Определение № 952 от 24.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500573 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. Й., подадена чрез пълномощника й адв.

Ал. Т. от ПАК срещу определение № 634/08.05.2024г. постановено по гр.д. № 698/2024г. на ГОРС, с което са оставени без разглеждане искането на жалбоподателката за съвместно разглеждане на насрещен иск за промяна на личните контакти между неупражняващия родителките права родител и детето и искането за постановяване на привременни мерки във връзка с промяна режима на лични контакти.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Изложени са съображения за допустимост на насрещното искане за ограничаване режима на личните контакти, тъй като делото се гледа по правилата на общия исков процес и рамката на произнасяне, която дължи съда се определя от страните и той не може да излезе извън нея. В тази връзка се изказва несъгласие с мотива на съда, че той сам може да определи начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона субективни права, щом носителите им не могат да сторят това. Възразява се срещу извода на съда, че исканията на страните относно режима на лични отношения с детето са идентични респ. че това на ответницата е недопустимо по арг. от чл. 126 ГПК. Подчертава се, че исканията са с противоположен характер, доколкото жалбоподателката иска ограничаване на вече определен от съда режим на лични контакти на ищеца с детето, а ищецът изобщо промяна на същия и определяне на такъв за ответницата. Последната смята, че само с възражение не би постигнала търсената от нея промяна в режима на 1 лични отношения и че произнасянето на съда е преждевременно, тъй като е следвало да се занимае с допустимостта на иска едва с решението по делото. По отношение на искането привременни мерки жалбоподателката смята, че същото е допустимо, тъй като в закона не е ограничено приложението на разпоредбата на чл. 127 ал. 3 СК само при първоначално определяне на мерките за упражняване на родителската власт. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания акт, в атакуваните му част и постановяване на нов, с който да бъде приет за съвместно разглеждане насрещния иск и бъдат постановени привременни мерки, съобразно направеното искане.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба не е подала отговор на същата.

По указания на съда, с които са обявени обстоятелства по чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, всяка от страните е посочила, че в случая не са налице основания за отвод на въззивния състав.

Съдът, при съобразяване на становищата на страните и доказателствата по делото намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба с правно основание чл.

51 ал. 4 вр. 59 ал. 9 СК за промяна мерките за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете, които са определени с бракоразводното решение. С отговора на исковата молба жалбоподателката е оспорила предявения иск, поискала е ограничаване на съществуващия режим на лични контакти между ищеца и детето и постановяване на привременни мерки в тази връзка до влизане в сила на решението по делото. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск за ограничаване на режима на лични контакти с доводи, че в производството по чл. 59 ал. 9 СК съдът по свой почин, без да е обвързан от исканията на страните, ще определи мерките за упражняване на родителските права с актa по същество, при съобразяване с наведените от тях твърдения, оспорвания и искания.

Отделно от това е изложил, че първоначалния иск за лични контакти и насрещния иск за ограничаването им имат идентичен предмет, поради което не могат да се разгледат съвместно в настоящия процес, нито да се отдели насрещния иск на основание чл. 211 ал. 2 изр. 2 ГПК в друго производство по арг. от чл. 126 ГПК. По отношение недопустимостта на искането за привременни мерки районният съд е посочил, че случаите, в които е възможно постановяването на такива са изрично предвидени в закона, а настоящата хипотеза не е измежду тях, както и че съществуващата трайна уредба на отношенията на родителите с детето дадена от съда действа, докато не бъде отново установено по съдебен ред наличието на новонастъпили обстоятелства, налагащи промяната й.

Въз основа на посоченото въззивният състав намира, че подадената частна 2 жалба срещу определение № 634/08.05.2024г. постановено по гр.д. № 698/2024г. на ГОРС, в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за съвместно разглеждане на насрещния й иск за промяна на личните контакти е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази си част произнасянето на районния съд по същество представлява отказ да се приеме за съвместно разглеждане насрещен иск и то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като нито е преграждащо по см. на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, нито в процесуалният закон е предвидено изричното му обжалване – чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл са мотивите към т. 7в на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и константната практика на ВКС – определение № 31/24.01.2011г. по ч.гр.д. № 515/2020г. на I г.о., определение № 168/07.03.2011г. по ч.т.д. № 147/2011г. на I т.о., определение № 793/06.12.2013г. по ч.гр.д. № 7170/2013г. на III г.о. и мн. други.

Отделно от това, с оглед вида на конкретно производство –спорна съдебна администрация, като е без значение дали се касае за първоначално определяне на мерките за упражняване на родителските права или за последващото им изменение, правилата на общия исков процес са приложими съответно, доколкото отговарят на характера на производството по администриране на гражданските правоотношения.

Тук съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от исканията на страните и изцяло по негова преценка, при съблюдаване висшия интерес на детето, се решава въпроса за мерките за упражняване на родителските права. В това производство насрещните позиции на родителите отразяват невъзможността същите да постигнат съгласие по въпросите посочени в чл.

127 ал. 1 СК и дори формалният ответник да е заявил своята като насрещен иск, последният не се разглежда като такъв в производството по спорна съдебна администрация и не подлежи на нарочно приемане, последваща размяна по чл. 131 ГПК и т.н. В това производство няма изисквания в каква форма и в какъв срок родителите да заявяват исканията си и да навеждат доказателства. В тази връзка е достатъчно съда да посочи, че наведените в насрещната искова молба възражения и искания ще бъдат разгледани от него, както е сторил в случая, макар и в мотивите на обжалвания акт, доколкото следи служебно за интереса на детето.

На следващо място правилен е извода на районния съд, че в производството по чл. 59 ал. 9 вр. чл. 51 ал. 4 СК липсва възможност за постановяване на привременни мерки, тъй като такава не е предвидена в закона, а при съществуваща уредба на личните отношения между родителите и детето, дадена в предходен съдебен процес, същата има действие, докато не бъде установено отново по съдебен ред с влязло в сила решение, че е настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща изменението й. В този смисъл Определение № 4420/21.12.2022г. по ч.гр.д. № 4522/2022г. на III г.о. и др. В тази връзка молбата за определяне на привременни мерки се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Като е процедирал по този начин 3 районният съд е постановил един законосъобразен акт, който следва да се потвърди в тази му част.

По изложените съображения частната жалба срещу определение № 634/08.05.2024г. постановено по гр.д. № 698/2024г. на ГОРС, в частта му, с която е отказано приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск на жалбоподаателката за промяна на личните контакти, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството в тази му част се прекрати. В останалата част, с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за постановяване на привременни мерки, атакуваният съдебен акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М. А. Й., подадена чрез пълномощника й адв. Ал. Т. от ПАК в частта й, с която се обжалва определение № 634/08.05.2024г. постановено по гр.д. № 698/2024г. на ГОРС, в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане насрещния иск за промяна на личните контакти между неупражняващия родителките права родител и детето и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 573/2024г. по описа на ВТОС, в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 634/08.05.2024г. постановено по гр.д. № 698/2024г. на ГОРС, в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на М. А.

Й. за постановяване на привременни мерки по делото във връзка с промяна режима на лични контакти.

Определението, в частта му за оставяне без разглеждане на частната жалба,подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. В останалата част настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4