Решение № 12976 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12976 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110155716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, адрес: гр. С..... срещу Ц. Т. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С........, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 412,82 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С........ , абонатен номер 102646 за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г. , мораторна лихва за забава в размер 2 340,76 лева за периода от 15.09.2022 г. до 18.08.2025 г. 26,46 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 18.08.2025 г. , ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1001/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен.

Ищецът твърди, че ответникът Т. Д. А. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр. С..... Посочва се, че ответникът е бил собственик на имота за периода от 01.05.2021 г. до 19.11.2021 г., а от 19.11.2021 г. до 30.04.2024 г. е ползвател на същия. Като такъв, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), той е клиент на топлинна енергия и е длъжен да заплаща цената й. Ищецът се позовава на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който продажбата на ТЕ се извършва при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР, които са влезли в сила за ответника без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 33 от действащите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Твърди се още, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Т. С.” ЕООД.

Сумите за ТЕ са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. След края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите, като резултатите (суми за доплащане или възстановяване) са отразявани в сметките на абоната. Ищецът заявява, че ответникът е използвал доставяната топлинна енергия през процесния период, но не е 1 погасил задълженията си за главница и лихви, както и за услугата дялово разпределение, въпреки настъпилия падеж на вземанията.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че претенциите за периода преди 22.08.2022 г. са погасени по давност на основание чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД. Поддържа, че всички задължения след тази дата са изплатени с платежен документ за сумата от 7 753,55 лв., с който е направено посочване на погасявания дълг по смисъла на чл. 76 от ЗЗД. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Представя като писмени доказателства препис от платежен документ и адвокатско пълномощно.

Третото лице помагач “Т. С.” ЕООД, ЕИК ********* представя писмени доказателства касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия не взема становище по същество.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Не се спори и че ответницата има качеството на потребител.

Спорните въпроси се концетрират до това каква част от задълженията са погасени чрез направеното плащане и кои суми са погасени по давност.

По отношение на първия спорен въпрос.

Правната уредба на изпълнението на парични задължения в хипотеза, при която един длъжник има към същия кредитор няколко еднородни задължения, но изпълненото не е достатъчно да погаси всички тях, се съдържа в императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД.

Законът урежда по последователен и строго йерархичен начин правилата относно погасяването на задълженията, като установява три поредни критерия за определяне на погасителния ефект на престираното.

На първо място, разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. първо от ЗЗД предоставя правото на избор изцяло на длъжника. Това е едностранно субективно преобразуващо право, по силата на което чрез едностранно волеизявление, направено най-късно до момента на самото плащане, длъжникът може да посочи кое конкретно задължение (или за кой конкретен период) погасява с предложената сума. За да породи действие този избор, волеизявлението трябва да бъде ясно, недвусмислено и да е доведено до знанието на кредитора едновременно с престирането на сумата. Когато длъжникът е упражнил това свое право валидно, кредиторът е обвързан от него и няма право едностранно да осчетоводи или разпредели получената сума за погасяване на други, по-стари или по-ликвидни според него вземания.

На второ място, законът урежда хипотезата, при която длъжникът не е направил изрично волеизявление за разпределение по чл. 76, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. В този случай погасителният ефект настъпва по силата на закона (ex lege), като се прилага обективното правило на чл. 76, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Според тази законова дефиниция, плащането се вменява първо за погасяване на най-обременителното за длъжника задължение. Критерият за „най-обременително задължение“ е обективен и се извлича от тежестта на правните последици при неизпълнение (например: задължение, обезпечено с ипотека или залог, задължение, по което се дължи по-висока неустойка или лихва, или задължение, за което 2 вече има издадено изпълнително основание).

На трето място, ако всички съществуващи еднородни задължения са еднакво обременителни за длъжника, законът въвежда хронологичния критерий – погасява се найстарото от тях (чл. 76, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗЗД). Ако и тук липсва разграничение, тъй като всички задължения са възникнали едновременно, получената сума се разпределя между тях съразмерно (pro rata).

Следва изрично да се отбележи, че специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД урежда вътрешната поредност за погасяване на отделните компоненти в рамките на едно конкретно задължение (или група задължения, определени след прилагането на ал. 1). Тази разпоредба съдържа императивен законов ред, според който, ако изпълненото не е достатъчно да покрие цялото задължение, то се вменява последователно за покриване първо на разноските, след това на изтеклите лихви (както мораторни, така и законни лихви за забава) и най-накрая за погасяване на главницата. Поради императивния характер на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът не може чрез едностранно волеизявление по ал. 1 да промени този ред, като изиска първо да се погаси главницата, освен ако кредиторът изрично не е дал съгласието си за това.

При преценка на погасителния ефект на плащането в рамките на съдебното производство, съдът е длъжен да извърши строго последователно тези стъпки: първо да провери наличието на валиден избор от длъжника; при липса на такъв – да определи степента на обременителност; и при еднаква обременителност – да разпредели сумата по реда на възникване на вземанията, като във всеки отделен компонент приложи съотношението „разноски-лихви-главница“, за да установи остава ли непогасен остатък от претендираната главница, който да подлежи на съдебна защита.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин, че след издаване на заповедта за изпълнение в заповедното производство и преди предявяване на настоящия иск, на 17.09.2025 г. ответницата Ц. Т. Д. е престирала по банковата сметка на ищеца „Т. С.“ ЕАД сумата от 7 753,55 лева. Фактът на получаване на тази сума, както и нейният точен размер, се признават изрично от ищцовото дружество както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 1001/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, поради което съдът приема извършването на плащането за напълно доказано.

По делото е безспорно установено, че на 17.09.2025 г. ответницата е престирала сумата от 7 753,55 лева, като в платежния документ изрично е ограничила плащането за дължимите суми (главница и лихви), отнасящи се за периода от 22.08.2022 г. до 22.08.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че това изявление на длъжника представлява валидно упражнено право на избор по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. първо от ЗЗД по отношение на определянето на процесното задължение по времеви признак. Когато длъжникът изрично е ограничил волята си до конкретен отрязък от време, кредиторът е обвързан от това волеизявление и няма право едностранно да насочва плащането за погасяване на вземания извън този отрязък.

В рамките на така посочения от ответницата период обаче, разпределението на престираната сума между отделните компоненти на дълга (разноски, лихви, главница) се урежда от императивното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, плащането се вменява последователно: първо за разноските, след това за изтеклите лихви и най-накрая за главницата. Тъй като това правило е в защита на кредитора, длъжникът не може да го промени едностранно, но същевременно и самият кредитор е длъжен да го приложи точно, като извърши съответното хронологично и компонентно отчисляване на сумите.

В настоящия случай, от представената от ищеца молба по ч.гр.д. № 1001/2025 г. по описа на РС – Тетевен, както и от доводите в исковата молба, се установява, че при получаване на сумата от 7 753,55 лв. ищцовото дружество е приложило правилото на чл. 76 от ЗЗД по коренно погрешен и незаконосъобразен начин. Ищецът самоволно е приел, че с престираната сума се погасява приоритетно главницата за топлинна енергия в размер на 7 687,42 лв., като е оставил изцяло отворени и непогасени претенциите си за мораторни лихви.

Това счетоводно отразяване от страна на „Т. С.“ ЕАД противоречи на повелителната норма на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Получената сума от 7 753,55 лева е следвало да бъде вменена от кредитора първо за зануляване на акцесорните вземания за лихви, възникнали в 3 посочения от длъжника период, и едва след тяхното пълно покриване, остатъкът да бъде отнесен към главницата.

Претендираните от ищеца по настоящото дело мораторни лихви възлизат общо на сумата от 2 367,22 лева.

Тъй като и двете лихвени претенции обхващат период след 22.08.2022 г., те изцяло попадат в обхвата на направеното от ответницата валидно волеизявление по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Когато към престираната сума от 7 753,55 лв. се приложи законовият погасителен ред на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 2 367,22 лв. се явява напълно и изцяло покрита. Плащането е по-голямо от размера на двете мораторни лихви взети заедно, поради което задължението се явява погасен и искът подлежи на отхвърляне.

Разпечатката съдържа 37 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5a41c45-04d1-4fab-a54b-467fa5a3981a