Определение № 3962 от 01.10.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3962

Велико Търново, 01.10.2026 г.

Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕВТИМ БАНЕВ като разгледа докладваното от съдията Евтим Банев административно дело № 1050/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба, подадена от адв. И. Д. от ВТАК, като пълномощник на Р. Б. Р. с [ЕГН], постоянен адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 4, ап. 20, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0321-000304/ 25.08.2026 г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Попово към ОД на МВР – Търговище. С оспорената заповед на Р. Р., на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „аа“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от един месец и е отнето СУМПС № DA0793150. Съгласно отразеното в заповедта и в АУАН серия GA № 259984/ 25.08.2026 г. на който издателят се е позовал, основанието за прилагане на ПАМ е извършено от Р. Б. Р. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – управление на автомобил „Мерцедес ГЛС600 4матик Майбах“ с рег. № [рег. номер] в с. Ломци, общ. Попово, при превишение на разрешената максимална скорост на движение в населено място с повече от 40 км/ч. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0321-000304/ 25.08.2026 г. на полицейски инспектор в РУ – Попово, е връчена на Р. Б. Р. на дата 14.09.2026 година. Жалбата срещу нея е входирана в районното управление на 23.09.2026 г., т.е. подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация като адресат на ЗППАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с твърдения за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, като се сочи, че предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, чрез временното отнемане на СУМПС ще постави жалбоподателя в невъзможност да изпълнява функциите си като управител на „Рей Би Ас Гарантстрой“ ЕООД с [ЕИК] и на „Рей-Би-Ас Стройекспорт“ ЕООД с [ЕИК], както и да извършва посещения при лекари специалисти, налагащо се от наличието на няколко заболявания. Към жалбата не са приложени писмени доказателства за обосноваване на искането, посочено е, че при необходимост могат да бъда представени такива за влошеното здравословно състояние на лицето. При справка в ТРРЮЛНСЦ се установява, че Р. Б. Р. е управител и едноличен собственик на капитала на „Рей Би Ас Гарантстрой“ ЕООД – гр. Велико Търново и „Рей-Би-Ас Стройекспорт“ ЕООД – гр. Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, спиране изпълнението на която се иска.

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението. В тази хипотеза специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на посочените актове, съдът следва да установи наличието за молителя на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК.

В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

В разглеждания случай настоящия състав намира за недоказани твърденията на жалбоподателя за вероятно настъпване на бъдещи вреди от предварителното изпълнение на административния акт, които да носят характеристиките „значителни” или „труднопоправими”.

На първо място, искането е мотивирано с обстоятелството, че предварителното изпълнение на оспорваната заповед лишава оспорващия от възможността да изпълнява пълноценно задълженията си като управител на „Рей Би Ас Гарантстрой“ ЕООД и на „Рей-Би-Ас Стройекспорт“ ЕООД, които твърдения поначало са неотносими към предмета на искането. В производството по чл. 166, ал. 4 от АПК адресатът на акта следва да обоснове настъпването на значителна и трудно поправима вреда в собствения си патримониум, като е ирелевантно евентуалното настъпване на такива вреди за трети лица, в случая – управляваните от него дружества.

На второ място, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с надлежни доказателства. Действително, представените разпечатки от ТРРЮЛНСЦ установяват, че Р. Р. е управител на посочените две дружества, но не може да бъде възприета тезата, че прекратяването временното отнемане на СУМПС, препятства възможността същият да осъществява тяхното управление. Поначало за дейността по управлението на едно търговско дружество не е задължително управителят да пътува с автомобил до местоположението на офиса или до всички обекти на същото, нито да преговаря непосредствено на място с контрагенти. Съвременните технологии позволяват както договарянето с потенциални контрагенти, така и контролът върху работата на персонала /поне в преобладаващата част/, да се извършват и дистанционно. От друга страна, при евентуално пътуване в гр. Велико Търново или до други населени места, в които дружествата имат обекти, не е задължително ползваното МПС да се управлява непременно от санкционираното лице. Съществуват достатъчно алтернативни варианти както за придвижването му със служебен автомобил /напр. управляван от член на персонала или от нарочно нает шофьор/, така и за ползване на обществен автомобилен или железопътен транспорт до местонахождението на отделните обекти. Поради това съдът намира за необосновани твърденията, че временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя, е обстоятелство, обуславящо затрудняване на дейността на управляваните от него търговски дружества.

Изцяло недоказани са твърденията на жалбоподателя за наличието на заболявания, и то такива, налагащи посещения при лекари извън гр. Велико Търново, където е постоянния му адрес. Процесуалните срокове, предвидени в чл. 166, ал. 3 от АПК за произнасянето на съда, предполагат доказателствата на които се основава искането да бъдат представени заедно с него, което в случая не е сторено. От друга страна както изявлението за наличието на заболявания на жалбоподателя, така и това, че могат допълнително да бъдат представени доказателства за влошеното му здравословно състояние, са лишени от всякаква конкретика. Последното препятства преценката дали за адресата на ПАМ изобщо биха настъпили сочените от него вреди, какъв би бил техният характер и тежест. В случая за да се обоснове възможността от настъпването на значителна или труднопоправима неимуществена вреда би следвало да се установи наличието не на каквото и да било заболяване, обусловило временно влошаване на здравето, а на такова, което не може да бъде лекувано в болничните или извънболничните медицински заведения в гр. Велико Търново и близката му околност, поради липса на подготвен персонал и/или на съответното оборудване. Както се посочи, в тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение, което в конкретния случай не е сторено.

На последно място, предвид продължителността на приложената ПАМ, настъпването на сочените от жалбоподателя вреди поначало не е с висока степен на вероятност. Но дори да се приеме, че такава вероятност е налице, като характер и тежест тези вреди не могат да бъдат отнесени към категорията „значителни“.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането на Р. Р. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0321-000304/ 25.08.2026 г. на полицейски инспектор в РУ – Попово към ОД на МВР – Търговище, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля искането на Р. Б. Р. с [ЕГН], постоянен адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 4, ап. 20, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0321-000304/ 25.08.2026 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Попово към ОД на МВР – Търговище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните. Преписът за жалбоподателя да се връчи чрез пълномощника му по делото адв. И. Б. Д. от ВТАК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