Решение № 3212 от 21.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14336/2024
- Вид
- Решение № 3212
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.57,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.1,т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3212 гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110214336 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия, чрез служебния адв.С. Г., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз 1044/18.09.2024 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – хх - служител при 05 РУ-СДВР, на И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия, с която на основание чл.72,ал.1,т.4 от ЗМВР той е задържан за срок до 24 часа, поради това, че „в гр.София, на бул.“Ботевградско шосе“ №270, не представя документ, удостоверяващ самоличността му при извършена полицейска проверка /бежанец/“.
Недоволен от Заповедта И. Ф., чрез служебния адв.С. Г., я обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като изписаното като основание за задържането му не е такова по смисъла на чл.72,ал.1 от ЗМВР. Направено е твърдение, че И. Ф. не 1 е нарушил полицейските разпореждания и заповеди и не е нарушавал обществения ред. С оглед на така посоченото е направено искане Заповедта да бъде отменена.
По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз 1044/18.09.2024 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – хх - служител при 05 РУ-СДВР, с която на основание чл.72,ал.1,т.4 от ЗМВР е задържан в 17.10 ч. И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия, заедно с отразяване за освобождаването му - 19.09.2024 г. в 11.00 ч.; Протокол от 18.09.2024 г., за обиск на лице – на И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия;
Декларация – Приложение №1 от 18.09.2024 г. от И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия - за правата на задържаното лице; писма от зам. началника на 05 РУСДВР, в които е написано, че за И. Ф. няма установена адресна регистрация на територията на Република България и няма данни след задържането му за извършвани действия по ЗМВР и НПК; страница от книгата за задържани лица; копие от докладна записка от 18.09.2024 г. от полицейски служител хх до началника на 05 РУ-СДВР; удостоверение от СДВР за компетентността на органа, издал обжалваната заповед за задържане на лице - хх, заедно с акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика.
Жалбоподателят И. Ф. не се явява в съдебните заседания.
Явява се служебният му защитник адв.С. Г., който пледира да бъде отменена обжалваната заповед като немотивирана, необоснована и съставена при съществени процесуални нарушения и да се обяви задържането като незаконно.
Полицейският орган издал обжалваната заповед – хх, редовно призован, не се явява в съдебните заседания, като съдът е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо извършване на процесуалноследствени действия с негово участие. Само във второто от трите проведени съдебни заседания се явява негов пълномощник.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на 2 доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:
На 18.09.2024 г. след обяд полицейски служители при 05 РУ установили в гр.София, на бул.“Ботевградско шосе“ №270, 3 лица /бежанци/ без документи за самоличност, по техни данни - родени в Сирия, две от които непълнолетни – едното непълнолетно лице - И. Ф. - роден на ********** г., които били отведени и задържани в 05 РУ - СДВР на основание чл.72,ал.1,т.4 от ЗМВР – за установяване на самоличността им. За задържането на И. Ф. били издадени от полицейски орган – хх - служител при 05 РУ-СДВР Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз - 1044/18.09.2024 г., с посочен час на задържане – 17.10 ч. и освобождаване – на 18.09.2024 г. в 11.00 ч. и Протокол от 18.09.2024 г. за обиск на същия, които не били подписани от задържания, тъй като явно той не е разбрал съдържанието им, поради неучастие на преводач, както и на адвокат, каквито не са вписани в Заповедта и Протокола.
Едва в Декларация – Приложение №1 от 18.09.2024 г. от И. Ф. - за правата на задържаното лице е вписан преводач /като самото вписване създава впечатление за допълнително изписване, направено по-късно/, като е отбелязано, че в 18.00 ч. е уведомен и ОЗД „Оборище“, а служебният адвокат С. Г. е бил уведомен 50 минути след задържането на непълнолетния И. Ф.. В присъствието на служители от отдел „Миграция“ - СДВР самоличността на И.
Ф. била проверена, като било установено и че той няма регистрация в АФИС.
И. Ф. бил освободен на 19.09.2024 г. в 11.00 ч. и бил съпроводен до регистрационно-приемателен център „Овча Купел“. По време на задържането му в 05 РУ-СДВР с И. Ф. не били извършвани действия по ЗМВР и НПК.
На 02.10.2024 г. И. Ф., чрез служебния адв.С. Г., обжалвал пред СРС заповедта за задържането му, във връзка с което било образувано настоящето НАХД.
3
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му, която като акт подлежи на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата като цяло е основателна, като съображенията на този съдебен състав са следните.
В чл.72,ал.1 от ЗМВР е посочено кога полицейските органи могат да задържат лице, като в т.4 е регламентирано - при невъзможност да се установи самоличността му, във връзка с което този съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства формално може да се изведе преценката, че са били налице предпоставките за приложение на цитираната материалноправна разпоредба. Конкретно осъществилите се фактически обстоятелства по принцип могат да бъдат отнесени като основание, обосноваващо наличие на предпоставките за приложение на чл.72,ал.1,т.4 от ЗМВР. Задържането, като ограничаващо правото на свобода, следва да се прилага само когато са налице законовопосочените предпоставки и само за постигане на посочените в закона цели. От друга страна следва да се посочи, че липсват доказателства, липсват дори данни, а и не се твърди от органа, издал обжалваната заповед или от друго служебно лице, И. Ф. да е правил опит да осуети направената проверка на него и останалите две лица – сирийски граждани, или той или останалите двама негови съграждани да са правили опит да осуетят отиването в 05 РПУ-СДВР, в изпълнение вероятно на устното полицейско разпореждане.
Независимо от гореизложеното, при задържането на И. Ф. и издаването на Заповедта за това и извършването му личен обиск, при който не са намерени никакви вещи, са допуснати съществени нарушения на чл.72,ал.3 от ЗМВР /“Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език“/ и чл.72,ал.5 /“От момента на задържането си лицето има право на защитник…“, участието на какъвто е задължително в случая, предвид непълнолетието на И.
Ф./, защото към часа на задържането му – 17.10 ч. и към часа на извършения 4 му личен обиск – 17.45 ч. не е участвал преводач на разбираем за него език, нито адвокат, с което грубо са нарушени правата му. С това се обяснява и липсата на негови подписи в обжалвана Заповед за задържането му, и в Протокола за извършения му непосредствено след задържането личен обиск, и в Декларацията за правата му, чието съдържание по посочените причини явно той не е разбрал. Съмнението, че в Декларация – Приложение №1 от 18.09.2024 г. за правата на задържано лице, преди изписаното на стр.2 име на задържания И. Ф., вписаният час „17.35 ч.“ е такъв, за да се създаде впечатление, че правата му са разяснени след задържането му в 17.10 ч. и преди извършения му обиск в 17.45 ч., и без участието и на преводач, и на адвокат, се засилва и от обстоятелството, че на последната страница на Декларацията липсва подпис на задържаното лице.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза.
Имайки предвид отразеното до тук, и въпреки, че Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид представените доказателства за компетентност и длъжност, има издалият заповедта хх, и независимо, че Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и в нея е отразено словесно и като цифрова квалификация основанието, довело до преценката за задържането на лицето, настоящият съдебен състав е категоричен, че тя е незаконосъобразна, каквато е преценката и относно Протокола за извършен личен обиск на жалбоподателя, по отбелязаните вече аргументи в тази връзка, включително и относно Декларация – Приложение №1 за правата на задържано лице.
В обобщение - доказателствата по делото сочат, че в процеса на издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това правила, които са засегнали съществено правата на задържания непълнолетен И. Ф..
Предвид изложеното до тук, този съдебен състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане на И. Ф., която той 5 обжалва, е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна, а подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА жалбата на И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия, чрез служебния адв.С. Г., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз 1044/18.09.2024 г., издадена от полицейски орган – хх - служител при 05 РУСДВР, на И. Ф. - роден на ********** г. в Сирия, с която на основание чл.72,ал.1,т.4 от ЗМВР той е задържан за срок до 24 часа и ОТМЕНЯ тази заповед.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. София, в 14 - дневен срок от съобщението до страните /адв.С. Г. - а чрез него и жалбоподателят И. Ф. - на посочения на л.5 от делото адрес на адв.С. Г.; СДВР - полицейски служител при 05 РУ-СДВР хх/, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6