Определение № 26506 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26506 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110100822 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa с вх. № 153845 от 14.05.2026 г. от Е. В. К. чрез адв. А.

Д. за изменение на решение № 8105 от 04.05.2026 г. постановено по гр. д. № 822/2026 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следвало да се присъди претендираното възнаграждение в пълен размер от 1057 евро, позовава се на практика на ЕС като обосновава, че това произтича от необходимостта адвокатите да реализират печалба, да не бъдат демотивирани да предоставят безплатна правна помощ и да бъдат стимулирани да осъществяват качествено работата си.

Насрещната страна „*** не е депозирала становище в срока по чл. 248, ал.

2 от ГПК.

Подаденa e молбa с вх. № 153846 от 14.05.2026 г. от Е. В. К. чрез адв. А.

Д. за изменение на решение № 8105 от 04.05.2026 г. постановено по гр. д. № 822/2026 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че заповедния съд не се бил произнесъл по разноските, поради което имало непълнота, която следвало да се отстрани по реда на чл. 248 ГПК. Претендира се сумата от 245.42 евро с ДДС за предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Насрещната страна „*** не е депозирала становище в срока по чл. 248, ал.

2 от ГПК.

1

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

С решение № 8105 от 04.05.2026 г. постановено по гр. д. № 822/2026 г. по описа на СРС, 39 състав, е прогласен за нищожен договор за паричен заем № 6109901 от 30.12.2024 г., поради противоречието му със закона. С решението ответникът е осъден да заплати на Е. В. К., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 443.43 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 6109901 от 30.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-13.01.2026 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 443.43 евро, до пълния претендиран размер 467.55 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-13.01.2026 г. до окончателното плащане. С решението ответникът е осъден да заплати на Е. В. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 69.68 евро, представляваща разноски в исковото производство. Също така е осъден ответникът да заплати на чрез адв. А. З. Д., член на САК, със служебен адрес гр. София, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 180 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Е. В. К. пред СРС.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на 2 оплакванията във връзка с размера на възнаграждението следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 180 евро с ДДС. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. С оглед на даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 180 евро с ДДС е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. По отношение на втората молба, то следва да се посочи, че доколкото в настоящият случай няма заповедно производство, то няма основание за присъждането на разноски за същото. С оглед на гореизложеното молбите за изменение на решението в частта за разноските се явяват неоснователни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 153845 от 14.05.2026 г. и молбa с вх. № 153846 от 14.05.2026 г. от М. И. Д. чрез адв. А. Д. за изменение на решение № 8105 от 04.05.2026 г. постановено по гр. д. № 822/2026 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4