Определение № 4586 от 06.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4586 гр. Варна, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 402 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 261 863/22.07.2025г./вх. No на ВРС/ от "Две БГ" ЕООД, ЕИК: 203136541, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

Прилеп 82, представлявано от Георги Михайлов Делийски, срещу Определение No 260090/ 11.07.2025г., издадено по ч.гр. дело № 9797 / 2018г. на Районен съд - Варна, 30 –ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, с правно основание чл.402 от ГПК, обективирано в молба вх.№ 261592/10.06.2025 г. да бъде отменено наложеното с определение №7208/25.06.2018г., постановено по ч.гр.д. №9797/2018 г. на РС-Варна обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК 200984524, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 67, представлявано от управителя Станимир Димов Митев против „БЛЯК СИ РИСАЙКЛИНГ ООД, гр. ВАРНА, ЕИК 201637498, със седалище и адрес на управление град Варна, ул.

„Братя Миладинови" №146, ет.1, ап.З с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева с ДДС, представляваща главница по фактура №1003009579/13.02.2018 г., издадена съгласно неформален договор за автомобилен превоз на товари от 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, с правно основание чл. 367 от ТЗ чрез налага на възбрана върху следния собствен на ответното дружество недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Я., Община А., В. област, местност Бялата пръст с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1558/07.09.2010г., с площ от 6169 кв.м., при граници и съседи: ****************** и ***********, придобит на основание покупка, съгласно Нотариален акт №**, том** per.

№******, дело №******г. съставен от нотариус Людмила Гонова, с peг. №116 на НК, на основание чл. 390 от ГПК.

1

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е придобил имота след публична продан, като няма и спор, че върху ипотекирания на длъжника имот има вписана възбрана. Твърди, че възбраната била постигнала целта си и след извършването на публичната продан на имота, приложение намирала разпоредбата на чл. 175 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде заличена възбраната.

Препис от частната жалба е връчен на страната, по чието искане е била наложена обезпечителната мярка , като същата не се е възползвала от правото си да изрази становище.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

В кориците на производството по ч.гр.д. 9797/2018г. на ВРС е съхранено единствено постановеното Определение No 7208 / 25.06.2018г., с което е допуснато обезпечението на бъдещ осъдителен иск, предявим от „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК 200984524, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 67, представлявано от управителя Станимир Димов Митев против „БЛЯК СИ РИСАЙКЛИНГ ООД, гр. ВАРНА, ЕИК 201637498, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Братя Миладинови" №146, ет.1, ап.З с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева с ДДС, представляваща главница по фактура №1003009579/13.02.2018 г., издадена съгласно неформален договор за автомобилен превоз на товари от 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, с правно основание чл. 367 от ТЗ чрез налага на възбрана върху следния собствен на ответното дружество недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Я., Община А., В. област, местност Бялата пръст с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1558/07.09.2010г., с площ от 6169 кв.м., при граници и съседи: ****************** и ***********, придобит на основание покупка, съгласно Нотариален акт №**, том** per.

№******, дело №******г. съставен от нотариус Людмила Гонова, с peг. №116 на НК, на основание чл. 390 от ГПК.

С молба вх. No 263835 /11.11.2024г. „Две БГ“ ЕООД, действащи чрез управителя Георги Делийски, е поискало да бъде заличена обезпечителната мярка, доколкото дружеството е придобило имота на публична продан. Приложено е постановление за възлагане с отбелязване, че същото е влязло в законна сила на 04.11.2024г., като е представена и скица за имота.

С разпореждане No 260780 / 20.11.2024г. ВРС е разпоредил да се изпрати препис от молбата на молителя „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД с указания за възможността да подаде възражение в тридневен срок от получаването на молбата. Съобщението с препис от разпореждането и молбата са връчени на молителя на 13.12.2024г. и същият не е изразил становище в предоставения му срок.

С ново разпореждане No 260 001 / 02.01.2025г., ВРС е указал на „Две БГ“ ЕООД да представи доказателства за отпадане на нуждата на кредитора „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД 2 от допуснатото обезпечение, чиято отмяна се иска. Указано е на жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията, съдът ще отхвърли молбата му. Разпореждането с указанията е връчено на управителя Делийски , който е потвърдил получаването на ел.поща на 07.02.2025г.

С определение No 260 036 / 21.02.2025г. ВРС е оставил без уважение искането на „Две БГ“ ЕООД за отмяна на наложеното обезпечение с мотивите, че не се установява във връзка с кое вземане е проведена публичната продан, на която жалбоподателят е придобил имота. Това не позволявало на съда да извърши преценка дали съществувала към момента причината, поради която било допуснато обезпечението. Препис от посоченото определение е връчено на жалбоподателя на 29.04.2025г. и не е обжалвано в срока.

С нова молба с вх. No 261592/ 10.06.2025г., депозирана от „Две БГ“ ЕООД, действащи чрез адв. Антон Андонов, отново е поискана отмяна на обезпечението. В молбата се сочи, че след приключване на делото е образувано изп.д. 20187190401065 на ЧСИ Станислава Янкова и имотът е изнесен на публична продан. Жалбоподателят бил придобил имота и за взискателя бил отпаднал интереса от наложеното обезпечение. Отново е приложено постановлението за възлагане на имота, както и частична справка за извършените вписвания от АВ по партидата на имота.

С разпореждане No 260272 / 12.06.2025г. ВРС е указал на жалбоподателя да представи доказателства за отпадане на нуждата на кредитора от допуснатото обезпечение, чиято отмяна се иска. Предупреждението е че в този случаи искането за отмяна на обезпечението ще бъде оставено без уважение. Съобщението с препис от разпореждането е получено от „Две БГ“ ЕООД, чрез адв. Андонов на 02.07.2025г. и в срок не са изпълнени указанията.

С обжалваното определение искането на жалбоподателя е оставено без уважение.

Мотивите са идентични с тези на предходно постановеното определение No 260 036 / 21.02.2025г., като ВРС отново сочи, че не се установява във връзка с кое вземане е проведена публичната продан, на която жалбоподателят е придобил имота. Това не позволявало на съда да извърши преценка дали съществувала към момента причината, поради която било допуснато обезпечението. Видно било от системата на ВРС, че срещу ответника имало множество заведени дела.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Обезпечението на бъдещия иск на молителя „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, собственост на бъдещия ответник „БЛЯК СИ РИСАЙКЛИНГ ООД цели да запази имота и да осигури възможност на ищеца да насочи принудително изпълнение върху него за събиране на парични суми за погасяване на задълженията, които биха били установени в исковия процес. Към настоящия момент, с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота след проведена публична продан, тази възможност вече е отпаднала. „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е" ЕООД не би могло да удовлетвори 3 своето парично притезание чрез насочване на принудителното изпълнение върху процесния имот. Следва да се отбележи, че кредиторът е имал многократно възможност да изрази становище по молбата по чл. 402 от ГПК, подадена от „Две БГ“ ЕООД, като такова не е изразено и във връзка с настоящата частна жалба, с която е сезирана въззивната инстанция.

Кредиторът не е изложил каквито и да било доводи за това, че и след извършване на публичната продан са налице причина и правен интерес възбраната върху имота да не бъде заличавана. Освен за обезпечаване на възможността да се удовлетвори паричното притезание на кредитора, друга причина за налагане на обезпечителната мярка "възбрана" не е посочена в производството по чл. 390 от ГПК. Такава не се сочи и в настоящото производство по чл. 402 от ГПК. Именно поради това настоящият съдебен състав намира, че след като имотът вече е продаден на публична продан, няма причина възбраната върху този имот да продължи да съществува.

Допускането на обезпечение и налагането на обезпечителна мярка не са произволни и самоцелни. След извършената публичната продан, наложената възбрана по никакъв начин не обезпечава удовлетворяването на паричното вземане на кредитора. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че по делото липсват данни исковата претенция по обезпечения бъдещ иск да е била заведена в предоставения срок, като в този случай и ВРС е бил длъжен служебно при депозираната молба за отмяна да извърши проверка за това дали са представени доказателства за депозиране на бъдещия иск в срок и евентуално да се произнесе служебно по отмяната на определението. В тази хипотеза следва да се приеме, че вече не съществува причината, поради която да продължава възбраната да обременява правната сфера на молителя.

На този етап допуснатото обезпечение на бъдещия иск вече не осъществява функцията си да гарантира удовлетворяването на кредитора и да обезпечи това удовлетворяване чрез осигуряване на възможност да се реализират парични средства от продажбата на имота.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение No 260090/ 11.07.2025г., издадено по ч.гр. дело № 9797 / 2018г. на Районен съд - Варна, 30 –ти състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ допуснатото с Определение №7208/25.06.2018г., постановено по ч.гр.д.

№9797/2018 г. на РС-Варна, обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от „ТРАНСЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК 200984524, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх" № 67, представлявано от управителя Станимир Димов Митев против „БЛЯК СИ РИСАЙКЛИНГ ООД, гр. ВАРНА, ЕИК 201637498, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Братя Миладинови" №146, ет.1, ап.З с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева с ДДС, представляваща главница по фактура №1003009579/13.02.2018 г., издадена съгласно неформален договор за 4 автомобилен превоз на товари от 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, с правно основание чл. 367 от ТЗ чрез налагане на възбрана върху следния собствен на ответното дружество недвижим имот, както следва:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Я., Община А., В. област, местност Бялата пръст с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-15-58/07.09.2010г., с площ от 6169 кв.м., при граници и съседи:

****************** и ***********, придобит на основание покупка, съгласно Нотариален акт №**, том** per. №******, дело №******г. съставен от нотариус Людмила Гонова, с peг.

№116 на НК, на основание чл. 402 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: