Определение № 2895 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2895 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514634 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца И. Б. Т., ЕГН: **********, действаща чрез адв.Д.М.М. срещу Определение № 45388/30.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 65299/2024 г. по описа на СРС, 31 с-в, с което е оставено без уважение искането за изменение в частта за разноските по реда на чл.248, ал. 1 ГПК на решение № 16077 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 65299/2024 г. на СРС с присъждане в цялост на сумата 2200 лв. с ДДС – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът е приложил неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Следвало е съдът да присъди разноски за адвокатско възнаграждение заплатени в производството в размер на 2200 лв. с ДДС за предявените искове в тежест на ответника. Доколкото съдът не е присъдил с постановеното решение на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2200 лв. с ДДС в полза на ищеца, отправя се искане за присъждане на сумата.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК н е е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна. Съображения:

Отговорността за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност, като съдът се произнася, само ако е надлежно 1 сезиран.

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските.

Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане.В случая е налице първата хипотеза, тъй като с постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски, недоволен от което е останал ищеца.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от И. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406:

• главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните по делото - поради противоречие със закона;

• евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните по делото - поради заобикаляне на закона;

• евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 143 за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните - поради неравноправност;

• евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните - поради противоречие със закона.

С постановеното по делото решение съдът е признал за установено по предявения от И. Б. Т. срещу „Фератум България“ ЕООД, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие със закона.

С постановеното решение съдът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на И. Б. Т., сумата от 300,00 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и за заплатен депозит за ССчЕ.

2

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съображения изложени в постановеното решение, към които е препратил, сочейки, че искането представлява злоупотреба с права по см. на чл.3 ГПК. Изводът е формиран при съобразяване от съда, че цената на иска предмет на производството възлиза на сумата 255,60 лв., която сума представлява цената на иска за прогласяване нищожността на договора. Изложени са мотиви за злоупотреба с права, тъй като предвид цената на иска би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума.

Настоящият

Съображения: състав намира обжалваното определение за неправилно.

Съдът не следи служебно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в какъвто смисъл е и застъпеното становище в определение № 2428/14.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 2845/2024 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав.

Освен това в мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК е прието, че съдът намалява разноски само при направено искане на страната за това.

С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. При липсата на възражение за прекомерност, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение не подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдът несъмнено следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

В случая ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“ с 3 булстат № 177492004, представлявано от адв.Д.М.М. в размер на 2200 лв. с ДДС, като е отправено и искане за присъждането им. Съответно, от страна на ответника не е било подадено възражение срещу искането за разноски и не е отправено искане за намаляване размера на присъжданите в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед това, съдът намира че на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца се дължи в цялост заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС.

За обосноваване на този извод съдът съобрази, че в посочения случай не е установена злоупотреба с процесуални права по см. на чл.3 ГПК при договаряне и заплащане от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ цената на иска по предмета на спора.

Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е налице злоупотреба с процесуално право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и когато правото се упражнява в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). В този смисъл е решение № 189/20.06.2014 г., постановено от ВКС по гр. д. № 5183/2013 г.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т. е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.

В случая, според настоящия състав, не е установено недобросъвестно упражняване на материални права от страна на ищеца с договарянето и съответно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ размера на цената 4 на иска. Отделно, не могат да се споделят и доводите, че единствено съотношението между цената на иска и размера на претендираното заплатено адвокатско възнаграждение, могат да обусловят наличието за злоупотреба с права. Подобен извод би довел до заобикаляне на реда за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Липсват твърдения за раздробяването на претенции във връзка с конкретното облигационно правоотношение и образуване на повече от едно производства, а и в производството е претендирана недействителност на договора и пълния размер на недължимо платената сума, поради което и не може да приеме, че е налице поведение, което не отговаря на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/.

Освен това, както бе посочено, в случая е неприложимо даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в решение С-438/22 г., за това че съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а следва да извърши тази преценка при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. С цитираната разпоредба не е предвидено възлагане в тежест на ищеца разноските по спора, в случаи като настоящия- когато искът му е уважен, а ответникът не е възразил срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

На самостоятелно правно основание това процесуално поведение на ищеца /да договори и заплати адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ цената на иска/ в настоящия случай не обосновава злоупотреба с процесуални права по см. на чл.3 ГПК.

Упражняването на процесуални права в отклонение на добрите нрави и изискванията за добросъвестност съобразно цитираната разпоредба /при доказването им/ несъмнено ще лишат страната от правото на разноски.

В съответствие с изложеното въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно. Жалбата следва да бъде уважена, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 45388/30.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 65299/2024 г. по описа на СРС, 31 с-в, с което е оставено без уважение искането на 5 ищеца И. Б. Т., ЕГН: **********, за изменение в частта за разноските по реда на чл.248, ал. 1 ГПК на Решение № 16077 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 65299/2024 г. на СРС с присъждане в цялост на сумата 2200 лв. с ДДС – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО: