Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 07.01.2020, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1415/2019
Вид
Решение № 9
Подписан
07.01.2020
В сила
29.01.2020
Състав
ОГНЯН ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.54г ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.222 · Кодекс на труда
  • чл.222 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.224 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.328 ал.1 т.2 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

Димитровград, 07.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд –Димитровград, на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ

: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1415 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ.

Ищецът Ф.С.С. твърди, че работил в ответното дружество „**“АД, като невъоръжена охрана. Със Заповед №299/08.05.2019г. трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. В заповедта било отбелязано, че следва да му бъде платено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни. Ищецът поддържа, че се регистрирал като безработен и с Разпореждане №262-00-370-2/20.05.2019г., на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54г ал.1 от КСО, му било спряно отпуснатото обезщетение, считано от 09.05.2019г., с мотиви, че работодателя трябвало да му изплати обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г. С Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. изплащането на отпуснатото му обезщетение за безработица в размер на 19,92 лева дневно, отново му било възстановено. Заявява, че до настоящия момент ответникът не му е заплатил обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., като от проведени устни разговори със служител от администрацията, разбрал, че ответника няма намерение да му заплаща такова.

Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 550,88 лева, представляваща неизплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът **“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не се явил да поиска устно или писмено изплащане на дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, като не представил трудова книжка, документ от БТ-Димитровград или друг документ, който да удостоверява, че е останал без работа след прекратяване на трудовия му договор. Не представил и актуална банкова сметка *** от бившия работодател. Поради това, ответникът счита, че задължението за изплащане на обезщетението не било ликвидно и изискуемо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а едва след изтичане на срока по чл.222 ал.1 от КТ и то при представяне на доказателства пред работодателя, че ищеца е останал без работа. На следващо място оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че някой от „администрацията“ е заявил, че дружеството няма намерение да заплати обезщетението за оставане без работа. Заявява, че въпреки дадените му от съда указания, ищецът не доказал размера на претендираното обезщетение. Поддържа, че при евентуално уважаване на предявения иск, законната лихва следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай съдът следвало да възложи и разноските по делото върху ищеца, тъй като ответното дружество не било дало повод за завеждане на делото. На последно място, прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Уведомление до ищеца от 18.04.2019г. е, че ответното дружество го е уведомило, че предвид приета нова щатна структура се съкращават пет щатни бройки на длъжността невъоръжена охрана, като се разкриват две щатни бройки на длъжност „портиер“, дневна смяна.

Тези нови щатни бройки били свободни, а на ищеца било предложено да заеме една от тях, като заяви това чрез подаване на писмена молба.

Със

Заповед за прекратяване №299/08.05.2019г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Ф.С.С., поради съкращаване на щата, считано от 09.05.2019г. Разпоредено е на работника да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за три дни неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно

Служебна бележка за доходи от трудови правоотношения по чл.45 ал.2 т.1,2 и 3 от ЗДДФЛ, издадена от ответното дружество на 01.07.2019г., Ф.С.С. е получил облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ в размер на 4000,79 лева. От него са били удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 550,88 лева и авансово удържан/внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 344,99 лева.

Видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане №262-00-370-1/20.05.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, предвид заявление вх.№262-00-370/13.05.2019г. от Ф.С.С., с регистрация в АЗ на 13.05.2019г., същият има осигурителен стаж след 31.12.2001г. в размер на 14г. и 8 месеца. Осигурителния му доход за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е в размер на 16532,86 лева, среднодневния осигурителен доход е 33,20 лева, а дневното парично обезщетение за безработица /60% от 33,20 лева/ е 19,92 лева. На ищеца е било отпуснато обезщетение за безработица, считано от 09.05.2019г. до 08.03.2020г. в размер на 19,92 лева дневно.

С

Разпореждане №262-00-370-2/20.05.2019г. НОИ, ТП-Хасково, на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54г ал.1 от КСО е спряло изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на ищеца, считано от 09.05.2019г., поради дължащо му се обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г.

Съгласно

Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54г ал.3 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото на ищеца обезщетение за безработица за периода от 09.06.2019г. до 08.04.2020г. в размер на 19,92 лева дневно, предвид изтичане на периода на обезщетението за ставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ.

В проведеното на 05.11.2019г. съдебно заседание по делото съдът извърши проверка на представената от ищеца трудова книжка, като установи, че в нея е отбелязано прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното дружество на 09.05.2019г. След тази дата в трудовата книжка няма други отбелязвания за възникнало до 05.11.2019г. ново трудово правоотношение с участие на ищеца.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел ***- главен счетоводител на „**“АД. В своите показания тя посочва, че освен главен счетоводител изпълнявала и функцията на служител „ТРЗ“. Нейно задължение били дейностите, свързани с трудови възнаграждения и обезщетения. Познавала ищеца като служител на фирмата и твърди, че той не уведомил нито нея нито някой от ръководството й, че е безработен и му се дължи обезщетение по чл.222 от КТ. В случай, че той бил уведомил някой от ръководството на дружеството за изплащането на това обезщетение, то тя също задължително щяла да бъде уведомена, тъй като отговаряла за допускането и изплащането на този вид обезщетения.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество до 09.05.2019г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Няма спор, че той е останал без работа, като от 09.05.2019г. до 05.11.2019г., когато съдът извърши справка в трудовата му книжка, в нея няма отбелязвания за сключени нови трудови договори. Не се спори между страните, че ищецът е регистриран като безработен и му е отпуснато обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.03.2020г., което е било спряно за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., поради дължимо обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, а след това възобновено за периода от 09.06.2019г. до 08.04.2020г.

Спорно по делото е дължи ли ответното дружество на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и какъв е неговия размер; бил ли е уведомен работодателя за възникналото право на работника на горепосоченото обезщетение за оставане без работа и кога е станало това.

Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ, при уволнение поради съкращаване в щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от месец. С акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

В настоящият случай, от представената по делото Заповед за прекратяване №299/08.05.2019г., издадена от ответното дружество на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, се установява, че трудовото правоотношение на Ф.С.С. е било прекратено от работодателя, поради съкращаване на щата, считано от 09.05.2019г. В този смисъл, предвид това, че трудовия договор на ищеца е прекратен без виновно поведение от негова страна, работодателят му дължи обезщетение съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ, но при наличие и на другата визирана в нея предпоставка- след прекратяване на трудовото правоотношение работника да е останал без работа. От извършената от съда проверка на трудовата книжка на ищеца се установи, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника на 09.05.2019г. в нея няма отбелязване на нови трудови правоотношения, като същия през периода от горепосочената дата до 05.11.2019г. е бил безработен. Последното се установява и от представените по делото преписи от Разпореждане №262-00-370-1/20.05.2019г., Разпореждане №262-00-370-2/20.05.2019г. и

Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, от които е видно, че ищеца е регистриран като безработен в Бюро по труда, отпуснато му е било обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.03.2020г., което е било спряно за времето от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., поради дължимо обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, а след това възобновено за периода от 09.06.2019г. до 08.04.2020г.

Предвид изложеното, съдът счита, че в случая са налице двете предпоставки по чл.222 ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение на ищеца, а именно трудовия му договор е прекратен от работодателя поради съкращение в щата, като работника е останал без работа след това за периода от 09.05.2019г. до 05.11.2019г.

На следващо място, размерът на дължимото обезщетение се равнява на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останал без работа, но за не повече от месец.

Действително, с акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок, но по делото не бяха представени доказателства в тази насока. Предвид това, обезщетението, което работодателя дължи на работника по чл.222 ал.1 от КТ следва да бъде определено в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец. В исковата молба ищецът претендира да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г. в размер на 550,88 лева. С определението си по чл.140 от ГПК съдът изрично указа на ищеца, че в негова тежест е да докаже какъв е размера на претендираното обезщетение. Въпреки това, същият не представи никакви доказателства относно получаваното от него брутно месечно трудово възнаграждение, нито поиска назначаване на съдебна експертиза, която да установи този размер. От представените от ищеца писмени доказателства в т.ч. и Служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, издадена на 01.07.2019г. от работодателя, не се установява конкретно размера на получавания от работника месечен брутен трудов доход. Действително в същата служебна бележка се посочва сумата от 550,88 лева, която е идентична с тази в петитума на исковата молба, но тя представлява не получено трудово възнаграждение, а удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО.