Присъда № 287 от 09.05.2024, Софийски районен съд

М О Т И В И към присъда № 287 от 09.05.2024 г. по НОХД № 4030/2024 г. на СРС, НО, 100 състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на Л. В. А., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – за това, че на 06.11.2021 г., около 22.00 часа, в гр. София, в магазин за цигари и алкохол „******“, находящ се в *************, противозаконно присвоил /задържал за себе си/, чужди – собственост на търговско дружество „********“ ЕООД, ЕИК: **********, движими вещи, а именно парична сума в размер на 1945 /хиляда деветстотин четиридесет и пет/ лева, които владеел – сумата била предоставена на Л. В. А. от ДКК – служител на търговското дружество „********“ ЕООД, за да я постави в каса за съхранение на пари, намираща се в магазИ., което Л. В. А. не направил, а вместо това задържал сумата за себе си.

Подсъдимият Л. В. А. и неговият защитник – адв. Г. са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в обвинителния акт, да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като граждански ищец в производството по делото е конституирано дружеството „********“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя и чрез повереник – адв.

М., което претендира осъждане на подсъдимия да заплати на дружеството сумата от 1945 /хиляда деветстотин четиридесет и пет/ лева като обезщетение за претърпени в резултат от престъплението имуществени вреди, настъпили в правната сфера на дружеството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2021 г. до окончателното плащане.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Изразява позиция, че следва да бъде постановена присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бъде определено наказание 1 /една/ годИ. лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК да се намали с една трета, като в резултат от това да се наложи наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години.

Повереникът на гражданския ищец моли предявеният граждански иск да бъде уважен и подсъдимият да бъде осъден да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди, възлизащи в размер на сумата от 1945 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2021 г. до окончателното плащане.

1

Защитникът на подсъдимия адв. Г. изразява становище за доказаност на повдигнатото обвинение, като моли спрямо подсъдимия да бъде наложено наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК с оглед наличието на тежко заболяване. Изразява становище, че справедливо в случая се явява наказание не повече от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Л. В. А. се присъединява към становището на защитника и моли за по-леко наказание, като изразява желание да възстанови вредите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Подсъдимият Л. В. А., с ЕГН: **********, е роден на ********* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, работи като работник в склад, неженен, с адрес: гр. София, ********, страда от заболяване „множествена склероза“.

На 06.11.2021 г., в гр.София, в магазин за цигари и алкохол „******“, намиращ се в *************, стопанисван от дружеството „********“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *******, с управител на обекта Т.Д., на работа бил обвиняемият Л. В. А.. Същият бил назначен в дружеството „********“ ЕООД, с ЕИК: ********** на длъжност „продавач-консултант“, по силата на трудов договор от 05.04.2021г., съгласно който изпълнявал задълженията си в магазИ. на дружеството, намиращ се в гр.София, *************. В задълженията на обвиняемия А. се включвало да зарежда залата в магазИ., но не било включено боравене с парични средства и работа на касата, въпреки длъжността съгласно договора. На 06.11.2021 г. на работа била и свидетелката Д.К.К., която работела на длъжност продавачконсултант в същото дружество и на същия обект (магазин), където изпълнявала задълженията си съгласно трудовия договор. Работната смяна на свидетелката К. на 06.11.2021г. била за времето от 08.00 часа до 22.00 часа, като същата била касиер на касата - събирала, съхранявала и отчитала дневния оборот. Практиката в магазИ. по повод прибирането и отчитането на парите от оборота била следната: парите от натрупания през деня оборот да се описват и запечатват в хартиен плик от продавач-консултанта, който е и касиер в съответния работен ден. Върху плика се записвали дата, час и съответната сума, сложена в него. Така събраният оборот, подробно описан и запечатан в хартиени пликове, се прибирал в каса за съхранение, намираща се в мазето в магазИ.. Касата била собственост на дружеството „СОТ 161“.

Веднъж на ден техни служители, обикновено в периода от 18.30 часа до 20.30 часа идвали, за да вземат оборота, натрупан до момента, като служителите на „СОТ 161“ влизат и отключват касата, с код, който се знае само от тях.

Съставял се съответен протокол, с описание на сумарна сума и номер на инкасо плика, който се подписвал от служител на „********“ ЕООД и служител на „СОТ 161“. На 06.11.2021 г., около 22.00 часа, свидетелката К. събрала оборота от магазИ., натрупан за времето след идването на служители на „СОТ 161“ до края на работната й смяна, и го поставила в плик. Така 2 събраната и поставена в плика сума била в размер на 1945 лева /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева/, собственост на „********“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *******, като свидетелката записала сумата и в тетрадка за отчет на изготвените пликове с пари от дневния оборот. Пликът с цитираната инкриминирана сума предала на обвиняемия А., с молба да го пусне вместо нея в касата за съхранение на пари, намираща се в мазе в цитирания магазин на търговското дружество.

Обвиняемият А. взел така предоставения му плик с инкриминираната сума, след което у обвиняемия, на 06.11.2021г., около 22.00 часа, се формирало престъпното решение противозаконно да присвои предоставените му във владение от свидетелката К. чужди парични средства в размер на 1945 лева /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева/, собственост на търговското дружество „********“ ЕООД, е ЕИК: **********, като ги задържи за себе си, знаейки че паричната сума му е предоставена във владение единствено, за да я постави в каса за съхранение на пари, намираща се в магазин за цигари и алкохол „******“, намиращ се в гр.София, *************, непосредствено след като му е била предадена от свидетелката К.. В изпълнение на взетото престъпно решение, обвиняемият А. взел плика с инкриминираната сума в размер на 1945 лева /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева/, собственост на търговското дружество „********“ ЕООД, с ЕИК: **********, предоставена му от свидетелката К., за да я постави в каса за съхранение на пари, непосредствено след като я получил от нея, влязъл в мазето на магазИ., където се намирала касата, но не поставил инкриминираната сума в касата, а я задържал за себе си, след което напуснал помещението. Работната смяна за обвиняемия А. и свидетелката К. приключила и затворили магазИ.. На следващия ден обвиняемият А. не се явил на работа, а свидетелката К. и служители на „СОТ 161“ - П.П. и В.Й., отваряйки касата установили, че единият от пликовете, а именно този с инкриминираната сума липсва. За констатираната липса свидетелят К. уведомила управителя на дружеството „********“ ЕООД - Т.Д., както и служителят по сигурността П.Д., които прегледали записи от охранителните камери в магазИ. и така установили, че обвиняемият А. не поставя плика в касата, а го задържа в себе си, след което напуска помещението, в което се намира касата. Поради това били сигнализирани компетентните органи и е образувано досъдебно производство № 2163/2021 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. 44613/2021 г. по описа на СРП. С постановление от 31.01.2023 г., предявено на 21.02.2023 г. Л. В. А. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.

371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства от досъдебното производство:

Гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Диана К.; П.Д.; П.П.; В.Й.; Т.Д.; К.С.; В.Г.; Х.Е.П.; обяснения на обвиняемия Л. В. А.;

Писмени доказателства – трудов договор № **** от 2021 г.;

3 длъжностна характеристика за длъжност „продавач-консултант“; протокол за доброволно предаване от 08.11.2021 г.; писмо от СОТ 161; справка от Търговски регистър; декларция-разписка; фискален бон; заповед за даване на писмени обяснения по реда на КТ; заповед за налагане на дисциплИ.рно наказание; протокол за доброволно предаване от 03.11.2022 г.; протокол за инвентаризация; справка за съдимост;

Веществени доказателства – DVD с видеозапис;

Експертизи

– Лицево-идентификационна експертиза; Съдебносчетоводна експертиза.

Сред така събраните по досъдебното производство доказателства няма противоречия, същите по еднопосочен и последователен начин установяват значимите обстоятелства по случая. Въз основа на доказателствата от досъдебното производство и дадените обяснения от подсъдимия, съдържащи направеното самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът приема, че описаната по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин съобразно установения в чл. 303, ал. 2 от НПК доказателствен стандарт.

При така установените по делото факти, от правна страна поведението на подсъдимия Л. В. А. се явява съставомерно от обективна и субективна страна и е престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения от СРП обвинителен акт.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от НК „Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.

В конкретния случай, от обективна страна се установява несъмнено, че на 06.11.2021 г., около 22.00 часа, в гр. София, в магазин за цигари и алкохол „******“, находящ се в *************, подсъдимият Л. В. А. противозаконно присвоил /задържал за себе си/, чужди – собственост на търговско дружество „********“ ЕООД, ЕИК: **********, движими вещи, а именно парична сума в размер на 1945 /хиляда деветстотин четиридесет и пет/ лева, които владеел, тъй като сумата била предоставена на Л. В. А. от ДКК – служител на търговското дружество „********“ ЕООД, за да я постави в каса за съхранение на пари, намираща се в магазИ., което Л. В. А. не направил, а вместо това задържал сумата за себе си.

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно – с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал именно тяхното настъпване.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 /една/ до 6 /шест/ години.

В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, като наличието на нормата на чл. 58, ал. 4 от НК изисква извършване от съда на проверка дали са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК.

4

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице такива основания с оглед изразеното съжаление за стореното, желание да възстанови вредите, както и с оглед обстоятелствата, че подсъдимият е с чисто съдебно мИ.ло и същият страда от заболяване „множествена склероза“, с оглед на което в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което е налице основание за прилагане на чл. 55 от НК при индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия. При наличие на условията по чл. 55 от НК и с оглед на това, че те са по-благоприятни съдът прилага само ч. 55 от НК, а не и редукцията по чл.