.03.2025г., издадена по ч.гр.д. № 71063/2024г. на СРС.

Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника Т. С. С. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 4, аб. № ******, както следва:

1605,18 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода 01.12.2021г.-31.12.2021г. и м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

201,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.02.2022г.-21.11.2024г.;

82,37 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

17,60 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-21.11.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, 1 изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Р.П. / юрк. Б.А.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. С. С. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насрочените по делото открити съдебни заседания се явява лично или не се явява, като не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от сключената съдебна спогодба, обективирана в протокол от проведеното на 14.10.1993г. публично съдебно заседание по гр.д. № 991/1993г. на Софийския районен съд, 48 състав, Н.К.С. и Т. С. С. са придобили в общ дял собствеността върху недвижими имоти, сред които апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 9, вх. І, ет. ІІ, заедно с припадащите му се площи, права и помещения, идентичен с топлоснабдения имот. От страна на Т. С. С. е подадено заявление за откриване на партида за битово топлоснабдяване /л. 20-21/.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 2

(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Доколкото в съдебно-спогодителния протокол не са посочени дяловете на Н.С. и Т. С. в процесния апартамент, то следва да се приеме, че същият е придобит от тях при равни дялове /чл. 30, ал. 2 ЗС/, т.е. всеки е станал собственик на по 1/2 идеална част от него. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 5214/16.09.2013г. на Столичната община – Район „Красно село“, Н.К.С. е починала на 01.09.2013г., като е оставила за свои наследници по закон синовете си С.Н.А. и Т. С. С.. Така половината дела на С. е наследена от С.А., а другата половина – от Т. С., откъдето последният е станал собственик на общо 3/4 идеални части от имота. Оттук и ответникът носи отговорност за задълженията, свързани с доставка на топлинна енергия до апартамента, съразмерно на дела си в него, а именно – за 3/4 от тях.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебнотехническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената/изчислена/отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от 3

Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „************“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Установено е, че дължимата сума за доставена до имота топлинна енергия възлиза на 1885,24 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява заплащане на суми, относими към процесния период, в размер на 485,05 лева, в подкрепа на което са част от представените от ответника документи за извършвани плащания. Другата част касаят суми, неотносими за процесния период. Така, при отчитане на направените плащания, дължимата сума за доставена топлинна енергия възлиза на 1400,19 лева, от която ответникът дължи 3/4 – 1050,14 лева.