Решение № 191 от 10.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Велико Търново, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500258 по описа за 2024 година С решение № 154 от 18.03.2024г. по гр.д. № 873/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново, е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр.Елена иск по чл.2 б ал.1 от ЗОДОВ срещу Районен съд-Велико Търново за заплащане на сумата от 2 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2022г. до окончателното плащане, които се твърди да са търпени поради разглеждане извън разумния срок на ч.гр. д. № 552/ 2021г. и гр.д. № 3281/ 2022г., двете по описа на РС-В.Търново, като неоснователен и недоказан.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон.

Сочи, че не са обсъдени всичките му доводи и относимите към тях доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните. Сочи, че неправилно съдът е приел, че основанията /правонарушенията/, въз основа на които ищецът търси обезвреда 1 на претърпените от него вреди почиват на два източника на правопораждащите фактически състави, т.е. се търси една обезвреда на две различни основания-по две отделни граждански производства в едно исково производство по един предявен осъдителен иск. Поради това моли да бъде обезсилено решението на ВТОС и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ВТОС. Счита, че решението на ВТОС е в противоречие с трайната практика на ВКС по цитирани от него три решения, в които е прието, че по реда на чл.2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи /безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост и др./, като разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, сложността на делото, поведението на ищеца и поведението на компетентните държавни органи. Сочи, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. Счита, че предвид предмета на гр.д. № 873/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново и по гр.д.

№ 189/ 2024г. на РС-Габрово, ищец по което е той, а ответник-органът на съдебната власт, в чийто състав е съдия-докладчикът, е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него, поради което е достатъчно „да срине“ делото на формално основание. Моли въззивният съд да отмени решението на ВТОС като неправилно и да уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Районен съд-Велико Търново чрез Адм.ръководител съдия Мл.Д.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-В.Търново да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са доказани оплакванията на ищеца за забавени действия или бездействия на РС- 2

В.Търново. Моли да бъде потвърдено като правилно решението на ВТОС.

Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

С оглед на това, че за валидността на решението съдът следи служебно, следва да се посочи следното: предявеният иск е разгледан от състав на окръжен съд, макар че по правилата на родовата подсъдност е подсъден на районен съд /след изменението на предявения иск от ищеца-размерът на исковата претенция от 39000лв. е намалена на 2 лв., допуснато от съда/. Това обстоятелство не влияе на валидността на решението, тъй като окръжният съд по арг. от чл.104 т.6 ГПК може да разглежда дела, подсъдни на районен съд, поради което в случая решението е постановено от законен състав на съда в пределите на правораздавателната му власт.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора-по спорното субективно право и вида на търсената защита спрямо него. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. В случая ищецът е очертал ясно предмета на спора и търсената с иска защита, като първоинстанционният съд се е произнесъл точно по тях.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа 3 на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че решението на ВТОС е в противоречие с трайната практика на ВКС по цитирани от него три решения, в които е прието, че по реда на чл.2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи /безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост и др./, като разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, сложността на делото, поведението на ищеца и поведението на компетентните държавни органи, е неоснователно. Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д. № 552/ 2021г. по описа на ВТРС и гр.д. № 3281/ 2022г. по описа на ВТРС, не е налице твърдяната от ищеца забава при разглеждането им. Първото дело представлява заповедно производство, по което РС-В.Търново е извършил срочно всички процесуални действия по издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, проверка срочността на възражението по чл.414 ГПК, произнасяне по искането за спиране, изплащане на указания на заявителя за възможността да предяви иск по чл.415 ГПК, по исканията за предоставяне на правна помощ, по частната жалба против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение. Освен това, в нарочно производство по чл.255 ГПК ВТОС не е констатирал бавност по администриране на частната жалба срещу ЗНИ.

Второто дело-гр.д. № 3281/ 2022г. по описа на ВТРС е образувано в деня на препращането му до ВТРС от ВТОС в изпълнение на акт на ВТАС и всички процесуални действия на съда са извършвани в срок. Към настоящия момент производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 15/ 2023г. по описа на ВТОС, което определение не е обжалвано от К.Т.. по делото ежемесечно са изисквани и прилагани справки за движението 4 на преюдициалното дело. Не се установяват действия или бездействия на РСВ.Търново по посочените две дела, които да са забавени и извършени в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.

Становището, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок, в случая е ирелевантно, доколкото първоинстанционният съд не е обсъждал наличието на вреди и техният размер, тъй като не е установил първия елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВналичието на твърдяната забава при разглеждането на посочените две дела на производство пред ВТРС, респ.- нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.

Оплакването, че предвид предмета на гр.д. № 873/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново и по гр.д. № 189/ 2024г. на РС-Габрово, ищец по което е той, а ответник-органът на съдебната власт, в чийто състав е съдия-докладчикът, е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него, поради което е достатъчно „да срине“ делото на формално основание, е несъстоятелно. Съдия-докладчикът по гр.д. № 873/ 2023г. по описа на ВТОС не е съдия в РС-В.Търново, който е ответник по делото, а е на длъжността „съдия“ в ОС-В.Търново.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 18.03.2024г. по гр.д. № 873/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6