Решение № 51 от 20.03.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Свищов, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100543 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искfle с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Т” ЕАД, ЕИК *, твърди, че по заявление на ищеца било образувало ч.гр.д.

№ 65/2025 г., по описа на Районен съд – Свищов, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Х. С. В., като с издададените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 258/2025 г. по описа на ЧСИ С.К.. Сочи, че с разпореждане на съда им било указано, че могат да предявят иск за установяване вземането си. Твърди, че на 19.01.2024 г.„Т” ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № 7053552127 (Приложение № 2) с ответника Х. С. В.. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му, определен бил общ размер на потребителския кредит от 7000.00 лв. Съгласно чл.7,т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превеждал средствата по. кредита по сметка на Кредитополучателя.Общото крайно задължение на ответника, съгласно Договора възлизало на 12284.59 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, от които 35 вноски по 341.23 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 341.54 лв. Уговореното било между страните, че възнаграждението се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 41.09 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Навежда твърдение, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.06.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.06.2024 г., 25.07.2024 г, 25.08.2024 г. Считано от 22.11.2024 г. била настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора. Посочва, че в Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (основание чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че взаимната 1 кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това в писмен вид. Така уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в договора и получено от ответника. Твърди, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (24.01.2025 г.), задължението на Х. С. В. по Договора, било в размер на 8048.94 лв. (6572.48 лв. Главница и 1265.12 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 15.01.2025 г. е било в размер на 211.34 лв. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Т” ЕАД сумата в размер на 8048.94 лв., от които: 6572.48 лв. главница, 1265.12 лв. договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 22.11.2024г, 211.34 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (24.01.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото взема становище , че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Х. С. В.. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на действителния ГПР – чл. 11 ал. 1т. 10 вр. чл. 22 ЗПК.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 65/2025г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Т” ЕАД, ЕИК * е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Х. С. В. с ЕГН **********ответник по настоящото дело за дължими суми и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите 6572,48 лева (шест хиляди петстотин седемдесет и два лева и 48 ст.)- главница; договорна лихва в размер на 1265,12 лева (хиляда двеста шестдесет и пет лева и 12 ст.) за периода от 25.06.2024г. до 22.11.2024г., обезщетение за забава в размер на 211,34 лева (двеста и единадесет лева и 34 ст..) за периода от 25.06.2024г. до 15.01.2025г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 240,98 лева двеста и лева и 98 ст.)- разноски по делото, от които 160,98 лева - ДТ и 80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд, с разпореждане от 746/28.05.2025 е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като в законоустановения срок длъжникът е подал възражение, в която заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.

Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит №

7053552127/19.01.2024г., кредиторът „Т” ЕАД, ЕИК * е отпуснал на длъжника - ответник в настоящото производство потребителски паричен кредит в размер на 7000 лева, при следните условия: годишен лихвен процент - 41,09 % и годишен процент на разходите 48,98 %. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 12284,59 лева. Договорен бил срок на кредита - 25.01.2027г. Кредитът е следвало да бъде върнат на 36 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в общ размер 341,23 лева, последната изравнителна в размер на 341,54 лева, на определени дати в погасителния план, наречени „Падеж“, първа - на 25.02.2024 г. и последна на 25.01.2027 г. С клаузата на чл. 9.4 било договорено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно чл. 16.2 от 2 договора при пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от дата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на Потребителя започва да се начислява законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. В този случай, предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия или друга.

Видно от представяния стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат с параметрите на договора, в това число и ГПР.

Със заявление -декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ответникът е заявил желание и да съгласие за сключване на процесния договор.

Представено по делото е уведомление за предсрочна изискуемост от 07.11.2024г. ведно с обратна разписка, с което кредитора уведомява длъжника за неизпълнение на задължението му за заплащане на вноски с падеж 25.06.2024, 25.07.2024г., 25.08.2024г., поради което обявява задължението му по кредита за изцяло и предсрочно изискуемо.

Уведомлението достигнало до ответника на 22.11.2024 г. /л.15 и 16/.

Представена е и справка от НОИ за сключени трудови договори на ответника.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК - 24.01.2025г. за покриване на задълженията по процесния кредит е постъпила суми в размер на 1400,00 лева. ВЛ е заключило, че неплатената главница по договора е в размер на 6572,48 лева, неплатена договора лихва за периода 25.06.2024г. до 22.11.2024г. в размер на 1265,12 лева и неплатено обезщетение за забава в размер на 211,34 лева, които суми изцяло съвпадат с претендираните от страна на ищеца. Посочено е в заключението, че към датата на представените справки от „Т” ЕАД - 01.12.2025г. не са настъпили промени в размера на неизплатените задължения по процесния кредит. В съдебно заседание ВЛ заяви, че поддържа заключението. Поясни, че на 30.05.2024 г. са постъпили 1400 лева, което е единственото плащане по процесния кредит, като общата сума по задълженията е в размер на 8048,94 лева, което е равнение с исковата молба. Във втория въпрос е поставен въпрос за дължими суми по застраховка. Съгласно чл. 7.1 от процесния договор общ размер на кредита за размер на застрахователната премия е записано нула, т. е. няма задължения.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е установяване на твърденията в исковата молба, а именно: сключения договор за потребителски кредит, параметрите му, предоставения кредит, срока на издължаване, забава на длъжника, настъпване предсрочна изискуемост на вземането и уведомяване длъжника за това, основание за начисляване на договорна и законна лихва, период. Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест за установяване факта на плащането, като не ангажира доказателства в тази насока.

По отношение на направените от страна ответника възражения за недействителност на процесния договор, въведени с писмено становище, съдът намира същите за преклудирани на осн. чл. 133 от ГПК, поради което не подлежат на разглеждане. Следва да бъде отбелязано, че и навеждането на възражението за пръв път с писмената защита е недопустимо, тъй като по този начин се лишава ищецът от възможността да ангажира доказателства за неговото опровергаване.

3

Основателността на иска, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД по договор за потребителски кредит № 7053552127/19.01.2024г., сключен между ищеца и ответника, тъй като е за реално изпълнение, е обусловен от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита на сочените основания и размера на всяка една от претенциите си. По делото се установи по безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни отношения, основани на подписания от тях договор за потребителски кредит за сумата 7000 лева, които ответникът е получил, за което обстоятелство няма спор между страните. Ответникът се е задължил да заплати на кредитора 36 погасителни месечни вноски - 35 вноски всяка в размер на 341,23 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 341,54 лева, за периода от 25.02.2024г. до 25.01.2027 г., като падежа на всяка вноска е 25 - то число на съответния месец. Видно от договора за потребителски кредит, в чл. 9.1 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 41,09% фиксиран годишен лихвен процент по заема, а ГПР е определен в размер на 48,98 %.