Решение № 307 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503008 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, чрез процесуалния представител адв.А. Н. против Решение №339/29.08.2025г. постановено по гр.д.№238/2025г. по описа на Карловски РС, с което е оставена без уважение молбата на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от **** – С. П. П. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260 от 03.07.2025 г. постановено по гражданско дело № 238/2025 г. на КрлРС, в частта относно присъдената сума от 61 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както е оставена без уважение и молбата на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***** за изменение на решението в частта относно разноските. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановения акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната на обжалвания акт, като вместо това въззивният съд допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивната част на първоинстанционния акт като бъде коригирана усвоената сума от 2200 лева на 2500 лева и бъде установено, че дължимият остатък за ответника е 361 лева, както и да бъде изменено решение № 260 от 03.07.2025г., в частта относно 1 разноските, като осъди ищеца да заплати на ответницата разноски по компенсация в размер на 414.68 лева. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваематата страна И. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. М. Р. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от ищеца „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ***** да поправка на очевидна фактическа грешка в размера на присъдените суми, като в тази връзка се твърди, че в Решение № 260 от 03.07.2025 г. постановено по гражданско дело № 238/2025 г. на КРС, първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, доколкото при изчисленията си правилно е приел, че клиентът е заплатил сума от 2139 лева, но е пропуснал, че по кредитната линия е усвоена не само сума от 2200 лева, а и сума от 200 лева и сума от 100 лева, или за главница е начислена сума от 2500 лева, от която е следвало да се извадят платените от кредитополучателя суми и дължимото да бъде присъдена сумата в размер на 361 лева, а не 61 лева. Следвало е да бъдат преизчислени и разноските и направената компенсация съгласно уважената част от претенцията на ищеца.

В тази връзка се иска от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението както следва: В мотивната част бъде коригирана усвоената сума от 2200 лева на 2500 лева и бъде установено, че дължимият остатък за ответника е 361 лева и да се измени решението си в частта относно разноските, като осъди ищеца да заплати на ответницата разноски по компенсация в размер на 414.68 лева.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, като е приел, че с усвояване на сумите на дати 13.04.2022 г. и 03.10.2022 г., ответницата е разполагала със заемен ресурс в рамките на първоначално отпуснатия кредит, а не е надвишила договорения кредитен 2 лимит и по тази причина в решението е прието, че договорената главница е в размер на 2200 лева, поради което и доколкото усвояваният от ответницата ресурс е бил в рамките на първоначално договорения кредитен лимит, независимо как са били осчетоводявани плащанията по договора, не са налице основанията за поправка на очевидна фактическа грешка.

Предвид липса на очевидна фактическа грешка в решението, КРС е оставил без уважение и искането и за изменението на решението в частта относно разноските, доколкото съдът е бил сезиран с искане единствено за преизчислението им, поради наличие на очевидна фактическа грешка.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения: от

Съгласно трайно установената практика по приложението на гл. XVIII, раздел III ГПК "Поправяне на решението", в рамките на предмета на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК, решаващият съд следва да даде отговор на въпроса: налице ли е несъответствие, в смисъла на непълнота, между изразената воля на съда в мотивите на съдебния акт, в предметната рамка на който се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, в резултат на разминаване с постановения диспозитив като волеизявление, с което спорът е решен по същество. По този ред могат да се отстраняват само и единствено несъответствия между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на страната с приетото в мотивите на решението не съставлява очевидна фактическа грешка.

В конкретния случай не е налице несъответствие, в смисъла на непълнота, между изразената воля на състава на КРС в мотивите на съдебния акт, касаещо размера на дължимия остатък, и с постановения диспозитив като волеизявление, с което спорът е решен по същество. Предвид на това, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на закона за допускане на исканата поправка в текста на посочения съдебен акт, тъй като чрез нея се засяга вече формираната воля на съда по съществото на спора и крайния изход на делото. Ето защо молба за поправка на очевидна фактическа грешка се явява неоснователна и като такава правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд.

Искането за изменението на решението на първоинстанционния съд в 3 частта относно разноските, също правилно е оставено без уважение от КРС, доколкото съдът е сезиран с искане единствено за преизчислението им, поради наличие на очевидна фактическа грешка.

Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 евро, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на делото, претендираните разноски не се явяват прекомерни, поради което същите не следва да бъдат редуцирани.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №339/29.08.2025г. постановено по гр.д.

№238/2025г. по описа на Карловски РС.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор – С. П. П. да заплати на И. Х. Х. с ЕГН-********** от гр.***** направени през въззивната инстанция разноски в размер на 300 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4