Решение № 18 от 13.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Благоевград, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500467 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П. Й., БАК, действащ като пълномощник на Е. Г. К., А. Г. М., В. Н. В., Н. Н. В., В. Г. П., всички от гр.Петрич против Решение № 900096/28.03.2022 година по гр.д. № 394/2021 година по описа на Районен съдгр.С., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.С..

Жалбоподателите релевират подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Считат, че същото е постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Правят искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск бъде уважен.

Претендират съдебни разноски за две инстанции. Не правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, действаща чрез пълномощник. Въззиваемият навежда подробни съображения, с които обосновава искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави доказателствени искания.

Във въззивното производство страните не се явяват, изпращат процесуални представители, които поддържат заявената позиция по спора. Пълномощникът на въззивниците представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на въззиваемата пледира за потвърждаване на атакуваното решение, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са събрани.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството пред Районен съд-С. е образувано по предявен от Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“*** № 2, А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.***, Г. Г.

В.а и В. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“*** № 7 отрицателен установителен вещноправен иска срещу Е. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***. Твърди се в молбата, че ищцата Е. К. е собственик на приземен етаж от жилищна сграда, построена в парцел V, кв.16 по плана на гр.С., състояща се от приземен, първи и тавански етаж, ведно с 1/5 идеална част от дворното място. Твърди се, че ищците А. Г. М., Г. Г. В.а и В. Г. П. са собственици при равни квоти на първия етаж от жилищната сграда и на по 1/5 идеална част от дворното място. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 188/1992г. по описа на РС-С. е извършена делба на жилищната сграда и дворното място, по силата на която таванският етаж в сградата е поставен в дял на И.Г.А., ведно с 1/5 идеална част от дворното място, приземният етаж ведно с 1/5 идеална част от дворното място е предоставен на ищцата Е. К., а на останалите три ищци в общ дял е поставен първия етаж от жилищната сграда, ведно с 1/5 идеална част от дворното място. Ищците твърдят, че след влизане в сила на делбеното решение, започнали да ползват приземния и първия етаж от жилищната сграда.

Твърдят, че И.А. рядко посещавал имота. Сочат, че през 2019г. узнали, че И.А. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение върху цялото дворно място и жилищната сграда, построена в него. Оспорват нотариалния акт като неверен, както и че И.А. е владял имота. Сочат, че И.А. е продал имота на ответника Е. Д. К. като оспорват правото на собственост на последната върху 4/5 идеални части от дворното място и жилищната сграда, построена в него. В молбата се навежда възражение, че таванският етаж в жилищната сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост. С изложеното обосновават правния си интерес от предявяване на иск да се признае за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на следния недвижим имот: 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.С., с площ от 351 кв.м., както и на сграда с идентификатор ***, разположена в същия поземлен имот, с предназначение на сградата жилищна, еднофамилна, на два етажа със застроена площ от 95 кв.м.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищците за упражнявано от последните владение на процесния имот. Релевира възражение за придобИ.е на имота по давност от приобритателя - И.А.. Твърди, че И.А. и неговият брат Л. П. са владяли имота от построяването на сградата, като през 1995г. И.А. заживял постоянно в имота. Твърди, че след влизане в сила на съдебно решение за делба / 29.12.2003г./ И.А. продължил да живее в имота до смъртта си на 17.07.2020г. Твърди, че от влизане в сила на съдебното решение е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 29.12.2013г., поради което на 19.07.2019г.

И.А. валидно се е снабдил с констативен нотариален акт, а по-късно е продал имота на ответницата. Сочи, че владее имота към момента на депозиране на исковата молба в съда.

В хода на съдебното дирене пред районната инстанция на мястото на починалата ищца Г. В.а са конституирани наследниците й по закон В. Н. В., ЕГН ********** и Н. Н. В., ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ул.“***.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, а събраните писмени доказателства /решение № 298, влязло в сила на 22.11.1993г. и решение № 415/26.09.1997г., влязло в сила на 29.12.2003г., постановени по гр.д. № 188/1992г. по описа на РС-С./, установяват по несъмнен начин факта на допускане до делба на съсобствения, придобит по наследство от Л.Г.П., починал на 09.02.1991г., на В. Г. П., А. Г. М., Г. Г. В.а, Е. Г. К. и И.Г.А., недвижим имот, представляващ парцел V, кв.16 по плана по регулационния план на гр.С., целият с площ от 350 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от приземен, първи жилищен и тавански етажи, при квоти по 1/5 идеална част за всеки съделител. С влязлото в сила съдебно решение по извършване на делбата в изключителен дял на съделителя Е. К. е възложен приземния етаж от гореописаната жилищна сграда, в изключителен дял на съделителя И.А. е възложен таванския етаж, а в общ дял на съделителките В. Г. П., А. Г. М. и Г. Г. В.а е възложен първи етаж от жилищната сграда и гаража. Парцелът, в който е построена жилищната сграда е възложен в общ дял на всички съделители.

