Решение № 185 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502159 по описа за 2023 година

С решение № 2887 от 02.06.2023г. постановено по гр. д. № 20221100111481 по опис на СГС за 2022 г., първоинстанционният съд:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България - с адрес: гр. София, бул.

“Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на М. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„Шипченски проход“ № 65, ет.2, офис 210 - адв. П. Ш. сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД 5490/2016 г. на СГС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България - с адрес: гр. София, бул.

“Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на М. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„Шипченски проход“ № 65, ет.2, офис 210 - адв. П. Ш., сумата от 10 /десет / лева, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България - с адрес: гр. София, бул.

“Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Ш. сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 1 ал.1 т.2 от ЗА.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба с вх. Рег. № 55832 от 12.06.2023г. от ответника - Прокуратурата на Р България. В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Поддържа се становището, изложено първоначално и в отговора на исковата молба, че действията на Прокуратурата са били законосъобразни и в съответствие с разумните срокове за приключване на досъдебното производство. Излага се, че решението е необосновано, защото ищецът не е доказал претърпените от него вреди. Въззивният жалбоподател счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с конкретни обстоятелства, които да обосноват критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Отправено е искате за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на претенцията изцяло, а в условията на евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение.

В писмен отговор с вх. Рег. № 61215 от 28.06.2023г . ищецът моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба с вх. Рег. № 60632 от 26.06.2023г. , в която ищецът М. И. М. /неправилно записан в обжалваното решение с фамилно име М./ излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита, че присъденото обезщетение не покрива вредите, което са настъпили за него, поради което не е спазен принципа за справедливост, следващ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с които искът да бъде уважен и за разликата над 8 000 до претендираните 60 000 лева. Претендира за присъждане на разноски.

С разпореждане № 4123 от 17.10.2023г. въззивните жалби са приети като процесуално допустими. В съответствие с проверката по чл. 269 от ГПК, настоящия възизвен съд приема, че решението е валидно.

Относно неговата допустимост, констатира следното: В петитума на исковата молба ищецът е посочил, че цената на предявения иск е 40 000 лева и тази сума е претендирал като обезщетение с предявения осъдителен иск. В доклада по делото липсва конкретизация на цената на иска. В съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г. съдът е допуснал изменение в цената на иска от 40 000 на 60 000 лева и се е произнесъл по тази цена. Предвид гореизложеното, съдът приема, че решението е допустимо, а по неговата правилност и обоснованост, излага следните съображения:

Първоинстанционният съд е разгледал осъдителен иск предявен от М. И. М. против Прокуратурата на Р България, който иск е квалифициран от съда като такъв с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ. Цената на иска, предявен с исковата молба е 40 000 лева и се 2 основава на твърденията, че ответната страна Прокуратурата на Р България е повдигнала и поддържала незаконно обвинение в извършване на престъпление, а в следствие на воденето наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, на ищеца са нанесени неимуществени вреди изразяващи си в продължилото шест годишно притеснение и тревога, които негативно са се отразили на неговия личен, социален, професионален живот. Главния иск, ищецът е съединил с акцесорен за законна лихва, считано от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД. Ответникът - Прокуратурата на Р България, чрез своя представител е оспорил исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Съдът е приел, че са налице материално правните предпоставки за присъждане на обезщетение и е присъдил такова в размер на 8000 лева, като е мотивирал този размер с установените вреди, а за отхвърлената не е изложил съображения.

Настоящият въззивен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, становищата на страните и предметните предели на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лева, приема следното от фактическа и правна страна:

Срещу М. И. М., Прокуратурата на Р България в лицето на СГП е повдигнала обвинение в извършване на престъпление от общ характер с правна квалификация по чл. 343 ал.1 б."В" във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК затова, че на 22.08.2014 г., около 05:45 ч., в гр. София, на АМ “Хемус“, на около 40 метра след разклона за с. Яна, при управление на лек автомобил “Ауди А4“ с рег. № ********, със скорост не по-малка от 140 км/ч, с посока на движение от гр. Ботевград към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.2 изр.1, пр. посл. и изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. А..

Досъдебното производство е образувано на 22.08.2014 г. и на същата дата, М. И. М. е разпитан в качеството на свидетел, който е съобщил за пътен инцидент, в който е участвал. Дал е подробно описание на действията, на които е станал очевидец. Пострадалата, понесла удар от автомобила, който М. е управлявал е починала в следствие на тежка черепно – мозъчна травма, гръбначна и коремна травма и множество несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. Смъртта е настъпила моментално. Не са установени следи от упойващи вещества. От съдебно химическо изследване № А-533/14, извършено на 25.08.2014 г. се е установило наличие на 0.3%о алкохол в кръвта и 0.2%о алкохол в урината на починалата. На 18.08.2014 г. М. е разпитан отново в качеството на свидетел и в разпита е преповторил, това което е записано в предходните му показания от 22.08.2014 г. показанията са били съответни на съобщението, което лично е дал на тел. 112, когато е 3 съобщил за произшествието. В хода на досъдебното производство е установено, че пострадалата е имала братя и сестри, майка и съпруг, като първите категорично са отказали да се погрижат за нейното погребение.

Пострадалата е имала вроден недъг, изразяващ се в невъзможността да се изразява вербално. Общувала е с жестове и мимики. Не е ползвала градски транспорт, пътувала е автостоп, обичала е да употребява алкохол, а и да прекалява с него. Била е безработна, но не е била регистрирана в бюрото по труда. Често е била забелязвана в компанията на П. К. С. – П., с който е имала дългогодишно приятелство. За погребението на пострадала се е погрижил нейният съпруг М. А. А.. Възоснова на заключение от КМАТЕ, водещият разследването е приел, че скоростта на движение на лекия автомобил, който е влязъл в съприкосновение с пострадалата е не по малка от 140 км./ч., а от показанията на свидетелите, близки до пострадалата се установява, че пътуването на автостоп не е било инцидентно. Живяла е заедно с П. К. С. от 2005 г., с който са били овчари. Била е неграмотна, но е познавала парите. Често са употребявали алкохол. Вечер се е прибирала при С., но във въпросната вечер не е се е прибрала. С. е разпитвал за нея и след седмица е разбрал, че е починала при катастрофа.

Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 26.08.2015 г.

Предявяване на разследването е извършено на 17.09.2015 г.

При предявяването, защитата е поставила множество въпроси, един от които е начина на определяне на скоростта на движение на легия автомобил като "не по-ниска от 140 км.ч.". Оспорено е заключението на КМАТЕ и са поставени конкретни въпроси, отговорите на които според защита са били от съществено значение за изясняване на фактическия състав на изпълнителното деяние от обективна страна. Искането за повторна експертиза е отхвърлено от Прокуратурата.

На 29.12.2015 г. е изготвена допълнителна КМАТЕ, в която експертите са извели правни изводи за неправдоподобност на свидетелските показания.

От националния институт по метеорология и хидрология е постило писмо, което е изяснило правдоподобността на показанията на водача на лекия автомобил - висока относителна влажност на въздуха 90-95%, която е определила условия за намалена видимост под 1000 м. но над 500 м.

При повторното предявяване, защитата на обвиняемия е обосновала изрод, че след като пострадалата е била на пътното платно, то тя попада в опасната зона и водачът няма вина за настъпилото ПТП. Обосновано е и второ възражение, което се отнася до повторната КМАТЕ, която почива само на условности и предположения на изходните данни, поради което не може да 4 бъде приета като основана на събрани по делото доказателства. Защитата е акцентирала и на противоречията в аналитичното изложение.

Исканията на защитата са оставени без уважение с постановление на Прокуратурата от 07.04.2016 г.

На 18.04.2016 г. е съставено заключително постановление с мнение за предаване на съд на обвиняемия М. И. М., за извършено от него на 22.08.2014 г. престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. Чл. 342, ал.1 пр. 3 то от НК.

На 25.05.2016 г. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 2406/2016 г. по опис на СГС, производството по което е прекратено с Разпореждане № 4779 от 29.07.2016 г. и върнато на Прокуратурата с указания.

На 12.12.2016 г. повторно е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 5490/2016 г. , по което е постановена осъдителна присъда № 19 от 04.05.2017 г. Наложено е наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с три години изпитателен срок и е отнето правото на осъдения да управлява МПС за срок от две години.

Присъдата е обжалвана пред Софийски апелативен съд. В производството по в.н.д.о.х № 1242/2017 г. е постановено Решение № 583 от 28.12.2017 г. с което е потвърдена.

Образувано е касационна производство № 304/2018 г. по което ВКС е постановил Решение № 84 от 11.06.2018 г. с което е отменил въззивното рещение № 583 от 28.12.2017 г. и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото по в.н.д.о.х № 783 по опис на САС е постановена присъда, с която е отменена присъда № 19 от 04.05.2017 г. по НОХД № 5490/2016 г. Постановена е присъда, с която подсъдимия е признат за не виновен. По протест на Прокуратурата е образувано касационно производство, по което е постановено Решение № 265 от 19.05.2020 г. по н.д.

№ 998 по опис на ВКС за 2019 г. с което е потвърдена оправдателната присъда.

При преглед на цялото наказателно производство и съдебното такава, се установява, че спорни са били факта на скоростта на движение и доказателствата, на които Прокуратурата се е позовавала за да определи, че скоростта е била не по ниска от 140 км.ч. Този факт е бил спорен в досъдебното производство, в което Прокуратурата е основала обвинението на заключение на вещи лица, които са изготвили заключение възоснова на условности, а не на конкретни данни или на установени факти.