Решение № 49 от 23.01.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № ****363010**** по описа за **** година

Предявени са два осъдителни иска с правно основание по чл.149 от СК и чл.143, ал.1 от СК.

Производството е образувано по искова молба от непълнолетната Я. Н. Х. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Н. И. Н. с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Ш, ул.“**“ № 27, ет.4, ап.** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“***“ № 117Б, ет.1, чрез адв.

С. К. от ШАК срещу Н. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес с.В, ул.“****“ № ** В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на непълнолетната ищца, родена на **/**/****г. и към момента навършила четиринадесет годишна възраст. Родителите й нямали сключен граждански брак, като имали две деца - ищцата и брат й Х Н Х, роден на **/**/****г. Родителите й се разделили през месец октомври ****г. и оттогава баща й не се интересувал от нейните нужди и издръжка. За ищцата грижи изцяло полагала нейната майка. Я. била ученичка в 8-ми клас в ПГСАГ – Ш и нуждите за издръжка се увеличили.

Майката работила в „****“ ООД и реализирала доход около 1100 лв. Баща й работел в „****“ ЕООД – В, но не й бил известен размера на получаваното от него възнаграждение.

В заключение се иска осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 178.96 евро (350 лева) за минало време за периода от **/**/****-**/**/****г. и издръжка в размер на 255.65 евро (500 лв.), считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, които да се превеждат по банковата сметка на майката.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага, че исковете са допустими, но твърденията изложени в исковата молба са неверни. Бащата полагал грижи за детето, което често му гостувало, дори оставало по един месец в с. В през лятото. Неоснователно било да 1 се иска издръжка за минало време, тъй като ответникът не е преставал да дава средства и да поема разходите на детето, съобразно възможностите си. Оспорва се и размера на исковете, като завишени. Моли издръжката да се превежда, не по сметка на майката, а по сметка на детето. В заключение счита исковете за неоснователни и моли за отхвърлянето им.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. С. К. от ШАК, като се поддържа исковата молба. В хода на пренията се сочи, че размерите на издръжките са съобразени с икономическите условия на живот в страната, както и с възрастта на детето и нейните нужди. Така размерите на претенциите са напълно обосновани и се моли съда да ги уважи.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Д. Д. от ШАК.

Поддържа се писмения отговор, като се сочи, че искът за издръжка за минало време е изцяло неоснователен, защото такава не била определена, за да възниква задължение бащата да я дава, а същевременно се грижил финансово за детето, когато било при него. За издръжката за бъдеще време се възразява, че не са наведени твърдения защо се претендира в такъв размер, още повече, че ответникът реализирал доходи в минималния за страната размер.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото Удостоверение за раждане № ****** от **/**/****г. се установява по безспорен начин, че ответникът е баща на непълнолетната Я. Н. Х., родена на **/**/****г. от съвместното фактическо съжителство между родителите. Фактическата раздяла между тях настъпила през месец октомври ****г. Видно от Удостоверение изх. № ***** от **/**/****г. непълнолетната Я. посещавала редовна форма на обучение в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – Ш и през учебната ****/****г. е ученичка VIII – ми клас.

Майката реализира брутен доход в общ размер на 4 659.40 евро (9112.99 лв.) за периода от април ****г. до септември ****г. по трудово правоотношение с „****“ ООД, което се равнява на средномесечен доход от 776.57 евро. Ответникът представя Допълнително споразумение от **/**/****г. към Трудов договор № ***/**/******г. с работодател „Е“ ЕООД с основно трудово възнаграждение от 550.67 евро (1077 лв.).

В Социален доклад изх. № *********** от **/**/****г. от АСП – Ш се сочи, че родителите съжителствали без брак от ****г., като имали родени две деца – син Х Н Х, към момента пълнолетен и дъщеря Я. Н Х.. Раздялата им настъпила окончателно на **/**.****г., като майката споделя за оказано физическо насилие над нея и децата и оттогава не поддържат контакт. Детето няма здравословни проблеми, като личния й лекар е с практика в с. Б р, общ. В. Ищцата контактувала с роднините си по майчина линия, а с роднините на баща си – само когато е при него в гр.В, като основната причина да посещава баща си през летните ваканции са нейните приятелки. През лятото прекарвала по един месец при него, като бащата й давал по 10-20 лв. на ден, посещавала го и на религиозния празник „б“, като в останалото време не контактувала с него. Майката реализирала доход от 598.22 евро (1170 лв.), като получавала и ваучери за храна на стойност 102.26 евро (200 лв.). В социалния 2 доклад, изготвен по отношение на бащата от АСП-В П от **/**/****г. е отразено, че летните ваканции на ****г. и ****г. Я. гостувала при баща си в гр.В. След последното си гостуване прекратила контактите си с него. Бащата предоставял парични средства на Я. само когато е при него, но не и когато е в гр.Ш.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ш И. Н. – леля на ищцата по майчина линия, свид. Ш Ю Х – колежка на майката на ищцата, свид. Х М Х. – баба на ищцата по бащина линия и свид. Н Х. Х. – брат на ответника и чичо на ищцата.

Свид. Н. споделя, че родителите на Я. се разделени, като Я. се отглеждала от майка си и живеели в гр.Ш. При последното гостуване при бащата през лятото на ****г., бабата на детето се обадила да я приберат от В, защото излизала вечер до 22 часа. След това заедно с брат си и неговата приятелка пак отишли на гости по случай религиозен празник, но били изгонени и се прибрали разстроени.

Свид. Х разказва, че е колежка на майката на Я. и са близки от около година и половина. От нея знаела, че се грижи сама за детето. Лятото през ****г. Я. гостувала на баща си около месец и половина, но баба й се оплакала от нея и я прибрали много разочарована и разстроена. Отишла и на ба и се скарали и оттогава не е ходила там и не се чува по телефона с баща си.

Свид. Х. споделя, че внучката й Я. била при тях лятото, като предните зимни ваканции също била там, но откакто имало дело не поддържа връзка с тях. Когато била във В при баща си, той се грижил за нея, ходили на сватба и басейн, купувал и разни неща за ядене, също купувал дрехи и маратонки.

Свид. Х. казва, че брат му и Н. се разделяли по няколко пъти през съвместния им живот, като окончателно се разделили ****-****г. След това племенницата идвала при брат му в гр.В и цяло лято я издържал, но зимната ваканция на **** г. не е идвала.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, отчитайки близката родствена или приятелска връзка на свидетелите със страните.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното: При дела за издръжка съдът следва да изясни въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и материалните възможности на дължащият такава, като съобразно това се определя издръжката, която се дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно, като пълният размер на издръжката необходима за нуждите на детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.

Съобразяват се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от родителя, при когото живее детето. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка за непълнолетното дете и иск за период от една година преди завеждане на исковата молба пред съда.

3

По иска с правно основание чл.143, ал.1 от СК: Безспорно е по делото, че ответникът е баща на непълнолетната Я., което е видно и от удостоверението за раждане на детето. По делото е установено, че основната грижа за детето, включително и неговата материална издръжка е поета от майката. Детето е на навършени четиринадесет години, като нуждите му са свързани основно с ежедневните разходи, както и тези по образованието му. Предвид декларираните от родителите доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности и доколкото не е установено по делото необходимост от някакви извънредни разходи, месечната издръжка следва да се определи на 300 евро, като бащата да заплаща издръжка от 180 евро, а останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от майката. Аргумента на ответника, че детето е направило избор да остане с майката е ирелевантно за настоящото производство, което е с предмет дължими издръжки, а не решаване на въпроса за развод между родителите и упражняване на родителските права над детето. Бащата следва да поеме по-големия дял от издръжката, тъй като не полага непосредствените грижи за него. Това разрешение е съобразно т. 7 от Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС, където се приема, че усилията, които родителят полага във връзка с отглеждането на детето се вземат предвид при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Съдът съобразява този размер и с обстоятелството, че бащата няма задължения към други лица по закон към момента, като не са представени и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо ежемесечни разходи за лечение или други разходи. Същевременно съдът преценява възможностите на родителя да заплаща издръжката и я определя в размер около минималния с оглед реализирания от ответника доход (който е под минималната работна заплата за страната). Или с определения размер на издръжката се постига баланс между интересите на търсещия издръжка и дължащия такава. До останалия размер от 255.65 евро (равняващи се на 500 лв.), съдът намира, че искът следва да се отхвърли, тъй като не е подкрепен с достатъчно доказателства за определяне на издръжка в такъв размер.

Така определената издръжка ще се дължи от датата на завеждане на исковата молба – **/**.****г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, като е платима на непълнолетното дете до 25 – то число на месеца, за който се дължи по посочена в исковата молба банкова сметка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като следва да се допусне и предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

По отношение на размера на издръжката за минало време: Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Ответникът оспорва размера на търсената издръжка, излагайки твърдения, че е заплащал такава, но не може да представи доказателства, както и че финансовите му възможности са ограничени. По делото е установено, че окончателната раздяла между родителите на ищцата настъпила през втората половина на месец октомври ****г., като ищцата, заедно с майка си и пълнолетния и брат (и неговата приятелка) заживяли в гр.Ш. Оттогава за ищцата грижи полагала само нейната майка. Това 4 обстоятелство не се оспорва от ответника, който в писмения отговор посочва, че не дава средства на дъщеря си когато е при майка си в Ш. От показанията на всички свидетели, се установи също, че през летните ваканции на ****г. и ****г. оставала за един месец през лятото при баща си в гр.В и в този период грижите за нея поемал той. Посещавала го и през зимната ваканция на ****г., както и през време на религиозните празници, като след последния б не поддържа никакви контакти с него. Въпреки липсата на писмени доказателства за изплатените средства за издръжката на Я. в периодите, когато е била при него, то съдът намира за доказан факта, че през лятото на ****г. е пребивавала при бащата за период от един месец и той е поемал издръжката й. Точния размер на същата не е установен, но се твърди, че средствата са от 10 до 20 лв. на ден, като съдът счита за доказан размер от 160 евро ( 312.94 лева), като това твърдение не се оспорва от ищцовата страна. Съдът приема и признанието на ответника, че не предоставя средства на дъщеря си през останалата част на исковия период. Следователно бащата дължи издръжка за исковия период от **/**/******/**/****г., която се определя от съда в размер на 160 евро, с оглед възрастта на детето, липсата на други алиментни задължения от ответника към трети лица, както и с оглед реализираният от ответника доход. От издръжката за минало време в общ размер на 1920 евро следва да се приспадне сумата от 160 евро, която се доказа, че е дадена през лятото на ****г. от бащата в полза на дъщеря му, като за разликата от пълния предявен размер на издръжката от 2147.43 евро, представляваща сбора на издръжката от 178.96 евро за периода от **/**.****г. до **/**.****г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.