Решение № 2575 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2575 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110205207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на П. П. С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9716714 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя П. П.

С. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от П. П. С. се иска отмяна на обжалвания електронен фиш, като жалбоподателят сочи, че същият е неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушения на правила и норми. В жалбата си П. С. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателя П. П. С. редовно призован, не се явява и представлява.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител

В представени писмени бележки от СДВР, представлявана от директора Л. Н. депозирани чрез пълномощника му главен юрисконсулт С. К. се иска съдътъ да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен, като се навеждат подробни доводи в тази насока.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се отправя (немотивирано) възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.10.2023 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8227068 от ОДМВР Плевен, с който на жалбоподателя П. П. С. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посоченият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя С. на 31.01.2024 г. и влязъл в законна сила на 15.02.2024 г., като липсват данни да е бил оспорван по реда предвиден в ЗАНН от правоимащото лице.

На 23.09.2024 г. в 10:35 часа, в гр. София, по „Околовръстен път“ с посока на движение от ул. „Стар лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“ до административен номер „324“, като пътят е част от републиканската пътна мрежа и е извън населено място, жалбоподателят П. С. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Карса“, с рег. № ***, негова собственост.

На посоченото място на движение по пътя действало ограничение на скоростта от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя била отчетена със видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушение с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon М2“ № MD 1193 и същата била 116 км/ч. , като след приспаднат толеранс (в полза на водача) 3% била определена на 112 км/ч. Въз основа на установеното, бил издаден и обжалваният електронен фиш серия К № 9716714, с който на жалбоподателя П. С.а е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението било квалифицирано като повторно. Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 08.03.2025 година.

По доказателствата:

Настоящият състав прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8227068, справка за собствеността на автомобила, Заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол от периодична проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Български институт по метрология (БИМ), Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ от проверка на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“, идентификационен номер MD 1193, извлечение от регистъра на вписани типове средства за измерване от сайта на БИМ, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на 2 съставяне/връчване на обжалвания електронен фиш, справка за датата на съставяне/връчване на ЕФ сер. К № 8227068, ежедневна форма на отчет от 23.09.2024 г., протокол за използване на процесното АТСС рег. № 4332р74187/23.09.2024 г., сертификат за успешно завършен курс на обучение на Иван Лухов - служител в СДВР, с правомощие за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростен режим тип „CORDON M2“ № CORDON-M2 20200826/31, справка картон на водача; веществените доказателствени средства - снимка към процесния електронен фиш, снимка на разположението на АТСС и снимка на пътен знак В-26 за въвеждане на ограничение на скоростта от 80 км/ч.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни, еднопосочни и съответни на обстоятелствата предмет на доказване по настоящото административнонаказателно производство. От анализа им, настоящият съдебен състав достигна до извода, че правилно е била ангажирана административната отговорност на собственика на процесния лек автомобил (жалбоподателят С.). По отношение на л.а. марка „Ситроен“, модел „Карса“, с рег. № ***, няма вписан ползвател.

Жалбоподателят не е твърдял и не се е възползвал от правото си да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП (преценката е направена с оглед липсата на приложена такава декларация в административнонаказателната преписка), с която да посочи лице, на което е предоставил за управление лекия автомобил на процесната дата, ако действително такова предоставяне се е случило, доколкото в жалбата си П. С. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

От писмените доказателства свързани с одобрението, вписването и проведената периодична проверка е видно, че използваното на процесната дата АТСС Cordon M2, с идентификационен номер M D 1193 е одобрено и вписано АТСС, което е преминало надлежно периодична проверка и е годно автоматизирано техническо средство за контрол на правилата за движение, свързани със скоростта на управление на превозните средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед изложеното съдът кредитира изцяло снимковия материал – статични фотоизображения съдържащи се в административнонаказателната преписка, а именно снимката към ЕФ серия К № 9716714, снимката на разположението на коментираната в предходния абзац видео-радарна система, чрез която е установено нарушението на режима на скоростта. Съдът кредитира и снимката на въвеждащият ограничение на скоростта знак В-26, от която ясно се вижда, че с този знак е въведено ограничение от 80 км/ч на процесния пътен участък.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, както и в законоустановения 14-дневен срок - електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 08.03.2025 година – събота, като жалбата е изпратена по пощата до ОПП-СДВР на 24.03.2025 г. - понеделник (съгл. чл. 183, ал. 4 вр. ал.

2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – когато последния ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който се явява именно 24.03.2025 г., като действително датата 23.03.2025 г., на която е следвало да изтече срока е ден неделя – неприсъствен). Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При съставянето на процесния електронен фиш за налагане на глоба не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната му на формално основание. Издаден е от компетентна структура на МВР. Електронният фиш, предмет на проверка по настоящото производство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП (в редакцията актуална към датата на нарушението), спазен е и утвърдения образец.

От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил управляван от жалбоподателя С. е 116 км/ч. От протокола за проверка 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение 3% при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3% е приспадната в полза на жалбоподателя.

Налице е и правилно определен субект, отговорен за извършването на административно нарушение свързано с режима на скоростта за движение.

Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е собственик на процесното МПС – марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ***, като няма вписан ползвател, а и както бе посочено вече, П. С. не е подал декларация (по чл. 188 ЗДвП), която би послужила за анулиране на процесния ЕФ и ангажиране административнонаказателната отговорност на друго лице, което от обективна и субективна страна да е извършило нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Въпреки изложеното дотук, съдът намери, че са налице основания да измени акта по чл. 58д, т. 4 ЗАНН - издадения електронен фиш, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак (арг. от чл. 21 ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай, безспорно се доказа, че жалбоподателят П. С. от обективна страна не се е съобразил с въведеното със знак „В-26“ ограничение на скоростта от 80 км/ч.

От субективна страна, жалбоподателят П. С. е извършил нарушението при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал действащото 4 ограничение на скоростта, предвиждал е и е целял управлението на автомобила със скорост избрана от него, а не с максимално разрешената съобразно действащата нормативна уредба и вменената му с пътния знак, допускащ скорост на движение до 80 км/ч.

Не следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН, доколкото се касае за нарушение, чието извършване не се различава от другите нарушения от същия вид. Нарушението е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Не се твърдят и не се установяват никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото както на останалите участници в движението по пътищата, така и на самия нарушител, в случая жалбоподателят П. С.. Найсетне, жалбоподателят е установен да управлява лекия си автомобил с достатъчно високо превишение на скоростта от 32 км/ч. в час извън населено място, което категорично сочи, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид.