Определение № 427 от 30.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. Перник, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500283 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалва се пред Окръжен съд гр. Перник разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 7733/16.03.2026г., постановено по тяхното частно дело 2667 по описа за 2026 година, в частта му , с която съдът е оставил отчасти без уважение заявление с вх. № ( на РС ) 8946/13.03.2026 на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Й. П. А. ЕГН: **********, адрес за кореспонденция *** , за вземания , дължими по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, ,и за които банката - заявител е представила извлечение от сметките си като документ по чл. 418 от ГПК.

Това разпореждане се обжалва от заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023 , в частта, с която заявлението е отхвърлено. Оспорва се извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна; поддръжа се , че сумата за застрахователната премия не следва да се включва в годишния процент на разходите , тъй като застраховката не било задължителна , а премията била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, от страна на Ти Би Ай Банк, като сумата за застрахователна премия била предадена директно на третото лице – застраховател ; отделно , тази сума била включена в ГПР като част от главницата , без да предствалявавсъщност застрахователна премия. Затова искането до ПОС е да се отмени разпореждането в обажалваната му част и да се разпореди на РС1 Перник да се издаде заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК за всички претендирани с депозираното от тях заявление вземания. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса,. без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по частното гражданско дело 2667 по описа за 2026 година на РС Перник е образувано по заявление на Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 от ГПК срещу Й. П. А., с ЕГН: **********, за следните суми: общо 69.08 евро; евро, от които – 55.18 евро главница , 2.18 евро – възнаградителна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 25.10.2025г. ( един ден ) и 11.72 9 евро обезщетение за забава за периода от 25.07.2025г. до 05.03.2026г. Районния съд установил , че с част от предоставената в заем сума , А. заплатил в пълен размер застрахователна премия по договор за застраховка с трето лице , и приел , че е налице обоснована вероятност да се приеме, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, че, действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ.

Приел, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, че начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Затова разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумата 55,18 EUR

(петдесет и пет евро и 18 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 13.03.2026 г. до окончателното изплащане на 2 вземането, както и направените разноски за производството в размер на сумата 8,67 EUR /осем евро и 67 цента/ - държавна такса, и сумата 32,67 EUR /тридесет и две евро и 67 цента/ - юрисконсултско възнаграждение. В частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума 2,18 EUR (две евро и 18 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 25.10.2025 г., и сумата 11,72 EUR (единадесет евро и 72 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 05.03.2026 г., заявлението било отхвърлено .

При тези факти , обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

По същество, ПОС го намира и за правилно .

Вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно , доколкото А. ползва услуги ( застраховка ) които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то той е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните . От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл. 7.2.2., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора. Има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита , да е неравноправна – риска от загуба на вземания на банката на общо стойност от 427.39 евро (но само 357.90 евро действително предадена на длъжника главница) е поет срещу сума от 69.48 €, тоест от почти 16 % от стойността на вземането . Договорът за застраховка не е представен по делото и съдът не може да прецени кой е покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна стойност, е еквивалентна или не на този риск. А е недопустимо, от гледна точна на потребителската защита, да се налага на потребителя сключването на застраховка, сумите за плащанията по която сами по себе си съставляват покрит застрахователен риск. Клаузата на чл. 7.2.2 не е индивидуално уговорена, тя фигурира в изначално изговен образец на договора , налага на потребителя пърично задължение без еквивалент по делото , поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на 3 главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Отделно, банката-кредитодателняма право да предлага на пазара сключването на застраховки, включително поради забраната на чл. 23 от Кодекса за застраховането- банка не може да е застрахователен агент , а застрахователния агент – банка ( последното – по аргуменит и от чл. 2 от Закона за кредитните институции. )

На следващо място , с решението си по дело № C-744/24 Съдът ЕС дава разрешение, според което директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“,като са посочени специално средствата , получени от потребителя , но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена , неазависимо от характера им , и като краен резултат, преценката на съда да откаже за тях издаване на заповед се явявя правилна . Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като окръжен съд като цяло споделя мотивите на Пернишкият районен съд.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 7733/16.03.2026г., постановено по негово частно дело 2667 по описа за 2026 година, в частта му , с която съдът е оставил отчасти без уважение заявление с вх. № ( на РС ) 8946/13.03.2026 на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Й.

П. А. ЕГН: **********, адрес за кореспонденция *** за сума 2,18 EUR (две евро и 18 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 25.10.2025 г., и сумата 11,72 EUR (единадесет евро и 72 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 05.03.2026 , произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, сключен на 4

15.01.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5