Не се спори по делото, че парцел пети и жилищната сграда в него, предмет на съдебната делба, са идентични с поземлен имот с идентификатор *** и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С..

2

Съгласно нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег. № 725, дело № 126/15.04.2019г. по описа на нотариус № 197 на НК, И.Г.А. е признат за собственик по давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., с площ от 351 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м. при граници на имота: имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** с предназначение на сградата – жилищна сграда, със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи-два и с административен адрес на обекта гр.С., ул.***

Установи се от нотариален акт № 62, том втори, рег. № 1471, дело № 250/2019г. по описа на нотариус № 197 на НК, че на 19.07.2019г. И.Г.А. е продал на Е. Д. К. гореописания недвижим имот.

Видно от извлечение от акт за смърт № 223/18.07.2020г., издаден от община С., И.Г.А., с постоянен адрес гр.София, е починал на 17.07.2020 г. в гр.С..

По делото са разпитани свидетелите С.Д., Г.М. /син на ищцата М./, Б.С., К.П., Ц.А. П. и Д.Я., от чийто показания безпротИ.речИ. се установи, че процесната жилищна сграда представлява приземен етаж с две обитаеми стаи с баня и тоалетна, първи етаж и тавански етаж като първия и таванския етаж са необитаеми, без дограма, без ток и вода в тях. В показанията на П. и Я. /непосредствени съседи на процесния имот/ се сочи, че процесната жилищна сграда е построена от братята Л. и И.А., като след смъртта на първия през 1991г., в имота живеел само И.А. и съпругата му, целогодишно, ползвайки две стаи от процесния приземен етаж и обработвайки дворното място като зеленчукова градина, в която засаждали домати и чушки. Св.П. сочи: „…И.А. е собственик на къщата. Той си живееше там със съпругата си. Целогодишно живееше там. Започна да се строи къщата от Л. и И.. След смъртта на Л. къщата се стопанисваше от И. и съпругата му…“ Св. Я. казва:…През 90-те години до 2000 г. той живееше в къщата със съпругата си. После сам живя до последния си дъх в къщата…В С. заживя преди да се пенсионира /по болест/, …живя последните двадесет години там…“ Св.П. казва: „…От 1995-96г. познавам дядо И. и съпругата му С.…Те си гледаха къщата докато бяха живи. Друг не е живял в тази къща. Целогодишно живееха в къщата…“ Показанията на останалите свидетели не опровергават горното освен в частта относно обстоятелството постоянно или спорадично е обитавал И.А. имота. Конкретно свидетелите М. и С. сочат, че И.А. е посещавал процесния недвижим имот от време на време, само през лятото, а през останалото време живеел в гр.София. Настоящият въззивен съдебен състав кредитира с доверие показанията на първата група свидетели /П. и Я./, тъй като обстоятелството, че И.А. е упражнявал трайно фактическа власт върху процесния имот се потвърждава и от неоспорените от страните и необорени от останалите доказателства по делото справки от „***“ АД и „***“ ЕООД, съгласно които за имота има открити партиди за ток и вода, от и преди 2005г., само на името на И.Г.А..

Събраните по делото гласни доказателства непротИ.речИ. установяват и обстоятелството, че приживе И.А. не допускал в имота останалите съсобственици /ищците/, като претендирал, че е изключителен собственик на същия. Свидетелят М. казва: „…вуйчо ми А. казваше, че „ако трябва ще запаля тази къща, друг няма да живее“ в нея.“, в показанията на св.Я. се сочи: „..И. е споделял с мен за къщата…че е избрал на кой ще остави наследството…на неговата племенница каза, че е решил да я остави…“. Съдът дава вяра на цитираните доказателствени средства, тъй като данните в тях не се опровергават от останалите доказателства по делото /гласни и писмени/.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

3

Настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, като фактическите и правни констатации на въззивният съд съвпадат с направените от районния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение.

Относно релевираните във въззивната жалба възражения и доводи:

При предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост ищецът следва да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на спорната вещ.